ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - ВНЕЗАПНАТА БУРЯ

ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - ВНЕЗАПНАТА БУРЯ

https://gerganageorgieva.com/

 

Страх от страха

Паническото разстройство е доста разпространено при хората в днешно време. Може да се каже, че почти всеки човек е получавал пристъп на паника под различна форма. То представлява тревожно разстройство, при което  регулярно се появяват внезапни пристъпи на паника или страх.

Всички изпитваме чувство на безпокойство и паника от време на време. Това е естественият отговор на стресовите или напрегнати ситуации.

Но за един човек, който страда от паническо разстройство, чувствата на безпокойство, страх и паника възникват редовно и по всяко едно време, често без видима и ясна причина. Важно е да се знае, че при един или два пристъпа не можем да говорим за паническо разстройство. Трябва да са на лице поне няколко такива в обстоятелства, в които няма обективна опасност, има период освободен от тревожност и признаците не се ограничават до предвидима ситуация.

Как да го разпознаем?


Безпокойство

Безпокойството представлява чувство на тревога. То може да варира от леко до тежко и включва чувства на притеснение и страх. Крайната форма на безпокойството е паниката.

При чувство на напрежение човек започва да избягва определени ситуации, тъй като се страхува те да не предизвикат поредна паническа атака.

Това може да създаде цикъл от живот „в страх от страха“. Той може да добави допълнителни усложнения към чувството за паника и да доведе до още пристъпи.

 

Пристъпи на паника

Паническата атака е състояние, при което в тялото реагира физически на интензивните психически симптоми. Тя може да се появи много бързо, без очевиден мотив и да предизвика плашещо и стресиращо преживяване. Симптомите на подобен пристъп включват:

  • Ускорено сърцебиене;
  • Чувство на отпадналост;
  • Потене;
  • Гадене;
  • Болка в гърдите;
  • Задух;
  • Треперене;
  • Горещи или студени вълни;
  • Чувство на задушаване;
  • Световъртеж;
  • Деперсонализация и дереализация;
  • Сухота в устата;
  • Кънтене в ушите;
  • Усещане за полудяване и смърт;
  • Изтръпване на крайниците;
  • Чувство за несвързаност с тялото.

По-голяма част от пристъпите на паника варират между 5 и 20 минути. Има записани случаи на паническа атака продължила близо час, но те са по-редки.

Броят им зависи от нивото на състоянието на човека. Някои хора изпитват пристъпи не повече от 1-2 пъти на месец, докато други получават такива по няколко пъти на седмица.

Макар паническите атаки да са плашещи, те не са опасни. Не причиняват физически щети (вероятни са случаи на нараняване при падане) и рядко се стига до хоспитализация.

Трябва да се има предвид, че симптомите не винаги означават наличие на панически пристъп. Например ускорено сърцебиене или световъртеж може да са признаци на друго физическо неразположение. Също така не е задължително да има припадъци - повечето регистрирани случаи на паник атаки съдържат всички компоненти на разстройството, но без припадък.

 

Кога да потърсим помощ?

Ако сте преживяли два или повече подобни пристъпа, е полезно да се обърнете към психолог или психотерапевт. Подчертавам на последните две, защото повечето хора се обръщат към лекар или психиатър, търсейки медикаментозна терапия. Но паническото разстройство не е органично и повлияването му става единствено чрез психотерапия.

Специалистът ще може да прецени състоянието на база на описаните симптоми, честотата на появяването им и откога датират. След което се изготвя специфичен план за повлияване.

Ако пристъпите са неочаквани и повтарящи се, последвани от поне месец на продължителни притеснения и опасения от получаване на последващи такива, тогава вероятно се касае за състояние на паническо разстройство. В случай, не се повлиява навреме, може да доведе до последици в дългосрочен план, като инвалидизиране и отдръпване в социален аспект.

 

Повлияване

Въздействието над паническо разстройство цели да ограничи броя на пристъпите и да облекчи симптомите му до пълно възстановяване.

В зависимост от степента на проблема, понякога е възможно освен психотерапия и предписването на медикаментозна помощ, но само в началото.

 Важно е да се назначат изследвания, за да се изключат физиологични причини, след което се изготвя план на работа, според симптоматиката и конкретния случай.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог