СХЕМА ТЕРАПИЯ

СХЕМА ТЕРАПИЯ

https://gerganageorgieva.com/

 

Схема терапията (или Схема-фокусирана когнитивна терапия) е интегративен психотерапевтичен подход за личностна промяна, който съчетава най-добрите аспекти на когнитивно-поведенческата терапия, психоаналитичната и гещалт-терапията. Тя изследва родителския стил и ранните години, като продължава с активно преструктуриране на личността. Приложението ѝ е предимно при личностови разстройства.

 

Разработена от Джефри Янг (Dr. Jeffrey E. Young), в средата на 80-те години на миналия век, който първоначално работи в тясно сътрудничество с д-р Арън Бек, основател на когнитивната терапия. Джефри  Янг цели да помогне на хора с хронични проблеми, неповлияващи се от традиционните методи на когнитивно-поведенческата психотерапия. Основател и директор е на Центровете по когнитивна терапия в Ню Йорк и в Кънектикът, както и на Института по схема терапия. Преподавател е в катедрата по психиатрия в Колумбийския университет.

 

 Д-р Джефри Янг дефинира също така и 18 деструктивни схеми (маладаптивни схеми), които се формират в детството в резултат на травми  или непълноценни взаимоотношения с родители и авторитети. Схемите определят начина, по който възприемаме света и отношенията си с другите. Те съдържат две характерни черти: от една страна преувеличаване на опасността, от друга минимизиране на способността да се застане лице в лице с нея. Схемите се развиват в случаи, че специфичните базови потребности на едно дете например от любов, привързаност, внимание и приемане са неглижирани. Именно емоционалният заряд създава определен тип поведение в случаите, когато схемата се задейства от някакъв стимул или  случило се вече събитие.

 

Схема = Страх! Страхът е един вид основна емоция, следствие от неудовлетворена базова потребност от миналото.

 

Така, тези схеми се развиват като един вид предпазна мярка, за да се противопоставят на нашите нужди, които не са били удовлетворени в детските години и действат като един вид механизъм за справяне. Неадаптивните схеми могат да окажат неблагоприятно въздействие върху развитието на живота ни и да държат човека в капана на модели, които в крайна сметка укрепват негативните схеми и по този начин човек става неспособен да се справи с конфликтни или емоционално заредени ситуации. Формирането им в ранните етапи от живота, превръща схемите в базисни компоненти, които се явяват централни за Аз-концепцията.

 

Схемите са трайни, но и самоунищожителни модели, които обикновено започват в началото на живота на човек. Тези модели се състоят от отрицателни мисли и чувства, които са били повтаряни и се оказват пречка за постигане на целите и задоволяване на нуждите. А.Бек ги определя като когнитивни образувания, организиращи опита и поведението.

 

Ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез тези схеми. Въпреки, че схемите съществуват, веднъж формирани те не винаги са достъпни за нашето съзнание. Обикновено те функционират по неуловим за съзнанието ни начин. Когато схемата се задейства от някакво определено събитие, нашите мисли и чувства са изцяло подвластни на нея. В такива моменти хората изпитват твърде много негативни емоции и имат дисфункционални мисли. Поведението ни като възрастни се управлява от схемите, формирани в детството. Важно е колко е интезивна схемата, кога е активирана, колко широко разпростраена е тя и как се отразява на ежедневието ни.

 

Защо се случва така? Защо подлагаме сами себе си на страдание, подновявайки болката отново и отново? Защо не подобрим живота си, избягвайки този модел на поведение? Отговорът е – заради схемата, която сме формирали в следствие на различни травми от миналото ни.

 

Чрез проучване на взаимовръзката между хората с хранителни разстройства и ранните маладаптивни схеми, разпределени в 5 основни области, по-голямата част от тях имат най-малко две или три схеми, а често дори и повече. Всяка от 18-те схеми представя специфична емоционална нужда, която не е била посрещната адекватно през детството или юношеството. Казано по прост начин, всяка от всички 18 схеми са системи от връзки между отдени понятия, които е по-вероятно да преминат от определени идеи към други.

 

Отхвърляне, нарушена автономност, нарушени граници, ориентираност към другите, свръхбдителност – това са петте основни области на схема терапията. Схемите са самоподдържащи и много устойчиви на промяна. И по несходен за нас начин ни карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо ние се придържаме към тях, дори когато сме наситени с много болка и разочарование.

 

 Тук е моментът да насочим вниманието си към фазите, през които преминават отделните сесии в парадигмата на схема –терапията. Тя е вид релевантно структурирана терапия и в нея ясно могат да се диференцират две фази – оценка и промяна. Фазата на оценка е насочена основно върху идентификация и активация на специфичните за човека схеми. Фазата на промяната акцентира основно върху поведенческата промяна, която се осъществява чрез активно експериментиране. Промяната се реализира посредством различни когнитивни, експериментални, интерперсонални и поведенчески техники.

 

Приложението на схема терапията е предимно при личностови разстройства. Тя притежава ясната и систематизирана структура, характерна за фокусираната и специализирана в намирането на решения когнитивна терапия, но навлиза много по-дълбоко от нея, като включва и използва най-ценното от психоанализата. Схема терапията е задълбочен подход, при който се определят основните незадоволени потребности на човека от детството му до ден днешен, както и нездравословните вярвания, които се отразяват на живота му днес. Целта на Схема терапията е да помогне на хората да задоволят своите основни емоционални нужди. Тя, заедно с когнитивно-поведенческата терапия ни показват здравият тип отношения у един човек или в семейството, разбира се доколкото това е възможно.

 

Схема терапия е интергративен психотерапевтичен модел на промяна и повлияване, който е отличен за работа, когато човекът срещу нас има симптоми на  разстройства, заедно с твърдо поддържани системи от вярвания , характерни черти, афективна нестабилност и други съпътстващи модели.

 

Като заключение ще кажа, че схема терапията работи изключително с модели, които съпътстват екзистеницията ни, но и поставя акцент върху актуално възникналите (настоящи) ситуации.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог