ШИЗОФРЕНИЯ - НАЙ-СТРАШНАТА ДУМА

ШИЗОФРЕНИЯ - НАЙ-СТРАШНАТА ДУМА

https://gerganageorgieva.com/

 

Кралицата на „психозите“

 

За етиологията на шизофренията са изписани цели томове и дискусиите са безкрайни. Когато чуем „Шизофрения“ или вдигаме ръце в безпомощност, или си представяме най-лошото. Това състояние сякаш се превърна (или винаги е било) в общо понятие за психозите. Дори те, разделени на три основни степени според някои автори, поставят шизофренията на първо място по тежест, последвана от параноята и меланхолията (психотична депресия).

 

Макар категоризирана и натоварена със стигматизация, сред клиницистите тя остава сред най-интригуващите психични отклонения. Прекалено удобна за диагностициране от психиатрите, поради своята типичност, и избягвана, отхвърляна и плашеща сред пациентите, техните близки и обществото. Хората търсят още и други мнения, след като чуят тази диагноза, в опит да опровергаят наличието и и да се постави „по-лека“ такава.

 

И все пак – какво е шизофрения? Макар отговорът засега да е неизчерпателен, ще опишем основните характеристики, като наблегнем не на тях, а на това как страдащите ги преживяват, описват и как те влияят на живота им.

 

Шизофрения – що е то?

 

"В областта на душевният живот, фактите не могат да достигнат степен на точна определеност“ Вилхелм Д. 

 

Шизофренията е едно от най-разпространените психични разстройства и най-общо казано се  характеризира с промени във възприятието на реалността. Нейните прояви обикновено са слухови халюцинации  и нервно-психична възбуда, водещи до дезорганизираност и социална дисфункция.

 

Така комплексна и многопластова, шизофренията не успява да се впише в общите критерии, ограничаващи формата и вида и. За да стане по-ясно, ще разгледаме някои видове на шизофренията, като първо опишем два  важни аспекта – позитивните и негативни симптоми.

 

  • Позитивни са тези симптоми, които включват халюцинации, разстройство на мисълта, наплив на мисли и се случват по механизма на възприятието;
  • Негативни са онези, които са по-трайни в дългосрочен аспект, като изравнени афекти и емоции, понижаване на интересите, обедняване на речника, липса на желание за социални връзки и пр.

 

Разликата между тях е, че позитивните симптоми се редуцират добре от медикаментозно лечение, докато негативните са трайни модели с по-ограничено повлияване.

 

  • ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ – най-разпространеният вид, за който се отнася и позитивната и негативна симптоматика. Позитивните симптоми са слухови халюцинации, мания за преследване и въздействие, мисловен и речев наплив. Негативните се изразяват с ограничаване на интересите, поведенчески изменения, обедняване на речта.
  • ХЕБЕФРЕННА ШИЗОФРЕНИЯ – така наречената дезорганизирана шизофрения се изразява с липса на халюцинации, но са на лице дезорганизирана реч и поведение. Чести проявления са гримасничене, нелогизми, повтаряемост, несъответно настроение, изблици на гняв, разкъсаност на мислите.
  • КАТАТОННА ШИЗОФРЕНИЯ – симптоматиката се изразява в неподвижност, стоене за дълго време в една позиция и съпротивление на опитите за преместване. Движенията са ограничени, увеличени или безсмислени.
  • РЕЗИДУАЛНА ШИЗОФРЕНИЯ – тук има наличие на позитивната симптоматика, но не са достатъчно задоволителни, за да покрият критериите на останалите разновидности. Преобладават по-скоро негативните симптоми като психомоторни затруднения, забавена реч, лоша хигиена, липса или рядко проявление на емоции.
  • НЕДИФЕРЕНЦИРАНА ШИЗОФРЕНИЯ – при този тип се наблюдават симптоми характерни за шизофренията, които не могат да се причислят или несъответстват на никоя от другите форми и присъстват комплексно.
  • ПРОСТА ШИЗОФРЕНИЯ – наличие на негативни симптоми с установени краткотрайни позитивни, като илюзии и халюцинации.

 

Протичането на шизофренията обикновено преминава през различни етапи. При острата фаза позитивните симптоми са в разгара си, лицето не разбира постъпките си и не носи отговорност за тях. Това е т.нар. психотичен епизод или рецидив, ако се повтаря отново. След него човекът сякаш е като упоен и връщането към реалността е съпроводено с объркване, депресивност, пасивност.

 

Следва фазата на ремисия, за която се счита, че симптомите са овладяни или напълно изчезнали. При последващ рецидив или приближаване отново към острата фаза, обикновено това става с усилване на симптомите и близките са хората, които следва първи да забележат това, според спецификата на личността.

 

Из „Светът на шизофреника“

 

Знаете ли какво е да чувате постоянно нечий глас в главата си, който ви заповядва, коментира или се присмива? А когато този глас не е само един, а няколко? Можете ли да си представите тези появяващи се и изчезващи когато си поискат натрапници, които контролират ума, съзнанието, поведението, целия ви свят? Знаете ли какво е собствената ви глава вече да не е ваша,  да е контролирана от други сили, а да ви се налага да я носите на раменете си? И аз не знам!

 

Но ви уверявам, че неведнъж съм се опитвала да си го представя. И всеки опит за това ме е плашел и натъжавал същевременно, когато се доближа до някаква вероятна за мен истина. В мен са възниквали редица въпроси, най-честия от които: „Как се живее по този начин?“

 

Отговорът са ми показвали хората, страдащи от шизофрения, с които съм имала контакт в професионален или личен план. И този отговор не е труден за отгатване: с шизофрения се живее тежко, мъчително или..изобщо не се живее. С последното изтъквам опитите за самоубийство на някои от страдащите, което е напълно разбираемо.

 

Несъмнено винаги ще има хора, които са неспособни (поради една или друга причина), да бъдат като останалите. Които отхвърлят обществените си роли или по друг начин смущават своите ближни и околните. За шизофренията се носят толкова легенди, някои от които напълно безпочвени, че ми е трудно да отделя място за всички. Някъде там се случва нещо „лошо“ и обществото бърза да провери менталния му статус.

 

И разбира се, едно от редовните възклицания е: „Шизофреник“. Малко хора са наясно, че шизофреникът е по-скоро опасен за себе си, отколкото за околните. Масовите „злочинства“ са дело на хора, които не носят клеймото на психично увредени. Животът ни се вгорчава в пъти повече от онези, които носят гордото название „нормални“.

 

Но, разбира се, по-лесно е да се обърнем към стигмата. А тези, които стоят зад нея, са вероятно най-големите страдалци. И по-скоро те са подложени на тормоз и унижения от околните, като допълнителен удар и на собствените им страдания. Гоним шизофреника или бягаме от него (и като цяло от психично страдащите), защото там резонира един от най-големите ни страхове – страха от полудяване. Сякаш психичните неразположения са нещо, което се предава с допир или диалог. Всъщност, погледнато от друг ъгъл, близките на хората, диагностицирани с шизофрения, споделят, че понякога се „сливат“ със света на „болния“, където в негово лице всичко е толкова реално, че чак „заразно“ реалистично. Но тук говорим за нещо съвсем различно.

 

Психодинамичната теория ни дава още един различен поглед за „психозите“ и шизофренията. Тя приема негативните симптоми за корен на болестта, а позитивните за опита и за оздравяване.  Нещо повече – често на позитивните симптоми се гледа като на по-добрия вариант пред нещо по-лошо за болния.

 

 В съдържанието си позитивната симптоматика прави от шизофреника изключително важна личност и му отдава специална значимост. Не случайно повечето от характерните халюцинации включват себевъзприемането за божество или известна личност, разговарянето с Бог или всякакви организации и групировки, които са избрали болния за някаква цел. Той винаги е поставен в центъра на някакви важни събития, чиято осъществимост става през него.

 

Кой не иска да е оценен или да му се засвидетелства признание за нещо? И кой всъщност би се отказал от това, колкото и да е „налудно“? Пр. „Снощи ми се яви Бог и ми каза, че аз съм избран за специална мисия на земята. Затова само аз го виждам и чувам“.

 

Освен отказа от реалността, според Фройд при т.н психози, има едно оттегляне на либидото от външния свят и неговите обекти, където то се насочва към Аза, като му придава особена значимост (мания за величие). Пр. „Вие не разбирате, защото нямате моя капацитет, но аз взаимодействам с хора, които чрез мен искат да постигнат велики неща за Вселената“.

 

При параноята, основна роля играе защитния механизъм проекция. Той ни предпазва от неприемливите мисли и представи за себе си и в опит да ни защити, ги прехвърля на друг. Така, понякога обичаният или недостижим обект, става  преследвач и човек, който се опитва да ни стори зло. По смисъла на „аз го обичам“, който се проектира в „той ме обича“ и  „той ме преследва“. Затова и параноята и манията се разглеждат като защита от депресията.

