ПУСНЕТЕ БОЛКАТА ДА СИ ОТИДЕ

ПУСНЕТЕ БОЛКАТА ДА СИ ОТИДЕ

https://gerganageorgieva.com/

 

Невинаги обстоятелствата в живота ни зависят от нас. 

Но винаги имаме възможността да ги коригираме - стига да поемем отговорността за това.

 

 

Когато някой ни каже, че никога не е страдал е почти сигурно, че не е откровен. Всяка болка има история и всяко следствие причина. От загубата на обект и отхвърлянето, през незадоволените потребности, чак до желаната играчка в детството, която не сме получили - ние изпитваме болка, мъка, огорчение. Разбира се, по-лесно е да кажем, че „не ни пука“. Че сме забравили, че „не си го слагаме на сърце“, че е минало. Това са нашите естествени защити срещу всякакъв вид разочарования.

 

Но те са там. Стоят във времето, в което са били захвърлени в опита ни да се съвземем след тях и мислим, че са останали в забвение. А всъщност не са. И без да подозираме, продължават да ехтят в нас и да са наши неизменни спътници. Нека се върнем пак там.

 

При близкият човек, който изгубихме, но се „стегнахме“, за да оцелеем след него. При играчката, която не ни купиха и не ни беше обяснено защо. При изискващият баща, чието одобрение така и не получихме. При обсебващата майка, на която постоянно се чувстваме длъжници. При приятелят, който предаде доверието ни. При учителят, който ни каза, че от нас нищо няма да излезе. При колегата, който ни се присмиваше за всичко.

 

Да отидем там. Но само, за да се върнем отново тук и сега. Там, където емоцията и разочарованието са по-големи от ситуацията. Там, където ситуацията е вече различна. Защото ние сме други, защото ние сме различни. И вместо да страдаме по миналото и да носим неговите окови, можем да го приемем. Вече можем!

 

 

1. Да приемем миналото

Нещата не изчезват сами. Ангажиментът да ги пуснем е в наши ръце. Ако не направим този избор, саботираме сами преминаването си през тях.

Съзнателното решение да приемем миналото такова, каквото е, означава да поемем отговорността за това да продължим напред със и въпреки него. За да преживеем разочарованието, трябва да спрем да го разглеждаме детайлно и да овластяваме тежестта му над нас. След като не можем да го променим, бихме могли да го погледнем от по-различен ъгъл, дори няколко такива. Ако успеем да го направим, ще съумеем и да го понесем. Наш избор е дали да се потопим в мъка и оправдания или да направим нещо различно и полезно за себе си. Така вместо в наш враг, ще приемам миналото като наш полезен съюзник. Опитайте да намерите тази му страна и хиляди пъти да не успеете, това, което направите последно - то се брои.

 

2. Да изживеем болката

Децата имат оправдание да преживяват нещата инфантилно, но ние, възрастните, имаме множество перспективи да видим ситуациите от различни позиции.

Ако през годините все още кънти в ушите ни нечия обида, която е станала повод за нагласите ни днес, е важно да си дадем сметка, че хората, които вредят на останалите – словесно или физически, имат проблем със себе си, не с нас.

Човекът, който е в хармония със собствения си свят, няма негативни пориви към другите. Така че всеки път, когато някой ни нарани умишлено, е хубаво да знаем, че този удар не е персонално срещу нас, а е проекция на собствената му реалност и неудовлетвореност.

В момент на травма обаче, е напълно естествено да реагираме първосигнално – да се обидим, да плачем, да изпаднем в отчаяние, да рухнем. Нека изживеем страданието. Това е по-здравословният вариант от потискането му.

След като интензитета на болката и гневът намалеят и погледнем ситуацията от друг ъгъл, ще намерим смисъла в нея и ще продължим по-леки и по-обогатени.

 

3. Да спрем да бъдем жертва и да обвиняваме другите

Да се чувстваме като жертви понякога е доста удобна позиция. Така прехвърляме вината на всичко и всички около нас и живеем с нагласата: "горките ние". Виновни са другите, виновна е съдбата, обстоятелствата и все на нас се случва.

На всеки се случва да преживява трудни моменти, те са част от живота. Изживявайки себе си като жертви, ние се впримчваме в тази нагласа и така никога няма да дадем шанс на пълноценното израстване.

Да, ние сме важни, както и нашите чувства. Но останалите нямат ангажимент относно това как възприемаме себе си и света около нас. Тази отговорност е изцяло наша. Обвинявайки постоянно околните за успехите и провалите си, ние отдаваме прекомерно значение на другите и така сами се саботираме. Нека вземем животът си в ръце и продължим напред не като жертви, а като господари на живота и собственото си благосъстояние.

 

4. Фокусирайте се върху настоящето – тук и сега

Нека пуснем миналото и спрем да го преживяваме отново и отново. Да престанем да си преразказваме минали истории, в които главен герой сме ние и лошите други.

Не можем да върнем миналото, но да живеем тук и сега е най-доброто, което можем да направим за себе си.

Да се връщаме постоянно назад, преразглеждайки мислено всяка ситуация е затвор, в който доброволно се вкарваме. Затворът на собствения ни избор.

 

5. Простете на себе си и на другите

Всички правим нещата така, както умеем, колкото можем, доколкото стигат възможностите ни и всеки от нас се бори по различен начин. Родителите ни – лоши или добри са ни дали всичко, на което са били способни. Може да сме се нуждаели от повече, да сме искали друго, да си мечтаем нещата да са различни, но те са такива, каквито са. Всеки дава според това, което има и според ресурса, с който разполага.

Нашите родители имат свои родители и вероятно те самите не познават други начини. Всичко, което сме получили е събрано в техните знания и умения за това. 

Всеки човек носи своята раница на гърба си - този багаж тежи и често е над възможностите ни. Но той ще тежи дотогава, докато ние сами не се облекчим от товара.

Никой не ни дължи нищо, както и ние не сме длъжни никому. Не е наша работа да съдим околните, че не отговарят на очакванията ни. Не е тяхна работа да съдят нас. Да простим на себе си и на другите.

 

Да си направим услуга днес и да пуснем болката да си отиде. Всеки ден, в който правим избора да я носим с нас, сами се отказваме от щастието си. Нека поемем отговорността да бъдем щастливи, защото в живота или получаваме каквото искаме, или получаваме ценен урок.

 Гергана Георгиева – Клиничен психолог