ШИЗОТИПНО РАЗСТРОЙСТВО

ШИЗОТИПНО РАЗСТРОЙСТВО

https://gerganageorgieva.com/

 

Шизотипното разстройство е едно състояние, което е неформално и бива категоризирано като „ексцентрично“ поведение на личността. Носителите му обикновено изглеждат странни или особени и имат необичайни модели на мислене и поведение. Тези индивиди не са в състояние да създават близки отношения и са склонни да не приемат реалността. В това отношение шизотипното разстройство на личността може да изглежда като лека форма на шизофрения, макар да е по-скоро шизофреничен фенотип. Обикновено тези хора избягват интимността и взаимоотношенията. Имат малко близки приятели (или изобщо липсват такива), стават нервни около непознати, често искат да създадат връзки, въпреки своя социален дефицит. Това не им пречи да сключат брак или да работят. Това е разстройство, което може да се появи по-често при мъжете, но се проявява при тях в ранна възраст. Самите болни описват себе си като „твърди“ личности, но не могат да се впишат навсякъде, където отиват. Разпространението му е оценено на около 3 процента, засягащо общото население на територията на САЩ.

Подобно на голяма част от личностните разстройства, шизотипното разстройство на обикновено намалява интензивно с възрастта на засегнатите от него, като много хора започват да изпитват някой от най-често срещаните симптоми, когато са на 40 или 50 години. Въпреки, че носят в себе си симптоми на шизофрения, болните обикновено нямат психотични симптоми и така могат да се впишат по лесно в обществото.

 

Какви са симптомите на шизотипното личностно разстройство?

  Шизотипно разстройство на личността обикновено включва пет или повече от тези признаци или симптоми като:

  • Откъсване от социалните отношения и затруднение при създаването на нови отношения;
  • Трудност, когато става дума за емоционална изява;
  • Ексцентрична реч, облекло или грим, необичайно съчетание на дрехи;
  • Собствени, чужди или параноични идеи или вярвания;
  • Социална тревожност;
  • Разговаряне със себе си;
  • Неправилно тълкуване на събития като усещане, че нещо, което всъщност е безобидно , има пряко лично значение;
  • Неясни модели на изразяване или странно мърморене по време на разговор.

 

Симптом на шизотипно разстройство на личността може да бъде например повишен интерес към самотни и изолирани дейности, което често се наблюдава в юношеските години на много хора. В юношеските години може да има високо ниво на социална тревожност, което може да бъде причина за раздразнителност, както и необичайни модели на говорене или странно поведение по време на разговори. Хората с това разстройство обикновено силно изкривяват реалността, поради което често бива дразнено и тормозено от връзстниците.

Хората с STPD трудно ще потърсят помощ сами. По скоро това ще се случи само по настояване на приятели или членове на семейството им. Доказването на този тип личностно разстройство също е трудно истава на базата на множество тестове изследвания от лекар или терапевт. Те си взаимодействат с хората, ако те считат че трябва, но предпочитат да не го правят, защото се чувстват някак различни.

За разлика от заболяване като депресия, симптомите могат да присъстват постоянно, а не да се проявяват епизодично. Много хора с шизотипно разстройство на личността имат краткотрайни затруднения с паметта и ученето.

Тези симптоми не трябва да се считат само като част от шизофрения, а могат да бъдат признак и на биполярно разстройство или депресия с психотични особености, друго психотично разстройство или дори нарушение на аутистичния спектър.

 

Каква е прогнозата?

Прогнозата за STPD зависи от много фактори, включително тежестта на симптомите, наличието на подкрепа, доколко е нарушена способността на лицето да функционира и дали човекът има симптоми на депресия или тревожност. Ако човек има желание и е в състояние да участва в лечението, прогнозата съответно се подобрява. Някои от болните с това разстройство реагират много добре на лечение с медикаменти, не токова на психотерапия. В най-добрия случай след проведено хората с шизотипно разстройство на личността могат да водят удовлетворяващ живот за самите тях, като намерят подходяща работа и се наслаждават на занимания за свободното време, които са подходящи за техния личен стил.

 

Какво е лечението?

Не е известна точно определена и конкретна терапия, предназначени за лечение на STPD. Въпреки това, някои хора с това състояние се повлияват добре от прием на антипсихотични лекарства или антидепресанти, ако симптоми, които техният лекар или терапевт смята, че биха могли да бъдат премахнати точно чрез тези лекарства.

Психотерапията или терапия чрез разговор като вид лечение, може да помогне за да успее един болен да формира отношения отново. Този тип терапия се провежда заедно с обучение за придобиване на социални умения, с цел придобиване на увереност и комфорт в социални ситуации,но разбира се това се случва с помощта на терапевт. Когнитивно-поведенческата терапия се прилага като начин за разпознаване необичайни или вредни мисли и с цел те да бъдат променяни. За правилното лечение е  добре да е налице топла, подкрепяща и ориентирана към болния среда.

Семейната терапия се прилага, особено ако болен със шизотипно разстройство на личността живее с други хора. Това е начин за укрепване на отношенията с членовете на семейството и с цел получаване на по голяма подкрепа от семейството.

Когнитивно-поведенческата терапия също може да помогне. Тя се фокусира върху придобиване на социални умения, справяне с тревожността. Тя помага на пациентите да разберат как тяхното поведение влияе на околните.

 

Каква е причината за шизотипното личностно разстройство?

Точна причина за появата на този тип разстройство у човека, не е установена. Технически погледнато, шизотипното разстройство на личността може да се счита за "разширен фенотип", а това е в помощ на генетиците по цял свят, да проследят фамилното или генетичното предаване на гените, които са свързани с шизофрения. Съществува генетична връзка на STPD с разстройствата на настроението и депресия. Съществуват данни, които предполагат, че различни родителски стилове, ранната раздяла, малтретиране (пренебрегването в ранна детска възраст) могат да доведат до развитието на шизотипни черти. Пренебрегването по време на детството могат да увеличат риска от развитие на шизотипно разстройство на личността. Влиянието на околната среда също може да играе роля и да бъде причина за появата на шизотипното личностно разстройство при човека.

 

Как се диагностицира stpd?

Шизотипното разстройство на личността се диагностицира въз основа на симптоми, обикновено от психолог или психотерапевт. Няма лабораторни изследвания, които да докажат тревожно разстройство или наличието на психотично мислене.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог