СПЕЦИАЛИСТИ ПО ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

СПЕЦИАЛИСТИ ПО ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

https://gerganageorgieva.com/

 

В своята практика често се сблъсквам с недоразумения по повод разграничаването и познаването на тези области и техните аспекти на приложение. Те със сигурност са много свързани, когато говорим за специалисти, работещи в сферата на психичното здраве. Повечето хора вероятно обобщават същността на ролята на тези понятия, поради общата думичка „психо“ в тях и така погледнато неслучайно те се сливат в едно. Има обаче и съществени разлики между тях, които не бива да се пренебрегват, особено когато решим да търсим съответният специалист за даден проблем.  

Разбира се, за нас, специалистите в тези области, разликите са ясни. Разбирането обаче на хората, които са далеч от тези практики, често е непонятно. И това е напълно естествено, защото не можем, а и не е задължително да разбираме от всичко. Когато обаче се наложи да потърсят помощ по повод психичното си здраве, хората често дълго време се лутат и понякога се оказва, че не са там, където всъщност са мислили, че са. Поради тези свои наблюдения, реших да дам повече яснота по въпроса, като тук ще разгледаме ролите на някои от тези специалисти и тяхната област и специфика на приложение.

 

Психиатърът е лекар, който е завършил медицина и специализира психиатрия. Единствено той от всички по-долу изброени специалисти може и има право да изписва медикаменти. Като лекар, психиатърът използва медицинският модел на лечение и интерпретация на проблемите с психиката, както и тяхното протичане и повлияване според биологичният модел за това. Предимно работи по поставяне на диагноза и повлияване с лекарства. Обикновено психиатрите практикуват в болнична среда и често с по-сериозни психични заболявания като Шизофрения, Биполярно афективно разстройство, Депресия и др. Психиатърът е и специалистът, който определя степента на психичният статус на болните, тяхната дееспособност и вменяемост. Той може да бъде също и психолог и психотерапевт, стига да е завършил допълнителни обучения за тези квалификации.

Повечето хора се стряскат и притесняват, когато някой от останалите специалисти им препоръчат и среща с психиатър. В това няма нищо страшно и съвсем не означава, че сте „луди“. В някои случаи временното назначаване на медикаментозна терапия е наложащо, но само докато утихнат по-интензивните симптоми, за да може да се проведе една ефективна психотерапевтична работа. Разбира се, има психиатрични заболявания, които изискват понякога доживотни медикаменти, с оглед на невъзможността на медицината и науката за по-ефективно и здравословно повлияване.

 

Психотерапевтите са специалисти, които са завършили академична специалност по психология или психиатрия. Ако е само психология, то те са психолози-психотерапевти, но ако имат медицинско образование, те са психиатри-психотерапевти. Паралелно с академичното обучение или след това са се обучавали за психотерапевти към дадена психотерапевтична школа/направление, понякога и в няколко такива. Тяхната подготовка обикновено е дългогодишна – от 4 до 10г. и преминава през различни етапи като:

 

  •  Личен опит, в който самите те работят по отстраняване на свои лични затруднения, за да бъдат ползотворни и за останалите;
  • Запознаване с теорията и конкретната методика на избраната от тях школа и начините, по които тя работи;
  • Специализират в умения за по-тясно разбиране на различните състояния и конкретните начини, по които се работи с тях, според избраната парадигма;

Квалификацията на психотерапевтът позволява да работи както с леки, така и с по-тежки случаи, поради дълбокото му познание и изучаване на различните състояния и методиките за работа с тях. За разлика от консултантът, психотерапевта работи по-задълбочено и в по-продължителен период от време, като негови цели са запознаването с конкретната проблематика и личността, намиране на проблемната област и съвместна работа по отстраняването и. Можем да кажем, че психотерапевтите работят дълбинно, като основната им задача е да променят коренно нефункционалните модели на мислене на хората, да намират причината за конкретните проблеми и повлияването им, както и да намират и показват ресурса на дадения човек, така, че занапред той да се справя сам и по-лесно с възникнали проблеми и обстоятелства.

 

Психолозите имат висше образование бакалавър или магистър по психология. Профилите в тази разновидност могат да бъдат доста, като детска психология, клинична психология, консултативна психология, организационна, трудова и пр. Според типа специализация, те могат да работят в различни области като училища и детски градини, неправителствени организации, фирми, институции, социални домове и пр. Те правят и психологически оценки и диагностики с помощта на тестове, с които определят личностните черти и измерват мисленето, вниманието, паметта.. Клиничният психолог, който е запознат с нормата и патологията, може да бъде част от екипа на болнично заведение за психично здраве. Психолозите могат да бъдат и  консултанти, които работят по-скоро с житейски трудности  и ситуации, разрешаване на междуличностни проблеми и конфликти, като не дават съвети и не оценяват, а насочват човека сам да осъзнае ситуацията и да си направи изводите.

 

Психоаналитикът e психотерапевт, който е завършил обучение по психоанализа. То е извънакадемично, а университетското е по психология или психиатрия. Подготовката на психоаналитиците обикновено е много продължителна, като личната анализа е част от нея. Те се занимават с дълбинното изследване на човешката психика, нейните особености  и преживявания на хората. Работят най-вече с несъзнаваните психични процеси, които според психоанализата са в основата на човешкото поведение. Тази терапия обикновено е дългогодишна, интензивна и изисква много мотивация от страна на желаещите. Обикновено се случва два до четири пъти седмично и достига до няколко години. Психоанализата не работи непременно с хора, които имат даден проблем. Тя е и за онези, които искат да опознаят себе си по-добре  и да вникнат в дълбочината на своето несъзнавано, откривайки нови хоризонти и неподозирани аспекти от своята личност. Обикновено хората свързват психоанализата със Зигмунд Фройд и неговото диванче, където човекът лежи, докато трае анализата. Днес някои психоаналитици продължават да използват метода на „дивана“, докато при други терапията се осъществява лице в лице. Психоанализата работи с несъзнаваните конфликти, които предизвикват симптоми като тревожност, депресия, натрапливости, фобиии, сексуални затруднения и др. Тя борави с метода на свободните асоциации или поток на мисли, които човекът споделя без притеснения и без цензура. Част от психоанализата са сънищата, спомените, фантазиите, както и преживяванията към психоаналитика.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог