ШИЗОИДНО РАЗСТРОЙСТВО

ШИЗОИДНО РАЗСТРОЙСТВО

https://gerganageorgieva.com/

 

Шизоидното личностно разстройство (SPD) се характеризира с безразличие към социалните взаимоотношения и липса на интерес към създаване на контакти. Хората с шизоидно разстройство на личността са потайни и често водят затворен начин на живот, но не са самотни и не страдат от това. Апатични са и биват определяни като студени и особени хора. Разстройството се проявява в най-често в ранна зряла възраст. Носителите му създават свое ежедневие и интереси, често ги вълнуват отвлечени, абстрактни въроси. Нямат близки  отношения с околните, дори с най-близките и роднините си. Обикновено са отдалечени емоционално и могат да са предразположени към фантазии и мечти. За тях не те, а останалите изглеждат странни и неразбрани. Те могат да се справят добре, ако извършват самостоятелна работа, която за другите би била непоносимо самотна и откъсната. Шизоидното разстройство често бива бъркано с шизофрения, макар да има значителна разлика. Първите поддържат връзка с реалността и се справят добре в живота, избирайки работа, която изисква да бъдат сами през по-голяма част от времето. При SPD способността за създаване на връзка с другите е ограничена. Около 3,1 до 4,9% са засегнатите с шизоидно разстройство на личността. По-често срещано е сред мъжете. SPD попада в групата на т.нар „ексцентрични личностни разстройства“, познати още като „клъстър А“.

Страдащите са до голяма степен незаинтересовани от социалното взаимодействие и популярността си и смятат, че е по-безопасно и далеч по-удобно за тях самите да бъдат уединени. Те са хора с предсказуеми навици, обичат да мечтаят и организират живота си по такъв начин, че да не им се налага да общуват и контактуват с много хора. Редица от тях никога не създават семейства или по-сериозни интимни взаимоотношения. 

Какви са симптомите?

Хората с шизоидно разстройство на личността бимат считани за „самотници“, които показват признаци на емоционална и социална откъснатост при настъпване на ранна зряла възраст. В някои случаи обаче симптомите на SPD се забелязват обикновено първо през детството, а след това се появяват и в редица социални и лични ситуации. Хората с шизоидно разстройство на личността обикновено:

  • Изпитват малко или никакво желание за формиране на близки отношения с другите;
  • Често участие в дейности за забавление или удоволствие;
  • Чувство за безразличие към похвала и утвърждаване;
  • Много малко дейности им носят удоволствие;
  • Не се впечатляват както от похвали, така и от критика;
  • Често се описват като студени, незаинтересовани, оттеглени и отдалечени;
  • Не се радват на социални или семейни отношения;
  • Безразличие към социалните норми и очаквания;
  • Липса на приятелства.

Симптомите на разстройството могат да окажат влияние върху много житейски области, включително семейните отношения, училище и работна среда. Може също да затруднят работата на позиции, които изискват много социални взаимодействия, така, че те могат да се справят по-добре в работа, която включва уединение. Вероятно този начин на живот би се сторил скучен и самотен на другите, но шизоидната личност не страда от този факт. Самовглъбяването и създаването на собствен еротичен свят, удовлетворява сексуалните им нужди и потребности, за сметка на реалния контакт.

 

Как се диагностицира SPD?

Характеристиките придобиват чертите на личностно разстройство, когато личността започне да страда от своите качества или другите около нея страдат. Застрашени да останат сами и отчуждени, това бива предпоставка неудовлетвореност и отключване на депресия. Шизоидно личностно разстройство се поставя въз основа на:

  1. Обстойно обсъждане на наличните симптоми.
  2. Медицинска история.

Човек, който е срамежлив или обича уединението, не е задължително да има шизоидно разстройство на личността. То не се случва в случай на шизофрения, друго клинично състояние и разстройство с психотични симптоми. Те са самовглъбени интроверти, които не проявяват интерес към околния свят или по-скоро към другите около тях. Това само по себе си не е проблем, докато не започне да пречи и създава неудобство по някакъв начин на носителят му или на околните. Психиатрите и психолозите използват специално разработени тестова за оценка на личностно разстройство. Прави се оценка на база описаните симптомите на лицето и на наблюдение върху неговото поведение. 

Дадено лице трябва да има минимум четири специфични симптома ог гореизброените, за да бъде диагностицирано със SPD.

 

Какво е повлияването?

 Не е задългжително да се третира личностното разстройство, ако то не пречи на носителят му и другите около него. Обикновено не ги е грижа дали са в подобно състояние, затова и не търсят помощ, освен ако не се наложи да решат друг проблем, както например пристрастяването, към което са благосклонни. Както при всички личностни разстройства, повлияването е чрез индивидуална психотерапия. И тъй като шизоидните черти много наподобяват тези на негативната шизофренична симптоматика, атипичните антипсихотици биха могли да ги облекчат. В други случаи може да се използват лекарства за лечение на екстремни или водещи до инвалидизация симптоми, които могат да се появят. Медикаментите, които могат да бъдат използвани, включват антидепресанти, антипсихотици, лекарства против тревожност и депресия. Лечението обикновено ще бъде краткосрочно, за да помогне на индивида да реши своя настоящ проблем.

Ако човек с шизоидно разстройство на личността все пак потърси помощ, терапията с експозиция е ефективен вариант. Експозиционната терапия включва бавно приспособяване на човека към появили се неудобни ситуации. При шизоидно разстройство на личността тази терапевтична техника цели бавно да намали дискомфорта в различни социални ситуации.

Груповата терапия сред хората с различни неразположения може да се окаже неефективна за човек с шизоидно разстройство на личността, тъй като вероятно той би се почувствал застрашен в обстановка с други хора.

Семейната терапия, която включва и участие на членове на семейството, може да помогне за подобряване на комуникацията и изграждане на доверие с близките.

Схема фокусираната терапия се предпочита за личностни разстройства, като нейният фокус спада към идентифицирането и промяната на специфичните нездравословни модели и начини на милене. Тя е многопластова, тъй като включва елементи не само от когнитивно-поведенческата терапия, но и от други видове психотерапия.

Каква е причината за Шизоидното личностно разстройство?

Личността се формира през детството, оформена чрез взаимодействие на наследствени фактори и фактори на околната среда. Какво причинява развитието на шизоидно разстройство на личността е неизвестно, въпреки, че комбинация от генетични и фактори на околната среда, но без категорично доказателство, особенно в ранна детска възраст, могат да играят роля за развитието на разстройството. Фактори, които увеличават риска от развитие на шизоидно разстройство на личността, включват:

  1. Родител или друг роднина, който има шизоидно разстройство на личността, шизотипно разстройство на личността или шизофрения.
  2. Родител, който е бил студен, пренебрегващ или неотговарящ на емоционалните детски нужди.

Точната причина за появата на това разстройство обаче все още не е установена. Шизоидното личностно разстройство не води до пълна инвалидизация, както се случва при шизофренията. Не причинява откъсване от реалността (под формата на халюцинации или заблуди) и човек може да води пълноценен живот, стига аспектите на разстройството да не пречат на него и на другите.

Какви са рисковете?

Хората с шизоидно разстройство, подложени на стрес, могат да изпитат кратко състояние, отговарящо на психоза. Често отдалечени от реалността и заключени във фантазен свят, губят способността за субективна оценка на заобиколящата среда. Самото им въображение е вид отношение към света, където те са извън опасност. Сблъскването с реалността обаче може да доведе до депресивност и при многократен стрес и принуждаване за извършване на неща, извън техните стандарти, има леко повишен риск за отключване на по-сериозен тип разстройство от спектъра на шизофренията. Макар да не се смятат за по-низши и значими от останалите, хората с шизоидно разстройство могат да изпаднат в депресивни състояния, ако разберат, че са различни. Ако това, разбира се никога не им попречи, както и на останалите, тези личности биха били отлични изобретатели, иноватори и таланти.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог