ЗАРАЖДАНЕ НА ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

ЗАРАЖДАНЕ НА ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

https://gerganageorgieva.com/

 

Тревожността заема челна позиция сред разстройствата в световен мащаб и особено се изостри през последните две години. Тук ще разгледаме етиологиите и хипотезите за някои от най-честите тревожни разстройства като Обсесивно-компулсивното и Посттравматичното стресово разстройство и Клаустрофобията.

 

Клаустрофобията обикновено се развива по-късно от другите фобии, повечето от които започват да се появяват в детството. Развитието на фобията може лесно да се разбере. Когато за пръв път се натъкне на обекта, човекът изпитва краен страх и физиологична възбуда, почти подобни, но не идентични на панически пристъп. Следващата стъпка е силно желание и опит да се избяга от ситуацията и тя да се избягва в бъдеще. Ситуационните фобии като клаустрофобията обикновено имат фамилен компонент, но дали самото разстройство се унаследява или се унаследява предразположеност, не е ясно.


Как можем да преценим, че при една клаустрофобия нямаме паническо разстройство? Ако приемем, че пристъпите са свързани с нещо конкретно и с нищо друго, то тогава нямаме наличие на паническо разстройство. Ако обаче имаме панически пристъпи извън конкретните фобийни ситуации, то тогава на лице е паническо разстройство. 
Някои изследвания показват, че специфичните фобии се развиват от директен опит. Възможно е първоизточника да е реална ситуация, която следствие на това се превръща във фобия. Специфичните фобии могат да се развият и когато се наблюдава друг човек да преживява краен страх, панически пристъп или неоснователно силна тревога по отношение на някаква ситуация, а също така ако на човека се разкаже за някаква конкретна опасност. 


Ако неочакван панически пристъп се появи в определена ситуация, тя може да се свърже в бъдеще с панически пристъпи и следователно да стане фобийна.
Освен това изглежда, че хората са предразположени да развият фобия /или поне страхове и притеснения/, включващи определени ситуации. Изследванията показват, че страховете от змии, височини и летене са най-често срещаните и следователно стават и най-често срещаните фобии. Дарвинистите биха казали, че тези страхове са свързани с оцеляването и адаптацията. Има смисъл в това всички хора да се страхуват от змии, тъй като те са отровни; трябва да внимаваме с височините, защото можем да паднем, да умрем или да се нараним.


Човекът трябва да развие тревожност от възможността събитието да се появи. Хората, които напълно променят живота си въз основа на такава тревожност, се смятат за страдащи от фобия. Освен това трябва да отчитаме социалните и културните фактори. От гледна точка на културата от мъжете не се очаква да споделят фобийни проблеми. Те трябва да са силни и да демонстрират мъжественост. Изразяването на страх или фобия ще създаде впечатление, че мъжа е слаб. Страхове от магия, духове и др. се смятат за нормални в някои култури и не бива да се изваждат от контекста, когато се диагностицира фобия. 


Посттравматичното стресово разстройство /PTSD/ се причинява специфично, защото човекът преживява травмиращо събитие. Ключовият въпрос тук е защо някои хора, които са изложени или преживяват травма, развиват посттравматично стресово разстройство, а други не? Издигнати са предположения за няколко фактора, които трябва да се отчетат. 
Интензивността на травмиращото събитие може да е свързана с развитието на посттравматично разстройство. Освен това някои хора са по-уязвими, отколкото други. Например ако човекът има фамилна анамнеза на тревожни разстройства, е в по-голям риск за развитие на посттравматично стресово разстройство. Възможно е човекът да се поставя в ситуации, в които преживяването на травма е по-вероятно. Някои автори отбелязват, че семейната нестабилност е друг потенциален етиологичен фактор. Хората, които произхождат от такава среда са в по-голям риск да развият постравматичен стрес, ако преживеят травмиращо събитие.


Социални и културни фактори също участват. Редица изследвания показват, че ако човекът преживее травмиращо събитие и има добра система за подкрепа /семейство, близки, приятели/, е по-малко да развие посттравматичен стрес. Опитите да се справи със ситуацията /не чрез избягване/, вместо да се гневи и да обвинява другите, също способстват за по-трудно развитие на подобно разстройство.


Някои изследвания изучават разстройствата на паметта и нейната загуба. Изглежда, че жертвите на постравматично стресово разстройство имат разстройство на кратковременната памет и не могат добре /ако изобщо са в състояние/ да си спомнят определени събития. Издигана е хипотезата, че жертвите на подобно разстройство страдат от хронична физиологична възбуда на главния мозък, заради присъствието на свързани със стреса хормони /по-конкретно кортизол/. Заради това може да се появи увреждане на мозъка, а именно на хипокампуса, който участва в паметовите функции и ученето. Това може да обясни защо жертвите на постравматично стресово разстройство имат проблеми с възпроизвеждането на травмата си.


За развитието на Обсесивно-компулсивното разстройство има няколко конкретни етиологични обяснения. Основният фактор е развитието и изразяването на тревожност от многократно повтарящи се обсесии /натрапливости/. Да допуснем, че има мисъл, която непрекъснато навлиза в съзнанието на човек. Невъзможно е да я избегне или вярва, че е грешна, неморална, опасна. Опитва се да блокира мисълта чрез изтласкване или разсейване /в известен смисъл като защитни механизми/. В крайна сметка тези методи се превръщат в компулсии. Интересният аспект е, че компулсиите се провалят, защото всъщност увеличават честотата на тези "лоши мисли". Избягващите поведения като че ли единствено усилват тревожността или обсесиите.
Фройдистите биха разглеждали обсесиите като безсъзнателни импулси на То, които навлизат в съзнанието, а компулсиите като действия или опити на Егото да ги държи изтласкани. Обсесиите по отношение на мръсотията и заразяването, ще се разглеждат като свързани с аналния етап. В действителност може да се приложи регресия. 


Човекът може да има безсъзнателни желания /отново импулси на То/ да играе с фекалии и следователно да създава бъркотия. Компулсията върху чистотата цели да поддържа тези импулси и мисли изтласкани. Може би Фройд би казал, че това е истинско анално изхвърляне чрез формиране на реакция - да се поддържа чистота. Както се очаква, това обяснение не се подкрепя от изследвания и следователно е хипотетично.


Теоретиците на ученето, например Скинър, биха казали, че компулсиите са отрицателно подкрепяни от облекчаването на тревожността, което осигуряват за обсесиите. Това се превръща в цикъл на стимул-реакция, който продължава и се засилва, тъй като компулсиите се подкрепят от намаляването на тревожността. 


Когнитивните теоретици биха разглеждали тези хора като преувеличаващи рисковите фактори и погрешно интерпретиращи насоките. С други думи, те са паникьори и реагират прекомерно на ситуациите. Тъй като очакват да им се случат ужасни неща, използват компулсиите, за да предотвратят травмата и разбира се, тревожността и обсесиите. Те могат да се разглеждат и като ирационални обяснения - човекът трябва да е възможно най-чист, защото е нужен само един микроб, за да се разболее. Перфекционистите съответстват на това обяснение.
Бигли прави избор на изследвания върху зона на мозъка, която сигнализира опасност за човека. Той пише, че някои изследователи издигат хипотезата, че тази област на мозъка непрекъснато изпраща сигнали за тревога. Те казват на човека незабавно да обърне внимание на опасността. Това може да доведе до обсесивно-компулсивно разстройство. 


Издига се и хипотезата, че мозъкът е дисфункционален в редуцирането на повтарящите се поведения. Смята се, че и моторната кора също е дисфункционална - тя контролира движението. Това може да спомогне за обясняването на миенето на ръцете и проверките, тъй като моторната кора може би не е в състояние да спре тези поведения или да ги предизвиква поради дисфункция.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог