ЗА ТРЕВОЖНОСТТА ОТБЛИЗО

ЗА ТРЕВОЖНОСТТА ОТБЛИЗО

https://gerganageorgieva.com/

 

Има много теоретични етиологии /хипотези за причините или произхода/ за тревожните разстройства.

Фройд и последователите му например разглеждат тревожността като предупредителен сигнал, че опасни или заплашителни импулси на То /сексуални или агресивни/ са на път да навлязат в съзнанието. За да попречи на това, Егото активира своите защитни механизми и човекът ще направи всичко възможно, за да избегне предизвикващия страх обект или ситуация. Съсредоточавайки се конкретно върху паническото разстройство, Фройд вероятно би казал, че тъй като агресивните и сексуални импулси на То са толкова близо до съзнателната част на психиката, тя толкова се стресира, че възниква панически пристъп. Когато се появи изтласкване, паниката отстъпва. Психодинамичната перспектива обаче е трудно за коректно изследване.

Етиологиите, свързани с ученето или поведението, имат по-просто обяснение за тревожните разстройства. Те смятат, че страховете и тревожността са заучени поведения, придобити или чрез класическото или чрез оперантно /инструментално/ обуславяне. При класическото обуславяне преди неутрален стимул /например паяк или хлебарка/, придобива отрицателна стойност, когато се съчетае в двойка с вредно събитие. Ако паякът ухапе малко момче и оплете мрежа около него /което е малко вероятно извън филмите/, моделът твърди, че момчето вероятно ще придобие фобия от паяци. Ако възрастен си счупи зъб, докато отхапва ябълка, ябълките могат да се превърнат в придобита фобия. 

Оперантното обуславяне също може да участва в придобиването на фобии. Облекчаването на тревожността подкрепя отрицателно избягващото поведение /отрицателно подкрепление се появява, когато поведението се засилва вследствие на отстраняването на подкрепителя/. Ако човекът е ужасен от зъболекаря, избягването му ще облекчава тревожността и следователно избягващото поведение ще се подкрепя отрицателно.  

Дарвинистът би посочил, че хората са предразположени да се страхуват от определени биологични видове, които могат да ни навредят. Това се нарича подготвено обуславяне. Паническите пристъпи се възприемат като осъществяващи поради фини насоки от средата. Теориите за ученето не могат и не правят опит да обяснят всички тревожни разстройства и техните етиологии. 

Когнитивните психолози издигат теорията, че дисфункционалните модели на мислене могат да водят до тревожни разстройства. Рационално-емоционалната терапия на Албърт Елис приема, че хората си навличат проблеми заради ирационалните си мисли и убеждения. Например възможно е да имат фобия от обвързване, защото вярват, че за да имат брак трябва да са съвършени. Всичко по-малко от това се смята за провал. Разбира се, подобен човек е обречен на провал, тъй като нищо в живота не е на сто процента. Елис се съсредоточава върху тези ирационални вярвания и работи с пациента, за да коригира убежденията, а поведението ще се промени следствие на това. 

Възможно е хората, които имат тревожни разстройства да “разчитат” погрешно количество страх, което ще привнесат в ситуацията. Жените могат да се страхуват от раждането или от амниоцентезата заради възприеманата силна болка, свързана с двете. В действителност има множество митове за дължината на иглата, използвана по време на амниоцентеза и за редица жени това не е толкова болезнено. Засиленото очакване на страх обаче води до избягване и не учи човека как да се справя в подобни ситуации. 

Свръхчувствителността към болка е ключов симптом на тревожните разстройства. Лицата с фобия съзират заплахи и опасност във всекидневни, по принцип безопасни ситуации. Имаме вродена склонност да сме предпазливи спрямо определени положения, което - както би казал Дарвин - е позволило на вида да оцелее. Например имаме тенденцията да избягваме тъмни места, защото там се крие "опасност" /която не виждаме, но за която предполагаме/. 


Кларк издига хипотезата, че тези хора може да са свръхчувствителни към опасни ситуации и следователно да реагират прекалено силно и да виждат опасност там, където не съществува. С други думи, такива хора могат да интерпретират нормалните физиологични реакции по "паникьорски" начин, приемайки, че те сигнализират за надвиснала катастрофа. Следователно ще преживеят панически пристъп, който ще се повтори когато предизвикващата страх ситуация се появи отново. 


Изследванията започват да потвърждават хипотезата, че биологията играе важна роля в тревожните разстройства, особено при паническото разстройство. Някои от тези теории са много сложни, така че ще ги обобщим накратко.Генетиката се свързва с тревожните разстройства и особено с агорафобията и паническото разстройство. Като че ли наследяваме склонността да сме напрегнати, а освен това наследяваме тенденцията да се паникьосваме. Генетичната предразположеност не предизвиква паническия пристъп, но прави човека по-уязвим на подобни пристъпи.


Системата ГАБА /гама-аминобутирова киселина - аминокиселина, която се съдържа в централната нервна система и предимно в главния мозък, където действа като инхибиторен невромедиатор/ също участва. Тя е невротрансмитер, който намалява тревожността чрез възпрепятстване на невроните да възбуждат съседните неврони. Хипотезата е, че намалените нива на ГАБА водят до засилена тревожност, причинена от твърде честото изпразване на невроните. 


Един клас медикаменти, използвани за лечение на тревожните разстройства /бензодиазепини пр. Диазепам/ действат за възбуждане на системата ГАБА , увеличавайки вероятността за намаляване на нивата на тревожност. ГАБА системата и нейните дисфункции обаче не са директно свързани с тревожните разстройства, но със сигурност допринасят за тях. Паническото разстройство по-конкретно изглежда е свързано с намалени нива на серотонин. Тази хипотеза е подкрепена от факта, че някои антидепресанти /например Золофт/, като че ли помагат при лечението на паническо разстройство. Те са одобрени за лечение на паническо разстройство със или без агорафобия.


Интригуващи неотдавнашни изследвания посочват едно участие на биологията в паническото разстройство. Хората, които страдат от него изглежда страдат от засилена тревожност, когато са изправени пред биологично опасни ситуации, например повишени нива на въглероден двуокис в кръвта или хипервентилация. Клайн вярва, че мозъчен дефект ката хората , които е по-вероятно да изпаднат в паника, да интерпретират погрешно насоки, свързани със задушаване , например увеличени нива на въглероден двуокис. Това води до наречената от Клайн респираторна тревога, а тя - до симптоми на панически пристъп като хипервентилация, учестен пулс, гадене, студени и топли вълни. 

 

Най-добрият начин да се разглежда етиологията на тревожните разстройства е от позициите на комбинация от биологични и психологически перспективи. Когнитивните теории, тези за ученето, както и биологичните перспективи се радват на подкрепа. Подобен интегриран подход ще служи на практиците добре, а на изследователите още по-добре. 

Гергана Георгиева - Клиничен психолог