 

По повод митовете и представите за шизофренията, ще обърнем внимание на някои погрешни интерпретации на нейната същност, а именно:

 

  • "Шизофренията е раздвоение на личността" - Раздвоението на личността си има наименование и то е Дисоциативно разстройство. Тук нямаме отделни личности, а откъсване от реалността.
  • "Шизофрениците са агресивни, склонни към убийство и насилие маниаци" - Напротив, в действителност те са по-голяма опасност за себе си, отколкото за другите и много по-често те самите са жертва на жестокост от страна на околните.
  • "Шизофренията засяга единствено по-възрастните лица" - Средната възраст за отключване на симптомите е между юношеството и 30-те години от живота.
  • "Шизофренията е причинена единствено от мозъчно увреждане" - Потенциалните източници са все още неясни. Те могат да бъдат многообразни и варират между лоша семейна среда, генетична предразположеност, нисък социоикономически статус, токсичност, увредени хромозоми, употреба на наркотични вещества и алкохол, стресори и др.
  • "Шизофрениците са много опасни и страшни хора, които трябва да бъдат заключени и от тях следва да се стои надалеч" - Всъщност, често тези хора се страхуват от околните, а с мнозина от тях можем да водим не само приятен, но и много интересен разговор. Този популярен начин на мислене се разпространява не само от незапознатите, но и от медиите и киното.
  • "Шизофрениците са глупави и прости хора" - Тъкмо обратното. Уверявам ви, че това е една от най-големите заблуди относно шизофренията. Освен, че притежават различни заложби, множеството от тях са не само образовани, но и природно интелигентни, надарени или заемащи високи позиции. Единствено тук връзката между „психозата“ и гениалността не е преувеличена. Благодарение на оттеглянето от реалността и по-тясната връзка с фантазния свят и невидимото за околните ( а вероятно на още неща, за които науката не е пораснала достатъчно), на множество личности с психични дисфункции ние дължим редица открития и прозрения в изкуството, философията, науката и пр.

 

КРИТИЧНОСТ

 

Критичността се определя от способността (или неспособността) на човек да осъзнае възприятията и преживяванията си като симптоми на състоянието си, а не като реалност. Тоест, под критичност се има предвид до колко халюцинациите или другите придружаващи явления са осъзнати като индикация за положението на човек, а не като убеждение, че са действителни.

 

С това давам разяснение и на още един въпрос, а именно, че при психичните заболявания липсва критичност. Хората не признават или не знаят, че имат даден проблем. Това прави хоспитализацията принудителна и повлияването още по-трудно. Обикновено те са водени от членове на семейството, които доста често също отричат състоянието на близкия си или се надяват да е временно или следствие на нещо друго, което бързо ще отшуми.

 

И именно тук те възпрепятстват още повече ефективното повлияване и оздравяване. Защото ние сме наясно, че е трудно да се признае подобно нещо за нашите брат, сестра, баща, дъщеря, майка, син или роднина. И в отказа на това приемане не се изразява само забавянето на диагностицирането, но то е и в корена на самото заболяване на близкия. Когато липсва критичност в семейството, симптоматиката не само не намалява, тя е потиквана към прогресиране. И не защото това състояние бива наричано болестно, а поради реалното страдание на носителя му.

 

По повод критичността, тя играе съществена роля не само при тежките психични отклонения, но и при по-леките, като е важен аспект за цялостната картина на себевъзприемане на света и себе си на всяка отделна личност. Макар да е типична за повечето психични неразположения, тя е онзи критерии, по който определяме до колко всяка отделна личност притежава осъзнатост и връзка с реалността.

 

Повлияване на Шизофрения

 

Много хора с шизофрения живеят хармонично, имат работа, семейство и функционират значително добре. Ако някои се повлияват от терапия, а други не, то това изхожда от строго индивидуалното и комплексно състояние на личността, а нерядко и от неправилно поставени диагнози и медикаментозно лечение.

 

Няма да сгреша, ако обобщя, че науката все още е малка и бедна, за да разгадае не само феномена на шизофренията, но и на останалите психични проявления. И няма да преувелича, ако кажа, че днес продължава да се експериментира с хората, страдащи от ментални увреждания. От една страна хипотезите варират и медицината експериментира, а от другата обществото заклеймява. И в края на краищата единствения ощетен в този „лов на вещици“, остава животът на опитните хора, които са „виновни“, „лоши“ и отхвърлени. Едно минало, което почти не се е повлияло в настоящето.

 

Днес шизофренията се повлиява с медикаментозна терапия (т.нар. антипсихотици), с цел намаляване или премахване на позитивните симптоми. Изборът на лечебна програма се основава на ползите и рисковете за страдащия. Множеството странични ефекти или резистентност могат да променят терапията, до намирането на най-ефективна такава. До колко позитивната симптоматика изчезва напълно или всъщност се потиска, е спорен въпрос.

 

Психосоциалната рехабилитация е един от най-важните елементи за доброто и пълноценно функциониране на шизофренията и останалите психични разстройства. За съжаление в България тя е на много ниско ниво и така стимулирането и създаването на благоприятна среда за повлияване, са относително ограничени. По повод комплексният подход, в комбинация с фармакологичния, поведенческата и семейна терапия са ефикасни допълнителни методи за въздействие на дезорганизираните аспекти на поведението.

 

„ Аз си пия лекарствата и Вие твърдите, че се подобрявам, но аз все още смятам, че има много "нормални" хора навън, които са по-луди от мен“ И. 36г.

 

Гергана Георгиева – Клиничен психолог