ПСИХОДИНАМИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ/ПСИХОАНАЛИЗА

ПСИХОДИНАМИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ/ПСИХОАНАЛИЗА

https://gerganageorgieva.com/

 

 

Психодинамичната психотерапия е вид дълбинна терапия, основния фокус на която е да разкрие несъзнаваното съдържание на психиката, за да облечки психичното напрежение у човека. Тревожността и депресията често са признаци за вътрешни конфликти. Те водят до трудности във взаимоотношенията и могат да окажат значително въздействие върху личните и професионални избори в живота. Концепцията за психодинамична теория може да изглежда уникална, но истината е, че тя включва голям брой начини за разбиране на човешкия ум.

 

Тази терапия се основава на теорията на психоанализата, като помага на съзнанието да разбере подсъзнателните мисли и поведения и да развие нови черти в мотивацията си като се справи с вътрешните си конфликти. Психоанализата  е едновременно  теория  за  човешката  психика  и  метод  за  нейното лечение. Основана е от Зигмунд Фройд между 1885 и 1939г. и продължава да бъде развивана по целия свят.

 

Психоанализата има четири главни сфери на приложение:

1) като теория за функциониранито на човешката психика;

2) като метод за лечение на психични проблеми;

3) като метод за изследване;

4) като  начин  за  разглеждане  на  културни  и  социални  феномени.

 

Психодинамичната терапия се опитва да бъде по-краткотрайна и по-малко интензивна, отколкото психоанализата. Принципите на психодинамиката за първи път са представени през 1874г. от немския учен Ернст Вилхелм фон Брюке. Използва се идеята, че начинът, по който хората се държат в настоящето, се определя от минали преживявания. Целта е да се разбере какво се крие под повърхността на нашето съзнание.

 

Важна цел на психодинамичната терапия е заедно със специалиста да бъдат определени конкретните проблеми и каква е причината те да бъдат развити или отбягвани. Процесът включва и изследване на отминали връзки и преживявания. Друга основните цели е да се помогне на човека да разбере и управлява несъзнаваното съдържание (като го отведе до съзнание). Освен това психодинамичните теории също така разглеждат съществуването на защитни механизми, използвани от психиката, за да се сведе до минимум страданието, произтичащо от различните вече породени конфликти.

 

През 1895г. са публикувани “Изследвания върху хистерията”(1895г.) от Фройд и Бройер, като по този начин е поставено началото на психоанализата като теория. В центъра на тази теория и терапия стоят безсъзнателните процеси, които оказват съществено влияние върху съзнателния психичен живот на човека. Въпреки, че двете течения имат много близка концептуална рамка, психодинамичната терапия се различава от психоаналитичното лечение в по множеството терапевтични насоки, които самата тя дава.

 

Трудно е наистина да се установят ясни границите между психодинамичните терапии и психоанализата. Тези, които практикуват и двата вида терапии, обикновено защитават тезата, че тяхната цел е клиентът да опознае истинското си Аз. За целта обаче е необходим задълбочен анализ на личността на човека.

 

„АЗ-а“ придобива роля и ценност, когато стане ясно, че е способен (съзнанието на човек) да присвои правилата и нормите на културата, да упражнява контрол и съпротива срещу натиска на инстинктите, да заработи като нещо повече.

 

По този начин бихме могли да кажем, че психодинамичните терапии са тези, които се опитват да използват принципите на психоанализата, било то тази на Фройд или на всички останали следващи го теоретици. Подходът на психодинамичната терапия е доста широк и невинаги е възможно да ги разделим от класическите форми на психоанализата. Психоанализата разкрива нов поглед върху психичното заболяване, който предполага, че свободното говорене за проблеми с психоаналитик може да помогне за облекчаване на симптомите на психическо разстройство.

 

Неофройдизмът е терапия, която се основава на възгледите, направени от един или няколко автори, а именно Карл Юнг, Алфред Адлер, Карън Хорни, Хари Стак Съливан, Ерих Фром, Вилхелм Райх, според разработките на учителя Фройд. Фройд отдава централно значение за развитието на депресията и връзката й с изгубеният обект и на насочването на свързаните със загубата гняв и желание за разрушение към собствения Аз. Адлер се стреми към преразглеждане на психоаналитичната теория като цялостна теоретична система и към не приемането му като "неофройдист". За разлика от Фройд, той сформира ограничена теория за личността. Много от концепциите на индивидуалната психология се развиват като антитеза на теориите на Фройд.

 

Моделът на Юнг работи с аспекти като сънища, артистични изяви, комплекси (несъзнателни организации на непризнати емоционални преживявания) и архетипи (наследствени образи, които съставляват нашето колективно несъзнавано).

 

Според психодинамичните теории, интрапсихичните процеси, които стоят в основата на депресията са устойчиви, но могат да бъдат и променени, ако достигнат съзнанието  на човек под контрола на Его-то. Това е част от личността, която трябва да се справи с изискванията на реалността. Това ни принуждава да задоволяваме нашите потребности по социално приемливи начини. Его-то също така помага за постигането на баланс между нашите първични импулси, идеали и реалността. В този смисъл, когато обектът и условията са подходящи и дори идеални, поведението се управлява от принципа на удоволствието.

 

Неофройдизмът подчертава ролята на Аз-а и на съзнанието срещу почти изключителния фокус на класическата психоанализа върху идентичността и несъзнаваното. Психодинамичните терапии основно са съсредоточени върху разкриването на несъзнателни конфликти, като по този начин споделят теоретичната основа на класическата психоанализа. Често се използват характерни техники като свободно асоцииране , анализа на сънищата и др. От неофройдизмът се подчертава ролята на Аз и съзнанието срещу почти изключителния фокус на класическата психоанализа върху несъзнаваното. Его-то разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия опит и участва в рационално-познавателните дейности.

 

Изборът на психотерапевтичен метод зависи основно от предпочитанията и проблематиката на клиента, а пък психоаналитичният подход помага най-много и най-вече на хора с проблеми в идентичността, чувство на празнота, високи очаквания към себе си и склонност към себеподценяване, малтретиране в детството, ранни загуби и раздели, хронични междуличностни конфликти. Стадият на страданието също е определящ по отношение на предпочитаната психотерапевтична намеса, а при тежката фаза на депресия акцентът се полага върху емоционалната подкрепа.

 

Въпреки, че в много случаи Правилото за въздържание се прилага, модернизирането на психоанализата е довело до общо отпускане на терапевтичните взаимоотношения в рамките на психодинамичните терапии. В заключение общоприето схващане е, че личността е формирана от биологични, психологически и социални (екологични) фактори, но до каква степен — това е предмет на дебата за възпитание.

 

Въз основа на съвременните доказателства за проучвания, психодинамичната терапия е толкова успешна, колкото и психоанализата по отношение на решаването на конфликти. Понякога при нужда, тази психотрапия върви успоредно с друг вид такава.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог