ТЪГАТА НЕ Е ДЕПРЕСИЯ

Загуба на любим човек, болест, уволнение от работа, безпаричие, проблеми..Често, когато се сблъскват с дадено негативно събитие, хората изпитват интензивни усещания, които наричат депресия. Същевременно нищо от тези неща не би могло да води до същинска депресия.

Истинският въпрос тук е къде да се начертае границата между желателни и нежелателни отрицателни чувства. А именно – каква е разликата между здравословната тъга и депресията?

Тъгата е нормална човешка емоция, вследствие на реалистични възприятия, които описват отрицателно събитие, включващо загуба или разочарование. И това е напълно естествено за всеки един от нас. Нещо повече – щеше да е странно, ако преживяваме нещо болезнено, без да изпитваме болка, тъга, страх, разочарование.

Депресията от своя страна е състояние, което е резултат от мисли, дисфункционални и изкривени. Когато близък човек почине и ни липсва неговото присъствие, приятелство и всичко онова, което ни е свързвало по някакъв начин, чувствата, които такава мисъл създава са нежни и реалистични. Емоциите ще засилят човешката ви природа, ще увеличат дълбочината на смисъла на живота и по този начин ние печелим. Под „печалба“, визираме онзи смисъл, за който Франкъл говори. Вътрешната сила на човека, може да го издигне над външната му участ и тогава, когато ни се отнеме всичко, можем да имаме свободата да избираме своето отношение към нещата. Защото респективно, ако в същата ситуация започнем да обвиняваме съдбата колко е несправедлива, как никога повече няма да бъдем щастливи без този човек, тези мисли ще задействат у вас чувства на самосъжаление и безнадеждност. Защото по същество, те се основават на изкривяване.

След загуба или провал, в усилията да постигнете някаква цел с огромна лична зависимост, ще възникне или депресия или тъга. Тъгата обаче идва без изкривяване. Тя включва поток от чувства и следователно има времева граница. Тя не включва понижаване на самооценката. Докато депресията е замръзнала – тя  е склонна да упорства или да се появява отново и отново до безкрайност, като минимизира самоувереността. Когато депресията се появява недвусмислено след стрес /смърт, загуба, болест/, понякога се нарича реактивна депресия. Друг път е по-трудно да се идентифицира стресиращото събитие, което е задействало епизода. Тези депресии се наричат ендогенни, защото симптомите като че ли са генерирани изцяло от нищото. И в двата случая обаче причината за депресията е идентична – вашите изкривявания и отрицателни мисли. Защото тя няма абсолютно никаква адаптивна или положителна функция и е една от най-лошите форми на страдание. Единствената и изкупителна стойност е растежът, който преживявате, когато се възстановите от нея.

Спомням си случай на млада жена, която преди време дойде в кабинета, като преди това ми се обади с молба да я приема възможно най-скоро. Бяхме работили с конкретен казус отдавна, но сега причината беше различна. Нейният баща бе починал няколко дни по-рано. Заявката, с която се появи бе, че страда много, не може да спи, нито да се концентрира и работи, плаче постоянно и иска да се „оправи“ възможно най-скоро или ако не може да се случи с терапия, да я препратя при психиатър за медикаменти. Този случай е своеобразен пример за контекста на този текст. Това, което и казах тогава, бе, че няма нищо по-нормално от това, което се случва с нея в момента. Напротив – щеше да бъде неестествено, ако не страдаше. Важно е да си дадем време, за да преминем през етапите на страданието и да изберем своето отношение към случващото се.

