ПОЛЕЗНАТА И НЕУДОБНА СТРАНА НА ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ

ПОЛЕЗНАТА И НЕУДОБНА СТРАНА НА ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ

https://gerganageorgieva.com/

Защитните механизми произлизат от психодинамичната теория и се характеризират като психични процеси, с които човек минимизира негативното влияние на определен конфликт. Това са компенсаторни стратегии, с чиято помощ се редуцират, намаляват или избягват стресовите и тревожни реакции при определени обстоятелства, които иначе биха могли да бъдат относително непоносими или тежки за емоционалното състояние. Обикновено хората имат специфични и индивидуални запаси от защити за справяне като реакция при определени ситуации. Повечето от защитите са несъзнателни и не забелязваме, че ги използваме. Тяхната поява може да бъде епизодична, следствие на травматична ситуация, но някои от тях се „сливат“ с личността.

Защитните механизми имат йерархична класификация, както следва: нарцистични, незрели, невротични и зрели. Те се определят от психологичното естество и зрелостта на личността в етапите и на развитие. Колкото по-примитивен е един защитен механизъм, толкова по-малко ефективен е той, макар да е по-действен в краткосрочен план.

Днес ще разгледаме част от защитните механизми на по-достъпен език, така, че да бъдат разбрани, като прибавя примери към тях.

Изтласкване – Това е първият процес, след който се стартират всички останали защитни механизми. Той е несъзнателен и се характеризира с избирателно забравяне на травмираща за личността случка, ако нейното съдържание е стресиращо и неприятно. Така тя се отхвърля от съзнанието като отказ от приемане. Пример: Дете,което е преживяло сексуално насилие в детството, няма спомен за него.

Проекция – Погрешно прехвърляне на нежелани мисли, чувства или импулси от притежателя към друг обект. Проекцията влиза в употреба особено когато мислите се считат за неприемливи и по този начин се избягва отговорността за собствените прояви, като бива проектирана върху външен фактор. Пример: Човек може да се ядоса на някого, че лъже, но самият той често да използва лъжата.

Отричане  – Отказ  да се приеме реалност или факт, поради тяхната болезненост и така биват омаловажавани по начин, който ги прави по-малко заплашителни и травмиращи. Пример: Мъж напуска семейството, но жената отказва да приеме това и се държи, сякаш никога не са се разделяли.

Изолация – Теми, които иначе биха могли да бъдат емоционално тежки, се отделят от чувствата, за да бъдат изразени по по-подходящ, хладен начин. Пример: Колеги, които не се харесват, но им се налага да работят заедно, се придържат към добрия тон, въпреки неприятното усещане един към друг.

Рационализация – Това е опитът на човек да аргументира и оправдае логически действията си, за да избегне самообвинение, критика и разочарование. Пример: Когато някой кандидатства за желана работа, но не го одобрят, той убеждава себе си и констатира, че работата и без това не му допада.

Сублимация – Хората превръщат/трансформират своите „забранени“ импулси и потребности в социално приемлива дейност с цел тяхното обуздаване. Пример: Един вътрешно садистичен човек би могъл да сублимира в агресивен вид спорт.

Изместване – Нежеланите импулси и конфликти се преместват от реалният обект към по-безопасен такъв. Пример: Караме се с приятел, когато всъщност сме ядосани на началника си. При децата се среща, когато са гневни на друг, но страхувайки се от агресивната проява, удрят и самонараняват себе си.

Компенсация – Дефицитите или неумението в дадена област се компенсира с успех в друга. Пример: Притеснителен млад мъж компенсира затрудненията си в социален аспект във фитнес залата, реализирайки добри резултати.

Интелектуализация – Емоционалният отговор на даден проблем се крие зад абстрактни оправдания и разсъждения. Пример: Човек, който са обидили дълбоко, говори за това с равнодушен тон, сякаш изобщо не е засегнат и казва в заключение, че умните хора не се засягат от чуждото мнение.

Регресия – За да избегне евентуалната конфликтна ситуация, личността се връща в по-ранен етап, в който се е чувствала сигурна и защитена. В случай на затруднение, възрастен се държи като дете.Пример: Зрял мъж започва да проявява инфантилност и незряло поведение в отговор на гняв или обида.

Конверсия (соматизация) – Това е реагирането с телесни симптоми вместо с психични прояви. Нежеланите импулси, които не успяват да се реализират, се "преместват" в тялото. Пример: След нанесена обида, човек може да получи трудност при преглъщане.

Хумор – Той набляга на забавната част на нещата, в опит да прикрие неудовлетворителният или емоционален ефект на дадена ситуация. Пример: Мъж, който се е развел наскоро, разказва за това с усмивка и как разведените живеят по-дълго.

Потискане – Човек избягва нежеланите чувства и тревога, като не позволява на мъчителните мисли да проникнат в съзнанието му. Пример: Някой, на когото са се скарали за нещо, по-късно забравя за това.

Контролиране – Това е опитът да се управляват събития или обекти с цел понижаване на тревожността. Пример: Майка, която не изпуска от очи децата си.

Това беше малка част от репертоара на психологическите стратегии, които използваме. Както видяхме, те могат да бъдат доста разнообразни. Тяхната употреба ни помага да се справяме в сложни ситуации, като браним психиката. Всички защитни механизми обаче вървят паралелно с едно изкривяване на реалността, водещо до самозаблуждение. Привилегията да ни съхраняват същевременно допринася за едно отдалечаване от същността на нещата и от самите нас. Тоест, ние се чувстваме по-добре благодарение на заблудата. Слабото познание на личността ни ни дава един повърхностен поглед върху света и собствените ни нагласи. Да се опознаем добре понякога означава извървяване на труден път. Но винаги този път е градивен и резултатите от него могат да бъдат само полезни и здравословни.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог