ЛОГОТЕРАПИЯ

ЛОГОТЕРАПИЯ

https://gerganageorgieva.com/

 

"Целта може да бъде цел на живота, само ако тя има смисъл" Виктор Франкъл

Възникването и развитието на Логотерапията се свързват с името на Виктор Франкъл. Той самият избягва да причислява себе си към някое конкретно психологическо направление, въпреки че според всеобщото мнение тогава, логотерапията е хуманистична и екзистенциална психотерапия. Франкъл счита, че принципът на "волята за смисъл" е самодостатъчна мотивация без нейното категорично изразяване и генериране на други нужди. Логотерапията, или както бе наречена от някои автори - " третата виенска школа по психотерапия”.

Логотерапията може да се определи като центрирана върху смисъла психотерапия. Това е и вид психотерапевтичен метод, към който всеки от нас изпитва естествено влечение и дълбока свързаност и сега Това е още един от методите за лечение на човешката душа. Произлиза от гръцката дума "логос", която означава „смисъл“ или “дух”. Използва се още и гръцката дума „ноос“,която се превежда като съзнание или дух.   Логотерапията е  още и терапия-на събеседването, която е ориентирана към намиране на смисъла на живота. През 1943, Франкъл със съпругата си и родителите си попадат в концентрационен лагер и по този начин Франкъл осъзнава всъщност, колко е важно човек да има смисъл в живота си.

Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува. Логотерапията ни помага да открием този смисъл по три различни начина:

  • Чрез творческа работа или извършване на някакви дела;
  • Чрез преживяване на нещо или среща с някого;
  • Чрез неизбежното за всички живи същества страдание. Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко страдание.

Тук смисъл може да се намери дори когато сме изправени пред безнадеждна ситуация и дори сблъсквайки се със съдба, която не може да бъде променена по никакъв начин. Смисълът е възможен дори въпреки страданието. Истинското изстрадване на съдбата е постижение, дори най-висшето постижение, което човек изобщо е в състояние да извърши за себе си и за другите. Смисълът е уникален и специфичен, тъй като трябва да бъде и може да бъде осъществен само от този човек и само когато той стигне до разбирането на онова, което би могло да удовлетвори неговата собствена потребност от смисъл. Логосът или смисълът, не е само изход извън пределите на собственото съществуване, но нещо по-скоро противостоящо на съществуването. Ние не избираме смисъла на нашето съществуване, а по-скоро го откриваме.

Страданието престава да бъде страдание от момента, когато се открие смисълът му. И това е един от основните принципи на логотерапията. С други думи смисълът на живота е безусловен, тъй като включва дори потенциалния смисъл на страданието. Логотерапията кара пациента да осъзнае скрития логос на неговото съществуване, следователно тя е аналитичен процес. Някои автори твърдят, че смисълът и ценноста не са нещо друго освен защитни механизми, реактивни образувания и сублимация. Обаче човек не живее, за да спаси своите “защитни механизми”, както и да умре заради своите “реактивни образувания”. Човек живее и умира заради спасяването на своите идеали и ценности.

Липсата на осъзнат смисъл, за който си струва да си живее и преживяването на вътрешна празнота, отегчение и пустота е състоянието, което се нарича "екзистенциален вакуум". Това е широко разпространен феномен в днешно време (най-често като "неделна невроза", депресия, сполетяваща хората когато отшуми водовъртежът на деловата седмица) .Екзистенциалният вакуум се проявява основно в състояние на скука. По този напълно разбираме Шопенхауер, когато казва, че човечеството вероятно е обречено вечно да се колебае между двете крайности – нуждата и скуката.

Някой от най широко разпространени явления като алкохолизъм или юношеска престъпност ще останат непонятни и неразбрани, докато не открием екзистенциалния вакуум, който се намира в тяхната основа. Освен това съществуват различни скрити форми и лъжливи прояви, зад които  отново се открива екзестенциалният вакуум. Редно е да с поясни, че терминът терминът „екзистенциален“ се отнася до човешкото съществувание и до неговия смисъл –общ термин за всички хора. По този повод проведено във Франция проучване показва, че 89 процента от запитаните  в това проучване признават, че човек се нуждае от нещо, за което да живее. Други 61% от тях признават, че има нещо или някой в техния живот, за когото са готови да умрат.

Логотерапията и екзистенцанализа са признати психотерапевтични методи. Под екзистенцанализ се има предвид aнализът на духовното съществуване на човека. Разбира се също и анализ на свободата и отговорността. Логотерапия всъщност е вид терапия, произлизаща от духовното. Имнно заради своето духовно измерение човекът има свободата да взема отношение към живота си. Тази терапия се опитва да накара човекът напълно да осъзнае своите отговорности, затова тя трябва да остави на него да реши за какво към какво или към кого той се чувства отговорен. Тя нито учи, нито проповядва. Ролята на логотерапевта при прилагане на логотерапията се състои в разширяване и разгръщане на зрителното поле на човека, така че да види и да осъзнае целия спектър от потенциален смисъл в живота. В това число трябва да се спомене,че логотерапевтите не могат да поднасят или да “предписват” смисъл.

Логотерапевтът се опитва да ни помогне да видим света такъв, какъвто всъщност е. Логотерапията се фокусира върху изследванията, имащи значение за наличието на смисъл и подпомага разпознаването на тези характеристики, тяхното значение. Осъзнавайки това значение, човек се възстановява, което е целта на логотерапията. Логотерапията настоява, че винаги има такъв смисъл, който би могъл да бъде реализиран от конкретен човек.

Тя търси отговор на въпроса как човек би могъл да устрои живота си по най-добрия за него начин. Стреми се да помогне на човек да усети възможностите за смисъла на живота си. Ако човекът е повече личност, отколкото социален играч, ако неговите върхове се отбелязват единствено на картата на собствения му живот, а не се отбелязват заедно с постиженията на всички останали, тогава низостта, провалът, болестта или просто посредствеността няма да изглеждат като морална и екзистенциална катастрофа и няма да имат никакъв смисъл, въпреки че са натрупани в рамките на живота.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог