ПОСТТРАВМАТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО - ЕХО ОТ МИНАЛОТО

ПОСТТРАВМАТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО - ЕХО ОТ МИНАЛОТО

https://gerganageorgieva.com/

 

Много хора се сблъскват с последствията на изживяна психологическа травма, без да подозират, че тя е причина за техния вътрешен дискомфорт в настоящето. Тя е онова отминало травмиращо събитие, преживяно преди години, което е оставило своето отражение и до днес. Докато не осъзнаем и не преработим източника на този проблем, той ни вкарва във водовъртеж, който несъзнателно ни връща отново в травмата, дори когато животът ни е напълно хармоничен.

 

Източници на проблема

 

Някои събития от нашият живот оказват негативно влияние не само на психологическото ни състояние, но в определени житейски ситуации понякога дори стават причина за неадекватно поведение на психически здравия човек.

Премеждията варират от всякакво естество и в зависимост от това как психиката ни е реагирала спрямо тях. Това могат да бъдат катастрофа, пожар, смърт, наводнение, тежка болест на близък и пр.

Но в зряла възраст тревогите, вследствие на определена ситуация, могат да предизвикат вторична психологическа травма. Така индивидът, който е оцелял в бъдещето, се стреми да създаде ситуации в живота си, които да повтарят травматичното събитие в миналото в буквална или символна форма. Това е  т.нар. ретравматизация.

 

Обикновено се преминава през три стадия:

  • Стадий на тревога;
  • Стадий на съпротива;
  • Стадий на изтощение;

 

Тези етапи са придружени с реакции на организма, чиято последователност има за цел защитата и възстановяването на равновесието му след преживения стрес.

 

Не е задължително психотравмата да е една. Това могат а бъдат поредица от събития със същия резултат. Преживяването им е по-силно от способността на психиката да се справи и възстанови.

 

Травмиращите събития и съпътстващите ги тревожни чувства могат да живеят в подсъзнанието на човек много години. И от подобни обстоятелства, случващи се вече в зряла възраст, старите рани отново се отварят.

 

Понякога има частична загуба на спомен за преживяното, избягват се места, дейности и разговори, свързани с него. Присъства и едно неестествено напрежение, като трудност от отпускате, стоене „нащрек“ и лесно стряскане.

 

Възрастните също могат да имат психологически травми, несвързани с детските преживявания. Причина за тях най-често става внезапната смърт на близки, катастрофи с тежки последствия за здравето, природни бедствия и терористични актове.

 

Казано накратко, всяко едно събитие, независимо дали е регистрирано в детството или на по-късен етап, което надвишава потенциала на индивида за преработване и справяне, се счита за посттравматичен стрес, който изразява своите проявления на по-късен етап.

 

Дали едно събитие ще се отрази като психотравма за даден човек, зависи от неговата личностова предиспозиция: стратегии за справяне, нива на устойчивост, житейски опит.

 

При случай на развод например, ако възникващите негативни емоции и чувства се натрупват, те прерастват в убеждения като: “Повече никога няма да се омъжа, тъй като всички мъже са мерзавци“.

 

Има предположения, които свързват травмиращите ситуации  с механизъм на наследствено предаване на травмата. Ако не се разрешава за едно поколение, то се предава по наследство на деца и внуци. Тези травми могат да бъдат предпоставка за отключване на тежки психически разстройства и състояния.

 

Пет стадия на преработка

Швейцарска психиатърка създава теория, която е базирана на работата и с умиращи пациенти, като тя намира отклик и приложение и в други ситуации ( Elisabeth Kubler-Ross,“ За смъртта и умирането“ ). Според нея когато човек се изправя пред сериозна психотравма, той преминава през пет основни стадия:

 

1. Шок и отричане – Човек отрича загубата и не приема ситуацията;

2. Гняв – Гневи се, че точно на него се е случило и пита защо;

3. Пазарене – Смята, че ако се държи по определен начин, ще успее да оправи нещата;

4. Депресия – С отчаяние приема травмата или загубата;

5. Приемане – Момент на промяна и стъпки към продължаване напред.

 

Тази теория, както и много други, не са универсални при всеки, но от нея можем да осъзнаем, че всички проявления и трансформации, през които преминаваме, са част от нашето изцеление.

 

Когато продължителността на някой от горепосочените етапи е по-дълъг и засядаме в него, говорим за усложнение при преминаването към по-ефективния стадий. Тогава говорим за:

  • Хронична скръб, която не може да приключи;
  • Интензифицирана, когато емоциите са много интензивни и водят до деструктивно поведение;
  • Отложена скръб, когато реакциите са потиснати и често се отключват при сходен повод;
  • Маскирана, когато човек преживява скръбта, но не прави връзка с травмиращото събитие;

 

Психиката си знае работата. Тя съумява да ни съхрани и реагира по най-близкия за нас, естествен за момента начин, за да ни защити. И щом е „избрала“ точно този път, значи той е бил възможно най-здравословния, с който  е разполагала към момента. Затова няма правилна или погрешна реакция. Има ресурсна такава.

 

Всички ние преминаваме през тежки моменти и трудности. Ако за един дадена ситуация е травмираща, то друг ще премине през нея с лекота, без да му се отрази. Именно тази специфика на всеки един от нас прави стресовите ситуации разрешими по индивидуален начин.

 

Повлияването на Посттравматичният стрес включва отстраняването на факторите за по-нататъшно влошаване, изправянето стъпка по стъпка пред реалността, нейното приемане и научаването как да се справяте и овладявате в последващи или сходни ситуации. Така тук няма уникална техника или метод, а всеки човек намира своя ресурс с помощта на избрания терапевт.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог