МОТИВАЦИЯТА И КАК ДА Я ЗАДВИЖИМ

МОТИВАЦИЯТА И КАК ДА Я ЗАДВИЖИМ

https://gerganageorgieva.com/

Хората нямат цели, които да ги вдъхновяват. Оттам и липсата на мотивация и безсмислието в живота. А пламъкът идва отвътре, не го чакайте отвън!

Мотивация е процесът, който инициира и поддържа целенасоченото поведение на един човек. Тя е движещата сила за изпълнение, независимо дали става въпрос да излезем навън да се разходим или да покоряваме върхове.

Психологически фактори, които повлияват на мотивацията

Мотивацията е ключова за успеха, поради което е лесно да разберем защо това е толкова гореща тема в различните области. Експертите търсят все по-нови начини за ефективно въздействие и причини за липса на мотивиращи фактори.

Има редица теории и техники, създадени да помогнат на хората да се мотивират, но някои от психологическите механизми, които могат да повлияят на мотивацията ще ви изненадат. Днес ще разгледаме пет от тях.

1. Използвайте стимулите внимателно

Ако някой вече се наслаждава на това да върши нещо, тогава е логично награждаването му за това поведение да го накара да го харесва още повече, нали?

В повечето случаи отговорът всъщност е не. Давайки повече стимули за дейности, за които хората вече имат мотивация, може понякога да повлияе негативно на нея.

Практиката показва, че награждаването на хора за това, че правят неща, за които те вече са мотивирани, може да има обратен ефект. Вътрешната мотивация се създава вътре в човека. Тя го кара да върши нещо само и единствено заради удоволствието от извършването на тази дейност, като правенето и е награда само по себе си.

Поради това трябва да внимаваме със стимулите и наградите. Те могат да работят добре за повишаване на мотивацията за участие в дейности, които иначе са непривлекателни, но прекомерната зависимост на подобни стимули може да доведе до понижаване на мотивацията в някои случаи.

2. Поставяйте си предизвикателства

Когато сте изправени пред предизвикателство кое смятате за по-мотивиращо – да правите нещо лесно, което сте правили стотици пъти или да вършите нещо, което е във възможностите ви, но изисква научаване на нещо ново, което да предизвика настоящите ви способности?

За голяма част от хората първата опция може да е по-лесната, но втората далеч по-предизвикателна опция, звучи по-интересно и мотивиращо.

Ако се опитвате да повишите мотивацията си с правене на нещо като ранно ставане за тренировка, отказът от старите ви навици и поставянето на нови провокации, е ефективен начин да поддържате онази мотивационна искра. Излизането от комфортната зона може първоначално да ви се стори непривлекателно, но това е единствения начин за развитие и откриване на все по-нови цели за израстване и нова мотивация.

3. Не визуализирайте успеха

Един от най-разпространените съвети за мотивация е просто да визуализирате успеха. Въпреки това някои изследвания сочат, че това всъщност може да е контрапродуктивно. Проблемът е, че хората често си представят как постигат своите цели, но пропускат визуализацията на усилията, които трябва да положат, за да превърнат тези цели в реалност. Всяка цел има стъпало, което трябва да се извърви и ако бързате да стигнете края, то нерядко той ще ви се стори не толкова привлекателен и е много вероятно скоро да се върнете в изходна позиция.

Представяйки си постигането на желаната цел, вие всъщност изчерпвате количеството енергия, което имате в наличност, за да се посветите в изпълнението на самата задача.

Как да подходим в такъв случай?

  • Вместо да си представяме как изведнъж сме успешни, визуализираме всички стъпки, които ще са нужни за постигането на този успех.
  • Пред какви предизвикателства ще се изправим? Знаейки с какво ще се сблъскаме може да улесни значително преживяването, което ще имаме впоследствие.
  • Какви стратегии можем да използваме, за да преодолеем тези предизвикателства? Планирането напред може да ни направи по-добре подготвени за трудностите, пред които можем да се изправим, а също така да ни даде нови идеи за различни подходи и ситуации.

4. Поемете контрол

Хората често се чувстват по-мотивирани, когато чувстват , че имат контрол върху това, което ще се случи. Били ли сте някога част от група, в която сте чувствали, че нямате никакъв персонален контрол върху крайния резултат? Чувствали ли сте се дори частично мотивирани да допринесете за тази група?

Една от причините хората понякога да не харесват груповата работа е, че те губят индивидуалното си чувство за контрол и принос.

Какво можем да сторим, за да си върнем мотивацията в подобни групови ситуации?

  • Ако работим в група (или се опитваме да мотивираме група от последователи), намирането на начин да накараме всеки човек да се почувства упълномощен и влиятелен, може да помогне значително.
  • Да дадем на всеки отделен човек контрол върху това как той ще допринесе за представянето или употребата на идеите си.
  • Да позволим на членовете на групата да определят целите, които желаят да следват.

5. Фокусирайте се върху изминаването на пътя, а не върху крайния резултат

Фиксирайки се постоянно върху крайния резултат - успеха или провала, това може да е пречка и в двата случая.

Например, хвалейки някого постоянно за нещата, които има (за това, че е умен или талантлив), може всъщност да понижи мотивацията и упоритостта му за в бъдеще. Подобен тип похвали кара другите да развиват така нареченото фиксирано мислене. Хора с подобно мислене вярват, че личните характеристики са нещо вродено и непроменливо. Те смятат, че хората са умни или глупави, хубави или грозни и пр.

Тогава как можем да избегнем развитието на фиксирано мислене?

  • Похвалата на усилията, вместо на чертите, е ключово;
  • Фокусирането не върху крайния резултат - успеха или провала, а опитите за концентрация върху изминаването на пътя към постигането на нашите цели;
  • Какво научихме от целия процес? Че пътят е толкова важен, колкото и крайния резултат;
  • Кои действия са се оказали по-ефективни и възнаграждаващи досега? Оценявайки своите усилия, ще можем да настроим бъдещите си действия за постигането на по-добри резултати.

Независимо дали се опитваме да свалим килограми, да пробягаме маратон, да вземем диплома или да постигнем друг вид цел, мотивацията играе ключова роля в нашия цялостен успех или провал в живота. Ако успеем  да инкорпорираме някои от тези стратегии в нашите ежедневни навици, можем значително да подобрим ентусиазма и мотивацията си за успех. 

Много важно е да си даваме сметка за собствените си вътрешни подбуди, които ни тласкат към дадена цел. Защо искаме точно това, какво ще се промени за нас, ако го получим и какво би станало, ако не успеем? Какви бихме били, постигайки дадена цел и какви сме сега? Преди да запретнем ръкави, за да свършим дадено нещо, трябва да знаем какви липси обслужва това ни намерение. И в крайна сметка да не забравяме, че доста цели биват постигани, стига да пожелаем силно това и да се борим за тях. И да осъзнаваме, че вървим заедно със собствените си потребности. Защото мотивацията идва отвътре, не отвън.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог