ТРЕВОЖНО (ИЗБЯГВАЩО) ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО

ТРЕВОЖНО (ИЗБЯГВАЩО) ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО

https://gerganageorgieva.com/

 

Тревожното личностно разстройство е познато още и като “избягващо”. Ето какво е характерно за него:

- Човек се страхува от критика и е убеден в своята малоценност и непривлекателност;
- Тревожност, че хората ги отбягват, сочат с пръст. Страх от критика и отхвърляне;
- Трудно споделят лична информация, изолират социалния живот поради нуждата от безопасност;
- Трудно създаване на приятелства и връзки, поради своята прекалена предпазливост и страх от нехаресване. За да се осмелят на такива, трябва да са напълно убедени, че ще бъдат приети.

Тревожното личностно разстройство засяга еднакво и мъже и жени и от 1,8% до 6,5% от населението по света страда от този тип характерово разстройство. Много често то започва още в ранна детска възраст и се развива при подрастващи юноши и зрелостта. Свързва се с възприето, но и действително емоционално пренебрегване и отхвърляне от страна на родителите, макар че може да възникне и без реална злоупотреба. Засегнатите са неспособни да се справят със собствените си страхове, чувствителни и предпазливи момчета и момичета, живеещи в самота и изолация. Страхуват се не от неуспеха, а от срам и присмех от околните. Често жертват интересите си, трудно ги отстояват. За тях това е универсалният път за справяне с тревожността. Такива хора много често чрез алкохол или други вещества си осигуряват социална стабилност.

 

Какви са симптомите на тревожното личностно разстройство?

За хората с този вид разстройство страхът от отхвърляне е доста интензивен и поради това те избират изолацията и трудно поемат риска да говорят и споделят чувствата си, дори и ако се намират във връзка. Това са хора, криещи в себе си силен страх от унижение и с понякога дори екстремен модел на поведение. Симптоми на избягващо личностно разстройство могат да бъдат още:

- Имат малко приятели и не се впускат напразно да създават други, само ако не бъдат сигурни, че ще са харесани преди това;
- Виждат себе си като неадекватни и непривлекателни за околните;
- Рядко опитват нещо ново;
- Често преувеличават потенциалните проблеми, които самите те имат;
- Изпитват силна тревожност (нервност) и страх, което ги кара да избягват дейности или работни места, свързани с други хора.

 

Диагнозата тревожно личностно разстройство се поставя задължително специалист. Трябва да отговаря поне на четири от критериите като: избягване на социални дейности и междуличностен контакт, сдържаност в интимен план, прекомерна загриженост на тема отхвърляне и критикуване, потиснатост в нови междуличностни ситуации, неспособност за участие в нови дейности, поради страх от критика и ниско мнение за собствената личност. Подобно на други личностни разстройства, тревожното разстройство обикновено не се поставя в детска възраст, защото се счита, че някои от критериите са нормални за развитието на детето  и юношата.

 

Какво е повлияването?

Психотерапията тук отново e доказан и изпитан метод за редуциране на такъв тип личностни разстройства. Повлияването включва различни техники като например техники за подобряване на социалните умения, групова терапия за практикуване на социални умения, когнитивно-поведенческа терапия.

Индивидуалният терапевтичен подход, при който терапевтът въвежда клиента в разговор за неговите преживявания, нагласи и поведение. Поддържайки разговор за своите страхове, срам и несигурност, засегнатият се научава да бъде по-малко чувствителен към критики и отхвърляне. Терапевтите използват разговорната терапия както в индивидуални, така и в групови сесии. Целта е хората да започнат сами да оспорват своите дисфункционални и преекспонирани негативни убеждения за самите себе си. Преодоляване на страховете и промяна на мисловните модели и поведение. Обучават се за социални умения, повлияване с експозиция за увеличаване на социалните контакти и групова терапия за практикуване на такива.

Схема терапията, която работи с ранните дезадаптивни модели, е също добър вариант при избор на терапия за този вид личностно разстройство. Груповите работи чрез метода психодрама също оказват много добро въздействие при социализация, себеизразяване и саморефлексия в защитена среда.

Когато е налице и друго придружаващо състояние като депресия, социална фобия, генерализирано тревожно разстройство, гранично разстройство, може да се назначи от психиатър подходяща медикаментозна терапия. Поради връзката с гореизброените други разстройства, специалистите преценяват прецизно симптомите, за да се предложи най-подходящата възможност за повлияване.

Терапията се провежда в безопасна, но и насърчаваща среда, което помага на хората да изследват интензивното безпокойство, което изпитват в социални ситуации или при страх от критика. Понякога в опитите за бягство и самолечение прибягват към алкохол, лекарства или други субстанции, които създават допълнителни усложнения. Затова ключов проблем при терапията се оказва спечелването и запазването на доверието на тези хора, той като често те избягват сесиите, ако нямат добра връзка с терапевта и не са изградили взаимно доверие.

 

Какво причинява тревожното личностно разстройство?

Проведени са много изследвания, но до този момент не е установена точната причина,  водеща до появата на избягващо личностно разстройство у човека. Много учени смятат, че причината най-често е съвкупност от генетични и екологични фактори. Направени са изследвания, които сочат, че децата, които страдат от липса на привързаност и насърчение и / или изпитват върху себе си отхвърляне от останалите, въпреки полаганите грижи, също могат да бъдат изложени на повишен риск от появата на AVPD. Както и децата, които имат изцяло по-ниско ниво на грижа. Допълнителен фактор може да бъде и вече открито физическо заболяване. Хората с такъв вид личностно разстройство дълбоко в себе си копнеят за близост, но за тях това се явява нещо непосилно за изпълнение, поради собствените им страхове.  

 

Кои са рисковите фактори за развитието на AVPD?

Средата и другите - тъй като връстниците му се намират всеки в своята социална среда, лицето често затвърждава своите позиции за негодност и това довежда до още по-голямо изолиране.

Разделеното семейство – подкрепата и помощта от родителите и семейството е много важен фактор за изграждането на личността на едно дете. Винаги ще има моменти, в които всеки един ще има усещането за отхвърляне и самота при липса на един от двамата родители или скандали между тях.

Човек със силна раздразнителност - или свръхчувствителност, също е предразположен към AVPD, защото той избира да живее по свой начин, без да навлиза в някаква социална среда, поради страх, че хората ще насочат вниманието си към него. Но също така може да го избягват и за да си спести това и да не наранят чувствата му, лицето се изолира.

Така, заедно с тревожното личностно разстройство, могат да го съпътстват и други последици от него, като депресия, социална фобия, генерализирано тревожно разстройство и др.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог