СТРЕС - КАК ДА ГО РАЗПОЗНАВАМЕ

СТРЕС - КАК ДА ГО РАЗПОЗНАВАМЕ

https://gerganageorgieva.com/

Вероятно звучи противоречиво, но стресът не винаги е нещо негативно. Положителните промени във вашият живот също могат да бъдат стресиращи. Например когато искате нещо прекалено силно и то накрая се случи или пък „изживявате мечтата“. Но когато сте постоянно в режим „стрес“, умът и тялото ви плащат висока цена.

Ако често се чувствате изтощени и претоварени, е време да предприемете действия, които да върнат баланса в нервната ви системата. Можете да се предпазите и да подобрите начина по който мислите и се чувствате, като се научите как да разпознавате знаците и симптомите на хроничния стрес и да предприемете стъпки за ограничаване на вредните му щети.

Какво точно е стресът

Стресът е способът на тялото, чрез който то ни защитава. Когато работи правилно, стресът ни помага да сме фокусирани, енергични и бдителни. В извънредни ситуации той може да спаси живота ни –  дава допълнителни сили, за да се защитим, например, или ни пришпорва да набием спирачките, за да избегнем автомобилна катастрофа.

Стресът може да ни помогне и в справянето с предизвикателствата. Но отвъд една определена точка той спира да бъде полезен и започва да причинява сериозни щети върху здравето, настроението, продуктивността, отношенията и стандарта на живот.

Признаци и симптоми на претоварване от стрес

Най-опасното нещо относно стреса е това колко лесно може да се появи. И обикновено бързо се привиква с него. В един момент той започва да ни се струва познат, дори естествен. Най-често не забелязваме колко много ни засяга, дори докато вече ни вреди сериозно. Затова е важно да внимаваме за предупредителните признаци и симптоми, които ни алармират че сме претоварени от стрес.

Когнитивни симптоми:

  • Проблеми с паметта;
  • Неспособност за концентрация;
  • Слаба преценка;
  • Поглед само към негативното;
  • Тревожни или препускащи мисли;
  • Постоянна тревога.

Емоционални симптоми:

  • Депресия или генерално нещастие;
  • Безпокойство и вълнение;
  • Промяна в настроенията, раздразнителност или гняв;
  • Чувство на претовареност;
  • Чувство на самота и изолация;
  • Други психични или емоционални проблеми.

Физически симптоми:

  • Болки;
  • Диария или запек;
  • Гадене и виене на свят;
  • Болка в гърдите, забързан сърдечен ритъм;
  • Загуба на желание за секс;
  • Чести боледувания.

Поведенчески симптоми:

  • Повишено или намалено хранене;
  • Прекомерно или понижено ниво на сън;
  • Отдръпване от социалната среда;
  • Отлагане или неглижиране на отговорностите;
  • Използването на алкохол, цигари или наркотици за успокоение;
  • Нервни навици (като гризене на нокти, подскачане на крак, пр.).

Причинители на стрес

Ситуациите и натискът, които предизвикват стрес, се наричат стресори. По принцип стресорите са представени като нещо негативно, подобно на изтощителен работен график или проблемна връзка. Въпреки това, всичко което налага някакви високи изисквания може да бъде стресиращо. Това включва и положителни събития като брак, закупуване на къща, прием в университет или получаване на повишение.

Разбира се, не всичкият стрес е причинен от външни фактори. Стресът може да бъде и вътрешен или генериран отвътре, когато се тревожим прекомерно за нещо, което може или може да не се случва, или пък имаме ирационални, песимистични мисли относно живота.

Не на последно място, това което причинява стрес зависи, поне от части, от субективната ни преценка върху него. Нещо, което е стресиращо за един човек, може да не е нещо особено за друг – има хора, които дори биха се насладили на това. Например, докато някои от нас се ужасяват от мисълта да се изправят и да говорят пред хора, други живеят за място под прожекторите.

Техники за ограничаване на стреса

Един от вариантите да се справим със стреса е да научим и да започнем да прилагаме техники, които спомагат за овладяването и редуцирането му, а повечето от тях не са по-дълги от 15 минути на ден.

1. Медитация

Няколко минути медитация на ден могат да помогнат за ограничаване на стреса и чувството на тревога. Просто седнете изправени с двата крака сгънати върху пода и затворете очи. Фокусирайте вниманието си върху някаква приятна мисъл или спомен и се опитайте да дишате плавно и спокойно.

2. Дишайте дълбоко

След това си вземете 5-минутна почивка и се фокусирайте върху дишането. Затворете очи и поставете ръка върху корема. Вдишайте бавно през носа. Обърнете процеса, като издишате през устата. Правете това в рамките на няколко минути.

Дълбокото дишане контрира ефектите на стреса като намалява сърцебиенето и понижава кръвното налягане.

3. Отделете време за забавление

Смехът е един от най-добрите лечители. Една добра доза смях намалява нивата на хормона кортизол, който отговаря за стреса в нашето тяло и засилва химикалите в мозъка наречени еднорфини, които подобряват значително настроението ни. 

4. Слушайте спокойна музика

Според някои изследвания слушането на успокояваща музика понижава кръвното налягане, сърдечния ритъм, както и чувството на тревога.

Създаването на плейлист с природни звуци като морските вълни, планинският поток или пеещите птички, е страхотен начин да се отпуснете и да намалите нивото на стрес.

5. Раздвижете се

Не е нужно да ходите на фитнес или да тичате, за да се чувствате здрави и пълноценни. Всякакви форми на упражнение, включително йога или просто разхождане, могат да намалят нивото на стрес и тревога. Движението помага на мозъка ви да произвежда химикали, които ви карат да се чувствате добре и по този начин помага на тялото ви в борбата със стреса.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог