ЗА ДЕТЕТО, ВЪЗРАСТНИЯ И УРОЦИТЕ

ЗА ДЕТЕТО, ВЪЗРАСТНИЯ И УРОЦИТЕ

https://gerganageorgieva.com/

 

"Когато беше малко дете - там нямаше никой! Никой, който да те защитава! Никой, който да се интересува от теб.

Тогава взе решение, че няма да позволиш да те разплакват и нараняват отново.

Изгради стени, които да те пазят и се научи да бъдеш силен. Силен отвън.

Но вече се умори да бягаш. И все още се надяваш, че някой ден някой ще ти помогне да плачеш отново.

Детето, което някога погреба - то никога не умря! Беше винаги там, близо до теб, когато тайно плачеше.

Неговият малък затвор е сегашния твой. Отвори вратата и позволи да влезете - малкия и възрастния.

Детето вътре в теб, което все още чака да се върнеш и да поемеш ръката му".

 

Всички сме били деца. И всички ние /обикновено/ идваме на този свят с определени потребности, като любов, топлина, защита, сигурност. Когато някои от тях биват прекъснати поради една или друга причина /развод,смърт,изоставяне,болен родител/, ние компенсираме тези загуби по субективен начин. За да се справим с липсите, ние приемаме модели и поведения, които да ни защитят. Тези компенсаторни реакции обаче, обикновено са дисфункционални и нездравословни. Винаги, когато компенсираме нещо за сметка на друго, нещата приемат друг, различен облик.

Тогава идват и сблъсъците със ситуации, в които вместо да реагираме адекватно и релевантно на тях, ние „обръщаме“ нещата така, че да прикрием или защитим липсите и болните места. Докато тези нагласи действат, нещата ще вървят уж добре. До момента, в който не попаднем в положение, в което моделите спрат да действат и да имат ефект. Тогава на бял свят излизат всички проблеми, които стоят под тях, включително неразположения, конфликтни ситуации и болести.

Тук ще представя тези дезадаптивни схеми на изградено поведение, като в началото ще приложа техните пет основни родителски модела, от които произхождат.

 

  • Модел 1 Отхвърленост/Разединеност
  • Този модел се базира на семейна среда, в която индивидът е живял в дистанцираност, самота, емоционална въздържаност, непредсказуемост, злоупотреба и студенина. Така се оформя очакването, че нуждите му за защитеност, стабилност и сигурност, няма да бъдат удовлетворени от околните по естествен път.
  • Модел 2 Нарушена самостоятелност и справяне
  • Типичният семеен стил е прекалена загриженост, свръхпротективност и вкопчване, които подронват детската самоувереност и път за самостоятелно справяне. По-късно те се проявяват като неуверени личности, които не могат да се справят с нищо извън семейната среда.
  • Модел 3 Нарушени граници
  • Семейният произход са родители, които са позволявали всичко на детето, не са му поставяни задачи, не е научено на норми и правила, както и на дисциплина. Детето не се научава да посреща неудобствата адекватно, поради липса на реална обратна връзка. Така то се превръща в човек, който не уважава чуждите права и вярва в своите нереалистични цели.
  • Модел 4 Ориентираност към другите
  • В такова семейство съществува така нареченото условно възнаграждение – децата трябва да потискат аспекти от личността си, за да получават обич и одобрение. „Ако ти направиш това, тогава ние ще ти дадем друго“. Чувствата и нуждите на детето са изместени от успеха на родителите. Така на по-късен етап, големият човек се фокусира изцяло върху нуждите и желанията на другите, за сметка на собствените си такива.
  • Модел 5 Свръхбдителност и потискане
  • В семейният произход тук лежи тежка, взискателна и потискаща обстановка, често придружена с насилие. Вместо спонтанност и радост, в детето се изграждат твърди правила за избягване на грешки, потискане на емоции, перфекционизъм и дълг. Така възрастният живее според закони за етично междуличностно поведение, за сметка на своето лично щастие и избор.

 

Изоставяне/нестабилност

Това е усещането, че значимите други някой ден ще си тръгнат от вас, ще ви отхвърлят или злоупотребят, защото не сте достатъчно добри. Чувство на нестабилност и липса на доверие в отношенията с околните .

Недоверие/злоупотреба

Хората с тази схема очакват да бъдат наранени или измамени от останалите. Усещането е, че сте жертви и другите умишлено ви вредят, за да ви манипулират, злоупотребят или наранят.

Емоционално лишение

Хората с тази схема имат убеждението, че околните никога няма да споделят техните емоционални нужди, нито да ги разберат. При тях е липсвало обгрижване, внимание, подкрепа и съпричастност и така те смятат, че никога няма да ги получат адекватно.

Срам/Дефектност

Тези хора считат себе си за увредени, дефектни, лоши и нисши същества и поради тази причина ще бъдат нежелани и отблъскващи за околните. Те стоят несигурно спрямо другите и често са чувствителни и докачливи спрямо критика.

 Социална изолация

Това е усещането, че сте различни от другите, техния свят и разбиране и не се причислявате към никоя общност. Обикновено бягството от социални контакти става чрез фантазията, защото тези хора са изключително тревожни при физически контакт.

Зависимост/Некомпетентност

Това състояние често се преживява като безпомощност. Увереността стои в това, че те не могат да се справят сами в живота, без подкрепа от другите. Не могат да вземат решения сами, както и да се грижат за себе си, ако няма някой около тях, който да ги задвижва.

Уязвимост за нараняване и болест

Това е постоянната тревожност и страх, че над тях е надвиснала опасност или болест, която всеки момент може да се стовари в живота им. Тези страхове обикновено са от болести, от нараняване, полудяване и др. Един Дамоклев меч, който ги държи в едно непрекъснато напрежение.

Неразвит Аз

Това е вкопчването в някой авторитет или значим близък, с които имате прекалено голяма емоционална връзка и това пречи на самостоятелните и обществените ви изяви. Тук вярването е, че не можете да се справите или да бъдете щастливи, без подкрепа от хората, с които сте в подобни отношения.

 Провал

Тук стои вярването, че каквото и да предприемете в живота или да направите, то обезателно ще се провалите. Усещането спрямо другите е, че вие сте глупави, неспособни, неадекватни и несправящи се. Такива хора може да компенсират, като изградят поведение да бъдат „номер 1“, макар то често да се срива от несигурността.

Величие/Превъзходство

Тези хора вярват, че превъзхождат другите и имат специални привилегии в живота, за сметка на останалите. Без значение каква връзка с реалността има тази убеденост, те очакват, че правилата важат за другите, но не и за тях самите. Те са доминантни, налагащи се и игнориращи напълно чуждите мнения или чувства.

Незадоволителен самоконтрол/Самодисциплина

Тази схема се отнася за хората, които имат нисък толеранс към контрола и често изпадат в прекомерни емоционални изблици. Меко казано, това са онези, които избягват всякакви ситуации на дискомфорт, конфронтация, напрежение или болка, което е за сметка на личното благополучие.

Подчинение

За да избегнат изоставяне или отмъщение, тези хора се чувстват принудени да се подчиняват на другите. По този начин те игнорират не само себе си, но и своите лични нужди, предпочитания, емоции и особено гнева и недоволството.

Саможертва

Тук целият фокус е насочен към другите – задоволяването на чуждите нужди и желания за сметка на собствените ви такива. Тези хора са мотивирани от страха да не си навлекат недоволството от околните и да избегнат вината от собствения си егоизъм. Те държат непременно да бъдат в добри отношения с другите, като често чувстват неразбиране от тяхна страна, след като са правили жертви за тях.

Одобрение и признание

Чувствате се ценни и успели, само когато намерите отклик от другите и тяхното одобрение. Предпочитане за „сливане със средата“ и вместване в рамката, вместо свързване със собствените нужди и предпочитания. Свръхчувствителност към отхвърляне, където самочувствието и себевъзприемането зависят изцяло от реакцията и одобрението на другите.

 Негативизъм/Песимизъм

Тук фокусът е обърнат върху негативните аспекти на живота, като проблеми, загуби, смърт, разочарования и пр. Позитивната страна на живота се отрича или се минимизира, потенциалният негативен изход е преувеличен и тревожността, нерешителността и свръхбдителността, са основни характеристики на този тип хора.

Емоционално потискане

За да избегнат отхвърляне от страна на другите, този тип хора потискат всички свои спонтанни действия и чувства. Обикновено те се страхуват да не изгубят контрол, да се изложат или да им се изсмеят. Така те потискат почти всички емоционални сфери, като гняв, радост, игривост, спонтанност, сексуалност и др.

Свръхкритичност/Безмилостни стандарти

При тези хора стои несъзнаваното правило, че човек трябва да живее според високи вътрешни стандарти и правила, като под това поведение обикновено се крие страх от критика. Това са вътрешно напрегнати хора, невротично забързани към постижения и свръхкритични към себе си и другите. Поради тази характерност, те изпитват трудност да преживяват удоволствие, да почиват пълноценно и да чувстват задоволство от постигнати неща. Обикновено те са перфекционисти, педантични и дребнави личности.

Наказване

Тук стои вярването, че всички хора трябва да бъдат жестоко наказвани за своите грешки. При тези хора стои тенденцията да проявяват нетърпимост към собствените си грешки и тези на другите и да изразяват жестокост, ако не успеят да се вместят в стандартите. Не толерират оправданията и обективните доказателства и са неспособни към емпатия.

Познахте ли се?

Гергана Георгиева - Клиничен психолог