СЕКСУАЛНИ ДИСФУНКЦИИ

СЕКСУАЛНИ ДИСФУНКЦИИ

https://gerganageorgieva.com/

Когато говорим за сексуални дисфункции в съвременния свят, можем да открием много разнообразни определения и особености – някои са ни известни, а за други дори не подозираме.

Спорен остава въпросът дали и защо някои сексуални предпочитания са смятани за недопустими, вредни и забранени. Моята лична позиция ще обоснова с един цитат на Фройд: "За сексуално отклонение може да се счита само пълната липса на секс – всичко останало е въпрос на вкус“. Но дори и тук не съм категорична.  Защото когато говорим за индивидуални предпочитания и нагласи, то окончателната позиция никога не е меродавна.

Няма да се спираме и на така наречените „отклонения“ в половото поведение между представители на един и същ пол, които биват наричани „болестни“, защото и тук отново се придържам към горепосочения цитат. По-скоро ще обърнем внимание на онези, за които можем да кажем, че затрудняват хармоничното сексуално общуване и много хора апелират за помощ при разрешаването им.

Терминът сексуални дисфункции обърква човека, когато го срещне за пръв път. Мнозина смятат, че вероятно става дума за различната полова ориентация/идентичност или импотентност. Всъщност, както посочих по-горе, проблемите от сексуално естество варират и като че ли в съвремието изникват все повече такива.

Според DSM-­IV-TR сексуалните разстройства попадат в четири категории:

- Сексуални дисфункции, чиято ключова характеристика е разстройство на сексуалното желание;

- Парафилии – известни като фетишизъм, характеризиращи се със сексуално желание, включващо необичайни обекти или дейности;

- Разстройства на половата идентичност – появяващи се, когато пациентът не се чувства комфортно със собствения си пол;
- Неуточнени сексуални нарушения.

Можем да изредим още редица състояния, които попадат в категорията на половите и сексуални нарушения, като:

- Полови аномалии – аномалии в половото развитие (интерсексуални, транссексуални и девиантни състояния);
- Полови разстройства – разстройства в половите функции ( прокреативни и рекреативни);
- Психични и поведенчески разстройства (копулативни) като ситуационни, първични и вторични;
- Психогенно фиксиране на половото разстройство;
- Психогенно генерализирине.

 Тук предоставям един обобщен клиничен поглед върху разнообразието, наречено сексуални дисфункции. Както виждаме, те могат да бъдат доста разновидни и спецификата им е съсредоточена към типа личност и нейните предпочитания, както и към някои чисто физиологични и психични предпоставки.

Днес ще обърна внимание само на няколко вида затруднения, за които хората най-често търсят помощ и са особено разпространени. Това са еректилната дисфункция и преждевременна или невъзможна еякулация. Тук ще спомена и на липсата на сексуално желание.

Еректилна дисфункция

Често наричана „импотентност“, еректилната дисфункция е неспособността за получаване и запазване на ерекция или нейното поддържане за задоволително протичане на половия контакт. В единият случай се касае за пълна липса на достигане на ерекция, а във втория тя се задържа прекалено кратко време. Този проблем е много разпространен и може да настъпи във всяка възраст.

Това е голям „удар под кръста“ за всеки мъж и неговото самочувствие. Но от друга страна успокоението е, че почти всеки е преминал през подобна ситуация и това е нещо напълно естествено. Нагласата, че мъжете по всяко време са готови и могат да правят секс, е още една нереална народопсихология, която допълнително натоварва мъжката психика.

Един човек с подобен проблем ми бе споделил с голямо учудване, че връзката му е прекрасна, няма никакви физиологични и психични проблеми, не бил стресиран и въпреки това трудно достига до ерекция и задържането и. Именно в това понякога се крие усложнението – „всичко ми е наред, а не мога“. Често, макар да не го осъзнаваме, подобни нагласи понякога ни саботират. Че трябва винаги и на всяка цена да се „справим добре“, в противен случай имаме голям проблем. Не, не е задължително да има проблем и още повече не е нужно един мъж да бъде „във форма“ постоянно. Често мислите ни, нагласите и най-вече отношението ни към секса и партньора, са от съществено значение за хармоничното протичане на половия контакт. Рядко обаче си даваме сметка за тези неща и те ни въздействат на едно друго ниво, с което не сме запознати или предпочитаме да мислим, че не там е отговора.

Разбира се, винаги има вариант физическото функциониране, някои вредни навици, напрежението и стреса да имат връзка по повод тези притеснения и сега няма да се спираме на това, понеже така нещата изглеждат сякаш логични. По-скоро е важно да обърнем внимание на онова, което касае психологическия аспект на неразположението. Защото твърде често се оказва, че разковничето е именно там.

Преждевременна еякулация

За разлика от еректилната дисфункция, на преждевременната еякулация се гледа като на „по-малкото зло“ – човек все пак е успял да еректира. За доста двойки обаче това се оказва проблем, който напряга отношенията в леглото и достигат до една неудовлетвореност, макар в различни аспекти.

Преждевременната еякулация е състояние, при което мъжът не успява да контролира еякулацията. За преждевременна такава се счита тази с продължителност до 2мин. от проникването, а в някои случаи тя се случва и преди самото проникване. Така партньорите не успяват да се насладят достатъчно на сексуалния акт.

Това състояние също е често срещано не само с постоянния, но и със случайни партньори. Както и в предишният случай, и тук няма категорични причини. Те също могат да включват както функционални, така и психологически аспекти. Притеснение, стрес, проблеми с партньора, чувствителност на половия орган, травматично преживяване, са все предполагаеми източници на проблема.

Тук също е добре да споменем, че има случаи с жени, които не смятат това за проблем и споделят, че се чувстват напълно удовлетворително. Така, че отново ще наблегнем на строго индивидуалните различия, а именно, че преждевременната еякулация бива проблем тогава, когато настъпва преди желаното и от двамата партньори сексуално удовлетворение.

Понижено либидо

Загубата или пълната липса на сексуално желание е явление, което се среща и при двата пола еднакво и по мои наблюдения, към днешна дата броят нараства. Все повече хора споделят за отсъствие или понижаване на желанието за сексуално изживяване.

Няма да споменаваме отново основните възможни взаимовръзки, влияещи и на това състояние, които вече съм посочила и при горните два случая. И тук ще наблегна на нещо по-съществено за мен,а именно – съвремието и неговите предпоставки за проблеми от този тип.

В днешното общество има наличие на достатъчно основания, които не само са способни да убият сексуалното желание, но и да накарат половете да „заменят“ това усещане с нещо друго. Една от базовите потребности на човешките индивиди, като че ли мина в двете крайности – лесно достъпна или нежелана.

Защо лесно достъпна? Днес няма да сгрешим, ако кажем, че интимната близост между хората стана консуматорска – вземаме си един от друг онова, от което имаме нужда и си тръгваме. Обектите вече не са цялостни - те станаха частични и единственото им предназначение е да удовлетворят потребността ни. За сметка на комуникацията на по-дълбоко ниво, емоционалната близост и същинската заинтересованост от другия.

 Медиите, публичното пространство и средствата за масова информация ни дават един достатъчно „задълбочен“ поглед върху сексуалността, от който хората сякаш се „пренаситиха“, стана безинтересно, стана тривиално. Оттук можем да изходим и за зачестилите полови аномалии и наклонности. Защото се търси нещо ново, опитва се нещо различно, в търсене на онази изгубена тръпка и усещане от класическото сношение. Защото там вече липсва всякаква тайнственост и завесите са вдигнати високо. И мъже и жени споделят за трудното достигане до оргазъм или еякулация на чисто емоционално ниво. Тялото си взема, но душата не и оттук произтича цялата сексуална неудовлетвореност.

А оттам и нежеланието за сексуално общуване между половете. Неведнъж хората са изразявали това непълноценно чувство по време на сексуален контакт и са предпочели онанирането пред реалното сношение. „Нямам тръпка. Изгубих желание да го правя и за да си спестя всичко това, аз предпочитам да онанирам сам. Всичко стана фалшиво, неестествено, прекалено тривиално“. Това е само едно от редицата изказвания на хората, които споделят за своята позиция относно сексуалното общуване.

И тук дори основен проблем не се явява незадоволяването от емоционална гледна точка. Тук идва реч и за едно незадоволително и непълноценно удовлетворение и на тялото. Някои споделят, че непосредствено след полов акт, онанират сами, за да достигнат до пълна наслада, която поради една или друга причина не са получили с другия. Това е тъжната страна на нещата – станахме най-близки със себе си в сексуален аспект. Защото нито тялото, нито душевността получават онази наслада от сношението, която би следвало да се очаква от него.

Къде е решението?

Решението е в нагласите, в ценностите, в пълноценното общуване и свързване със себе си и другия на достатъчно задоволително ниво, от което да изхожда и последва и сношението. Защото макар повечето сексуални дисфункции да носят отражението на нашето съвремие, можем да съхраним пълноценната комуникация в двойката като отделна единица и да дадем шанс не само на тялото, но и на емоциите да функционират в синхрон. Отпускане на тялото е невъзможно, когато умът е в режим на напрежение и особено когато това напрежение е недобрата чувствителност и усещане към другия.

Тялото не бива удовлетворено, ако психиката е осакатена към партньора. Ако е лишена и обедняла откъм емоции, внимание и чувство на взаимосвързаност.

И накрая ще си позволя да цитирам едно лице, което изтъкна:“ Тялото ми беше удовлетворено. Но отвътре ми бе празно".

Гергана Георгиева – Клиничен психолог