ВИДОВЕ ДЕПРЕСИЯ

ВИДОВЕ ДЕПРЕСИЯ

https://gerganageorgieva.com/

 

По какво се различават различните видове депресия?

 

Депресията много често се характеризира с липса на настроение, потиснатост, липса на сексуална активност, промяна в съня и цялостното поведение и отношение на човек. Тя обаче има своите особености и не всяка депресия се характеризира с еднаква симптоматика, конкретика, продължителност и повлияване. Тук ще разгледаме нейните разновидности.

 

Депресивен епизод

Най-честата форма на депресия, която може да започне в рамките на няколко дни, но да продължи няколко седмици или месеци. За да говорим за истински депресивен епизод, трябва да са налице част от симптомите на депресията за период от минимум две седмици. Единичните случаи на депресивен епизод у хората са еднополярни. 1/3 от нас преживява през целия си живот само една фаза на депресията. Добре е да и се обърне внимание, за да не се стигне до повтарящи се с времето депресивни епизоди, а в най-тежките случаи и до инвалидизация. Повлияването, разбира се е специфично, в голямата си част включва психотерапия като основен метод.

 

Рецидивиращо депресивно разстройство

Рецидивиращото депресивно разстройство /рекурентно/ спада към групата на афективните разстройства на настроението. Хората, боледували от депресия, са склонни да проявят рецидивиращи епизоди или повтарящи се. Това състояние може да доведе до намалена имунна защита на организма ни, миокарден инфаркт, инсулт. Симптомите са същите като при депресията – нереална тревожност, самокритичност, отчаяние, липса на интерес към живота и др. Добър подход е психотерапията като вид повлияване и намаляване на рецидивиращите епизоди, като понякога се включва медикаментозно лечение.

 

Дистимия

Дистимията е устойчиво депресивно разстройство, познато още като „хронична депресия“, която се характеризира с по-леката форма на депресивната симптоматика. Когато към дистимията има пристъпи на тежка депресия, говорим за двойна депресия. Негативно състояние, което може да продължи около две години и обикновено започващо около юношеска възраст. Симптоми на хроничната тъга могат да бъдат промяна в храненето, безсъние, общо изтощение и неудовлетворение, ниска самооценка, липса на енергия и др. Стресът и силно негативната среда, са важен отключващ  фактор за появата на дистимия и оттеглянето на личността от света. Разстройството налага терапевтични мерки за овладяване.

 

Биполярно афективно разстройство

Психично заболяване от групата на афективните разстройства (eмоция, афект), характеризиращо се с честа смяна на настроенията – от еуфорични до депресивни. Срещат се подтип 1 и 2. При биполярно разстройство тип 1 са налице силно изразени и депресивни и манийни епизоди, докато при подтип 2 манийните епизоди са по-малко изразени, наречени хипомания и при наличие и на депресивни епизоди, говорим за биполярно разстройство от тип 2. Манията засяга мисленето, самооценката, социалното поведение и реалната преценка за ситуациите, докато хипоманийните епизоди не водят до големи проблеми в обществен и личен план. Депресивните епизоди при този вид заболяване са често дълбокото отчаяние, апатия, прекомерна емоционалност, раздразнителност, мрачно настроение и др. Провежда се медикаментозна терапия с придружаваща психотерапевтична.

 

Психотична депресия

Това разстройство е форма на тежък депресивен епизод с психотични елементи. Характеризира се с делюзии, фалшиви убеждения и халюцинации. Често са съсредоточени към определен страх или чувство на вина, като нелечимо заболяване, чувството, че са в тежест на близките и околните, неспособност, излишност, страх от загуби или бедност и др., дори когато липсва всякаква предпоставка за подобни мотиви на мислене. Повлияването е с непременно психиатрично лечение или хоспитализация, поради рискът от самоубийство и тежестта на състоянието.

 

Атипична депресия

Тя се характеризира със същата симптоматика, както типичната депресия, с изключение на това, че при атипичната депресия има наличие на склонност към прекомерна почивка и спане, тежест в крайниците и нежелание за действие, прекомерно хранене и промяна на настроението, което отговаря на събитията. Атипичната депресия като форма на тежка депресия е трудна за диагностициране, поради нейната симптоматика, която наподобява умора, отпадналост или стрес. Също така не се изключва вероятността личността наистина да се намира в лош или тежък период.

 

Сезонна депресия

Позната също като сезонно афективно разстройство, което се проявява в определени периоди на годината, обикновено през студените месеци, като през останалата част човек е в добро психично състояние. Симптомите са отпадналост, повишена нервност, недостатъчна енергия и нужда от повече почивка и сън. Макар тази теория да е оспорвана, има хипотези за по-малкото слънчева светлина през зимата и твърдението, че сезонната депресия може да се повлиява добре от светлинна терапия, макар подобна симптоматика да се наблюдава и през летните сезони.

 

Маскирана депресия

Този термин се използва за описание при хора, които страдат от различни телесни симптоми, без да се установи реална причина за тях. При този вид скрита депресия, симптомите, които се наблюдават при депресивното разстройство, обикновено тук не изпъкват толкова ясно. Поради тази причина и наличието като цяло на само соматични симптоми, маскираната депресия много често се диагностицира погрешно и идентифицирането и става посредством обстойна клинична преценка. Тя се отличава с различни проявления, като отказ от социални контакти и признание за лошо настроение или обратното – прекомерно общуване или игнориране на реалната проблематика чрез гняв и отричане.

 

Униполярна депресия

Този вид депресия се характеризира с преобладаващо и трайно понижено настроение, нежелание за извършване на всекидневните задължения и липса на удоволствие и изпитване на радост към живота и нещата, които обикновено харесваме. Обикновено се появява във всички възрастови групи, но особено в зряла възраст и се отразява на мислите, чувствата и поведението. Симптомите също са тревожност, чувство на вина, изолираност, апатия, умора и забавен мисловен процес и др. Понякога възниква спонтанно, а в други случаи като отклик от конкретно травмиращо или стресово събитие. Диагностицира се при наличие на един или повече големи депресивни епизода.

 

Ендогенна депресия

При този вид депресия обръщаме внимание на нещо важно. Депресиите по своята същност биват реактивни и ендогенни. Докато реактивната е свързана с някакво негативно външно събитие, ендогенната депресия се дължи на вътрешни нарушения, като недостатък на определени хормони – серотонин, норадреналин, допамин. Когато в организмът има недостатъчно наличие количество на тези хормони, човекът съвсем естествено страда и без повод, изпада в чувство на безпомощност и безсмисленост, апатия и лошо настроение, дори в периоди, в които липсват реални причини за това. В този случай повлияването става медикаментозно и много по-бавно, като се препоръчва и психотерапия.

 

Реактивна депресия

Наричана още ситуационна депресия е състояние, което е отклик на някои стресогенни условия и събития, като загуба и смърт, уволнение от работа, развод, раздяла и др. Тези и подобни събития могат да доведат до реактивна депресия, поради времето, което се изисква, за да се справи човек с промените и обстоятелствата. Обикновено човек се съвзема с течение на времето или до няколко месеца, но при реактивната депресия има комбинация от тревожност и раздразнителност, тъга и гняв, изблици на плач и чувство на безпомощност, злоупотреба със субстанции, загуба на сън, сърцебиене, главоболие и др. Когато симптомите се проявяват в продължителен период от време, може да се наложи временна употреба на медикаменти, с цел предотвратяване на рисково поведение у страдащия. Прогнозите обаче обикновено са добри, като включват подкрепа от семейство и близки, комуникация, предпочитан вид релаксация или извършване на някаква дейност и постепенна адаптация и приемане.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог