ДИСОЦИАТИВНО РАЗСТРОЙСТВО
Дисоциативните разстройства се характеризират с неволно бягство от реалността, характеризиращо се с прекъсване на връзката между мислите, идентичността, съзнанието и паметта. Хора от всички възрастови групи и расов, етнически и социално-икономически произход могат да изпитат дисоциативно разстройство.
До 75% от хората преживяват поне един епизод на деперсонализация/дереализация в живота си, като само 2% отговарят на пълните критерии за хронични епизоди. Жените са по-склонни от мъжете да бъдат диагностицирани с дисоциативно разстройство.
Симптомите обикновено първо се развиват като отговор на травматично събитие, като злоупотреба или психичен конфликт, за да се държат тези спомени под контрол. Стресовите ситуации могат да влошат симптомите и да причинят проблеми с функционирането в ежедневните дейности. Въпреки това, симптомите, които човек изпитва, ще зависят от вида на дисоциативното разстройство, което личността има.
Лечението често включва психотерапия и медикаменти. Въпреки, че намирането на ефективен план за лечение може да бъде трудно, много хора могат да живеят здравословен и продуктивен живот.
Симптоми
Симптомите и признаците на дисоциативни разстройства включват:
- Значителна загуба на паметта за конкретни времена, хора и събития;
- Изживявания извън тялото, като усещане, сякаш гледате филм за себе си;
- Проблеми с психичното здраве като депресия, тревожност и мисли за самоубийство;
- Чувство на откъснатост от вашите емоции или емоционално вцепенение;
- Липса на чувство за самоидентичност.
Симптомите на дисоциативните разстройства зависят от вида на разстройството, което е диагностицирано. Има три вида дисоциативни разстройства, определени в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM):
Дисоциативна амнезия
Основният симптом е затруднено запомняне на важна информация за себе си. Дисоциативната амнезия може да обгражда конкретно събитие, като битка или злоупотреба, или по-рядко, информация за самоличността и историята на живота. Началото на амнезичния епизод обикновено е внезапно и един епизод може да продължи минути, часове, дни или, рядко, месеци или години. Няма средна стойност за възрастово начало или процент и човек може да преживее множество епизоди през целия си живот.
Разстройство на деперсонализацията
Това разстройство включва продължаващо чувство на откъсване от действия, чувства, мисли и усещания, сякаш гледат филм (деперсонализация). Понякога други хора и неща могат да се чувстват така, сякаш хората и нещата в света около тях са нереални (дереализация). Човек може да изпита деперсонализация, дереализация или и двете. Симптомите могат да продължат само няколко минути или да се върнат понякога през годините. Средната начална възраст е 16 години, въпреки че епизодите на деперсонализация могат да започнат навсякъде от ранна до средна детска възраст. По-малко от 20% от хората с това разстройство започват да изпитват епизоди след 20-годишна възраст.
Дисоциативно разстройство на идентичността
По-рано известно като разстройство на множествената личност, това разстройство се характеризира с редуване на множество идентичности. Човек може да почувства, че един или повече гласове се опитват да поемат контрол в главата му. Често тези самоличности могат да имат уникални имена, характеристики, маниери и гласове. Хората с DID ще изпитат пропуски в паметта на ежедневни събития, лична информация и травма. Жените са по-склонни да бъдат диагностицирани, тъй като те по-често имат остри дисоциативни симптоми. Мъжете са по-склонни да отричат симптомите и историята на травмите и обикновено проявяват по-агресивно поведение, отколкото амнезия или състояния на измама. Това може да доведе до повишена фалшиво отрицателна диагноза.
Причини
Дисоциативните разстройства обикновено се развиват като начин за справяне с травма. Най-често се формират при деца, изложени на продължително физическо, сексуално или емоционално насилие. Природните бедствия и битките също могат да причинят дисоциативни разстройства.
Диагноза
Лекарите диагностицират дисоциативни разстройства въз основа на преглед на симптомите и личната история. Лекарят може да извърши тестове, за да изключи физически състояния, които могат да причинят симптоми като загуба на памет и чувство за нереалност (например нараняване на главата, мозъчни лезии или тумори, лишаване от сън или интоксикация). Ако физическите причини са изключени, често се консултира специалист по психично здраве, за да направи оценка.
Много характеристики на дисоциативните разстройства могат да бъдат повлияни от културния произход на дадено лице. В случай на дисоциативно разстройство на идентичността и дисоциативна амнезия, пациентите могат да имат необясними, неепилептични припадъци, парализа или загуба на сетивност. В условия, където притежанието е част от културните вярвания, фрагментираните идентичности на човек, който е имал ДИД, могат да приемат формата на духове, божества, демони или животни. Междукултурният контакт може също да повлияе на характеристиките на други идентичности. Например, човек в Индия, изложен на западната култура, може да се представи с „алтер“, който говори зруг език. В култури със силно ограничителни социални условия амнезията често се предизвиква от тежък психологически стрес като конфликт, причинен от потисничество. И накрая, доброволно предизвиканите състояния на деперсонализация могат да бъдат част от медитативните практики, преобладаващи в много религии и култури и не трябва да се диагностицират като разстройство.
Гергана Георгиева - Клиничен психолог