Много хора смятат, че поемането на лична отговорност е най-големия товар за един човек. Че отговаряйки за своите действия или бездействия, ние носим един тежък кръст. Аз лично смятам обратното. Поемането на отговорност е най-голямата свобода, която човек би могъл да си подари. Когато всяка една ситуация обърнем през себе си. Не през другите и през света, не през жертвената позиция, а през самите нас. Не правим нищо за никого, правим го за себе си, поради някаква лично наша вътрешна подбуда. Не страдаме за никого, страдаме за самите нас в конкретна ситуация. Не ни обижда и наранява никой, правим го сами по начина, по който избираме да се отнасят с нас или по това как сами ще изберем да се чувстваме. Когато обърнем всяка една ситуация лично през самите нас, през „Аз“, тогава ще усетим онази свобода да управляваме всичко в нашия живот. И тази свобода се нарича поемане на лична отговорност.

Когато стане нещо наистина отрицателно, емоциите ви ще бъдат създадени изключително от мислите и възприятията ви. Чувствата ви ще бъдат резултат от смисъла, който придавате на случващото се, защото значителна част от страданието ви ще се дължи на изкривяванията в мислите. Целта е те да се елиминират и ще откриете, че справянето с реални проблеми става по-малко болезнено.

Един очевидно реалистичен проблем включва наличието на сериозна болест. За съжаление близките на засегнатия човек често са толкова убедени, че е нормално пациентът да е депресивен, че не успяват да се ориентират в причината за депресията, която много пъти се оказва обратима. В действителност едни от най-лесните депресии за облекчаване са тези, откривани при хора, изправени пред вероятна смърт. Защото те са готови да си помогнат по всеки възможен начин. Тази нагласа рядко не успява да трансформира очевидно необратими и реални трудности във възможности за личен растеж. Нагласата, че депресията е необходима, е деструктивна и виктимизираща.

Често когато тя изчезне, хората се отпускат, започват да се забавляват и да се чувстват по-добре. Понякога изглежда, че колкото по-безнадеждна и тежка е била депресията, толкова по-възхитителен и необикновен е вкусът на щастието. Когато започнете да се чувствате по-оптимистично, песимистичният ви модел ще отстъпи също толкова драматично, колкото когато се е появил. Може дори да се чудите как изобщо е било възможно да се вкарате във всичко това и да сте убедени, че потиснатото ви настроение е изчезнало завинаги. Има обаче невидим остатък от разстройството на настроението, който се запазва. Ако той не е коригиран и елиминиран, ще сте уязвими на пристъпи на депресия и в бъдеще.

Има няколко разлики между това да се чувствате по-добре и подобряването. Да се чувстваш по-добре  просто означава, че болезнените симптоми временно са изчезнали. Подобряването означава:

• Разбиране защо сте се депресирали;
• Яснота защо и как сте се подобрили. Това включва овладяване на определени техники за самопомощ, които са вършили работа конкретно за вас, така че да можете да ги прилагате отново и да ги накарате да функционират винаги, когато решите;
• Придобиване на самоувереност и самооценка. Самоувереността се основава на познанието, че имате добри шансове да имате приличен успех в личните си взаимоотношения и кариера. Самооценката е способността да преживявате максимална любов към себе си и радост, независимо дали имате успех в някакъв конкретен етап от живота си;
• Локализиране на по-дълбоките причини за вашата депресия.

Макар, че изкривените ви отрицателни мисли ще са значително редуцирани или елиминирани, след като сте се възстановили от пристъп на депресия, има определени мълчаливи допускания, които вероятно продължават да се прокрадват в съзнанието ви. Те обясняват до голяма степен защо въобще се депресирате и могат да подпомогнат прогнозирането кога е възможно пак да сте уязвими. Следователно те съдържат ключа към превенцията и рецидивите. Това мълчаливо допускане е уравнението, в което дефинирате личната си стойност. То представлява ценностната ви система, личната ви философия и материята, на която основавате живота си. Имайте предвид също, че излизане от даден депресивен период не означава, че занапред предстоят само слънчеви дни и щастие. Подобна нагласа може да бъде не само саботираща, но и вредна и нереалистична. Животът не е само прекрасен или само ужасен. Той е низ от събития и поемането на лична отговорност как да рефлектираме спрямо тях, е основна задача за удовлетвореност.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог