ПСИХОЛОГИЯ НА СЛУХОВЕТЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

ПСИХОЛОГИЯ НА СЛУХОВЕТЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

https://gerganageorgieva.com/

 

 

Какво са слуховете? Какво е тяхното естество и какъв е механизма на тяхното разпространение?

 

 

Слуховете са един от начините за влияние върху масовото поведение , формиране на общественото мнение и въздействие върху обществено-политическите нагласи. Те се отнасят до непотвърдено описание или обяснение на събитие, което се предава от човек на човек  и се отнася за обект, събитие или въпрос, представляващи обществен интерес.

 

Те са специфично твърдение за нещо /обикновено злободневно/, предавано от уста на уста, чрез медийното пространство или друг по-голям разпространител на информация, без наличието на някакви сигурни доказателства за него.  Обикновено има интригуващо съдържание и според значимостта обхваща рамките на една група или цяло общество. При всеки слух се загатва, че съобщава някаква истина.

 

Този намек остава даже и тогава, дори когато разпространителят предупреди, че информацията може би е непроверена.  Слухът може да има епизодичен характер и акцентира върху обстоятелството, че той бива обвързан както с отделни личности, така и с различни политически и социални събития. Той може да бъде разглеждан в три отделни аспекта:

 

  • Като процес на разпространение на информация, но и като продукт на този процес;
  • По-лесно може да започне, отколкото да бъде спрян;
  • Като вид комуникация, построена върху неавтентична информация.


Природата на слуховете се обяснява с равнището на потребностите, които те задоволяват. В този смисъл, разпространението на слухове не е просто механично предаване и размяна на пикантни новини, а индивидуално присъствие в един процес, в който се проявяват скрити желания, страхове и психични нагласи. Фактът, че слуховете се разпространяват в различни култури и по различно време показва, че тези потребности са универсални.


Социопсихологическият подход към слуховете се проявява на групово равнище и обща реакция на адаптация към значимите социални промени. С други думи – слухът е колективен феномен, чиято функция задоволява ситуативно възникналата потребност на дадена група от хора.


Той е и колективна дейност, която се състои от когнитивни и комуникативни елементи и се появява тогава, когато хората, попаднали в неясна ситуация, направят опит да постигнат смислена интерпретация на ситуацията, като обединят своите интелектуални ресурси. Когато такива не са на лице, слуха се превръща в паника.

 


Разпространението на слухове е постъпка за разрешаването на проблем, при която действа известна форма на колективна критичност. В този смисъл слухът е средство за адаптация към промяната, която улеснява социалния контрол.


Слуховете нямат самостоятелен живот извън социалния контекст, извън събитията и житейските епизоди, поставящи хората в ситуация на неяснота, опасения и тревожни очаквания. Фактът, че слуховете отмират с преминаването на критичните събития или с разрешаването на социалните проблеми на хората, посочва, че слуховете са феномени детерминирани преди всичко от динамиката на обществените процеси.


Това означава,че корените на феномена „слух“ са дълбоко проникнали в социално-културния контекст на даденото общество, в неговите исторически обусловени норми, ценности, образци на мислене и поведение.


Според емоционалните потребности, най-често задоволявани от слухове са желанието, страхът и враждебността. По този начин те биват:

 

  • „Слухът блян“ той изразява желанията или надеждите на онези, сред които се разпространява. Този тип слухове се основават на самозалъгването. Те съдържат желания, надежди, очаквания да се случи нещо различно и така стават широко възприемани и разпространявани в ситуации, когато нормалният ритъм на всекидневието е нарушен и човек е изправен пред проблем, чието решение стои далеч в бъдещето. Най-често тези слухове се разпространяват във времена на продължителни икономически кризи, масови епидемии, военни действия, обществени промени и социална безизходица. Те са така привлекателни и социално необходими, че човек дори не иска да чуе аргументите, които ги опровергават. При наличие на отчаяние и депресия, критичната способност на много хора намалява и дори съзнателно е потискана. В такава социално-психична атмосфера, „слухът блян“ се разпространява безпрепятствено сред широката аудитория.
  • „Слухът страшилище“ той е противоположност на „слухът блян“ и варира от слуховете, които имат мрачен и песимистичен характер, до панически слухове. Основава се на страха и страховите нагласи като неотменна социално-психична характеристика на обществения живот. Разпространява се във време на трагични събития и социална дезорганизация. При такива обстоятелства паниката лесно започва да се поддържа от влиянието на слуховете. С отминаването на паническите ситуации, човек с чувство на самоирония може да забележи как наивно е възприемал преувеличенията, фантазията и мистиката като почти реални факти. Типичен пример за „слух страшилище“ е масовата паника, предизвикана от „марсианските нашественици“, плод на фантазията на Орсън Уелс.
  • "Агресивни слухове" тук стои потребността за разделяне и разбиване на групите. Неговата основна мотивация са агресията и омразата. Слуховете от този тип си пробиват път както в затворени, така и в разнородни социални общности. За появата на агресивни слухове не са необходими ситуации на бедствия, промени и социални деструкции, въпреки, че при тези обстоятелства те са често срещано явление. Прекият обект на агресивните слухове са отделни лица, групи, социални категории хора или различни социални институции. Повечето агресивни слухове в политиката и в обществото като цяло са израз на клевета, компрометиране, осмиване или предположения, тълкувания или недостиг на информация, какъвто е пътят за появата на слуховете в ситуация на социална неяснота и резултат на предишни конфликтни отношения между: личност-група, група-група, група-социална институция и др. Агресивните слухове са непочтена, неморална форма на борба между враждуващите страни. Именно поради тази характеристика те губят своята сила, а техните автори и поддръжници се подлагат на морални санкции от страна на обществото. Типичен пример за такова осъждане са слуховете компромати, насочени към личности и организации.


Механизмите на разпространение на слуховете биват:

 

  • Интензитет на слуха;
  • Значимост на разпространяваната тема;
  • Двусмисленост и неяснота на фактите.


В този смисъл, степента на разпространението на слуха ще се променя съобразно значението на темата за съответните индивиди, умножено по неопределеността на данните за обсъжданата тема. Ако значението или неопределеността е нула, то тогава няма слух. Действието на слуха намалява, ако има наличие на критично отношение на хората спрямо информацията. С нарастване на критичността слухът отслабва или бива напълно игнориран и прекратен.


Факторът на личната критична позиция не би могъл да се пропусне при възприемането и предаването на всяка информация, в това число и на тази с неясно естество. Слухът не е механичен процес и не случайно повечето от усилията за предотвратяване на зловредните слухове, апелират към активизиране на критичната позиция на човека спрямо непроверената и фалшифицирана информация.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог