ПАРАНОИДНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА

ПАРАНОИДНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА

https://gerganageorgieva.com/

 

Параноидното личностно разстройство (PPD) е четвъртото най-често срещано разстройство на личността. То е част от група състояния, принадлежащи към клъстър А или т.нар „ексцентрични личностни разстройства“. Хората с това разстройство често изглеждат странни или особени с действията си. Основната характеристика на хората с PPD е параноя, безпощадно недоверие и подозрение към другите, без адекватна причина за всичко това. Това разстройство обикновено започва в детска или ранна юношеска възраст и се проявява по-често при мъжете, отколкото при жените.

Проучванията изчисляват, че PPD засяга между 2,3% и 4,4% от общата световна популация. Параноидното личностно разстройство е дългосрочно психично състояние, вкоренен мисловен модел на поведение. Параноидните личности подозират без основателна причина, че другите се опитват да им навредят, измамят (това често включва подозрения за евентуална сексуална изневяра на съпруга/съпруг). Те бързо се обиждат или се чувстват обидени, склонни са да изпитват недоволство към тези, които възприемат като причиняващи им някаква вреда.

Какви са симптомите на параноидно разстройство?

Важно е да се знае, че симптомите на личностните разстройства не са характерни за хората в „норма“. За да имаме диагноза, признаците трябва да са в дългосрочен план и да затрудняват живота и ежедневието на страдащите. Симптомите могат да включват:

  • Хронично и всепроникващо недоверие;
  • Чувството, че са излъгани или измамени от други хора;
  • Изблици на гняв, когато самите те имат съмнение за измама, включително ревност;
  • Търсят скрити значения в жестове и разговори;
  • Не виждат ролята си в проблеми или конфликти и вярват, че винаги са прави;
  • Имат затруднения с отпускането и свръхчувствителност към неуспехи;
  • Хипервигилантни - винаги нащрек за предполагаема опасност;
  • Прекомерна нужда да бъдат независими и самодостатъчни;
  • Често оплакване и склонност към сарказъм;
  • Затруднения в аргументацията и приемане на чуждите доводи;
  • Виждане на света през конспиративни теории и др.

Хората с PPD много често имат и характерни за други личностни разстройства симптоми, а именно тревожност, фобии, депресия, пристрастяване, както и симптоми на шизофрения. Изключителна рядкост е показването на обич или емоции, както и нормално поддържане на отношения с близките и околните. Описват ги като студени, често отмъстителни. Те могат да са саркастични, което понякога предизвиква враждебна реакция от страна на другите. Много хора по света имат тихи симптоми на разстройството и по този начин само сигнализират параноята си на другите, чрез показването на фини признаци като накъсана реч или странни погледи.

Какво е повлияването?

Лечението на параноидното разстройство на личността включва терапия и медикаменти. То е трудно, поради рядката възможност на тези хора да се доверят на някого. Тъй като тенденцията е за състояние, което е част от носителя, психотерапевтичната работа може да помогне за намаляване на параноята и нов поглед към света и околните. За да се коригират високите нива на тревожност, понякога биват изписвани медикаменти. И тази терапия се явява сложна, поради вероятността страдащите да изпитат параноя към лекарствата. Груповата терапия не е препоръчителна, поради естеството на личностното разстройство и прекомерната подозрителност и недоверие към околните.

Терапията за управление на стреса може да помогне на тези хора, както и някои видове медитация, да се справят с напрежението. Въпреки че няма точно и конкретно лечение за това личностно разстройство, редица случаи налагат медикаментозна намеса. Някои от най-често използваните лекарства за PPD включват антидепресанти, стабилизатори на настроението и антипсихотици. Антипсихотици могат да бъдат предписани, ако симптомите на човека са изключително силни и ангажиращи. Те могат да бъдат приложени, ако пациентът страда от силна възбуда или заблуждение, което може да доведе до нараняване или самонараняване. Медикаментите трябват да бъдат назначени от психиатър като терапия за възможно най-кратко време.

Хората с PPD често не търсят лечение сами, защото не смятат, че имат проблем. Недоверието към другите е основно предизвикателство за повлияване, тъй като доверието е важен елемент на психотерапията. Тя основно се фокусира върху повишаване на общите умения за справяне, най-вече доверието към другите, подобряване на социалното взаимодействие, комуникацията и самочувствието.

Как се диагностицира параноидното разстройство?

Диагнозата параноидно разстройство на личността се поставя след събиране на подробна информация и история на живота на човека. Както при повечето личностни разстройства и това се диагностицира в зряла възраст. В своето развитие и променливи нива на личността си, при децата и юношите това не бива да бъде критерии.

За диагностициране на параноидно разстройство по МКБ-10 първо биват отразени общите критерии за нарушение на личността, след което трябва да присъстват най-малко четири от гореизброените симптоми, типични за това личностно разстройство.

Каква е причината за параноидното личностно разстройство?

Много изследвания, целящи да установят причините за различни психологически разстройства, са склонни да групират в една група всички разстройства на личността. Поради тази причина е трудно да се идентифицират причините за появата на PPD. Въпреки това, проучвания показват, че травма или серия от преживявания още от ранна детска възраст са основният рисков фактор за развитие на PPD.

Ниското самочувствие, както и вярването, че светът е застрашаващ и хората са лоши и винаги могат да те наранят или измамят, са вярвания и нагласи, които могат да наклонят везната съм параноидно разстройство. Друга теория е за заучено поведение, което е плод на околната среда, когато детето, обградено с параноични действия, започне да вижда света само през призмата на подозренията и параноята. Установени са и други фактори, които могат да доведат до появата на симптомите на параноидно разстройство в юношеска и зряла възраст, а именно:

  1. Емоционално пренебрежение;
  2. Физическо пренебрежение;
  3. Крайна или неоснователна родителска ярост и агресия.

Предполага се и генетична връзка между параноидните черти и шизофренията. Някои изследвания на близнаци установяват, че параноидното разстройство на личността е по-скоро наследствено в семейства, при които вече се проявяват психотични разстройства като шизофрения и делюзии.Има множество генетични и рискови фактори на околната среда, които го свързват с други разстройства на личността от група A.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог