МИСЛОВНИ ГРЕШКИ И МОДЕЛИ

МИСЛОВНИ ГРЕШКИ И МОДЕЛИ

https://gerganageorgieva.com/

 

Случвало ли ви се е някой да ви каже, че сте ужасни песимисти и разваляте и най-хубавите моменти? А че сте строги и безкомпромисни? Давали ли сте си сметка какво всъщност се крие зад вашия светоглед, който управлява поведението, емоциите и целия ви свят?

Нека разгледаме откъде идват и какви са тези когнитивни изкривявания и мисловни грешки.

 

Черно-бяло мислене

Черно-бялото/дихотомното/ мислене е един от най-често срещаните мисловни модели от Когнитивно поведенческата терапия. Нарича се още мислене в двете крайности – всичко или нищо. Примери за черно-бяло мислене са: „Ако се проваля на това интервю, значи никога няма да мога да си намеря работа“. Също така: „Аз съм или добър, или ужасен“. Можем да допълним също: „Сгреша ли веднъж, значи съм пълен глупак“. Да, но монетата има винаги две, а понякога и много повече страни. Подобен начин на мислене не вреди само на нас самите, като скъсява и ограничава мирогледа ни, но и на отношенията ни с околните.

Използваме го автоматично като заучено правило, като закон, според който живеем и виждаме света – само в черно или бяло, или-или, всичко, нищо, винаги, никога, уникално или грозно. Обикновено подобно мислене е атрибут на хората перфекционисти и онези с твърди, ригидни правила в живота. Те често имат безмилостни стандарти не само към околните, но и към самите себе си. Преодоляването става чрез излагане на фактите, че в живота не всичко е справедливо и самата справедливост сама по себе си е много субективна. Съществува равновесие между двете крайности и обикновено животът и ситуациите в него постепенно поставят нещата пред човека така, че сам да обори собствените си нагласи.

 

Катастрофизиране

Това е фокусирането върху негативните аспекти на живота, като се пренебрегват всички възможни варианти в добър или положителен аспект. Преекспонирането на различни евентуални негативни последици, прави от тези хора досадни негативисти, които обикновено другите избягват. Това са така наречените „Енергийни вампири“, които са в състояние да обезкуражат понякога и оптимиста. Но най-лошото е, че самите те се чувстват по този начин, като така се лишават от всякакво щастие и красота в живота. Тяхното мислене обикновено е: „Въпреки, че съм подготвен добре за този изпит, най-вероятно ще ме скъсат, защото“.. Вариантите след „защото“ могат да варират и обикновено те са способни да измислят доста такива.

Ето и друг случай: „Времето е хубаво, но по-добре да си остана в къщи, защото вероятно ще завали, а тогава“.. Нататък фантазията се разтваря с пълния си капацитет. Това са онези хора, за които казваме, че „превръщат мухата в слон“. Еднократното негативно събитие се разглежда като знак за това, което най-вероятно ще се случи всеки път, когато изпаднем в подобна ситуация. А не инцидентно и еднократно. А често катастрофалното мислене води след себи си катастрофа. 

 

Обезценяване на позитивното

Отхвърялне на всички позитивни мисли или преживявания, с нагласата, че те не са достатъчно реалистични или важни. Това например са хората, които заслужено получават похвала, но не я „регистрират“ като такава, а я обезценяват като незаслужена или преувеличена. По този начин се поддържат абсолютно ненужни негативни убеждения, които са в разрез с реалността. Човек често убеждава сам себе си, че не заслужава подобно отношение или другите целят нещо, ако му го засвидетелстват. Ще познаете тези хора, ако им направите комплимент за нещо, а те ви отговорят: „Ами, нищо особено“. Може да си спечелите и съмнителен поглед отсреща.

 

Свръх-генерализиране

Тази мисловна грешка също е когнитивно изкривяване. Умът ни  търси и вади на бял свят генерални заключения, основни на базата на ограничен брой или никакви сведения и причини. Мислим по свръхгенерализиран начин така,че многократно да виждаме едно негативно събитие, което доказва, че следващото също ще се обърка. Можем да дадем такъв пример със следното: „Аз никога няма да си намеря приятелка, защото веднъж едно момиче ми отказа. Затова спрях да търся“. За нас, страничните наблюдатели, това може би звучи абсурдно, но хората със свръхгенерализиране действително вярват в това.

Справянето с подобно изкривяване включва приемането на това, че една ситуация в живота не е тригер за общото бъдеще. Вероятна причина за появата на тази мисловна грешка е привидната пестеливост на нашия ум. Ако веднъж партньорът ни е предал,  то умът ни автоматично генерира мисълта, че и всеки следващ ще ни предаде. Или друг случай - ако даден човек не ни обича, то тогава никой друг не ни обича. Ако се вкопчим в тези генерализирани мисли, е доста вероятно да изпитваме чувства като безпомощност, гняв, отчаяние и др.

 

Четене на мисли

Това е погрешната представа, че знаем какво мислят другите и така ставаме предубедени за нещата, без изобщо да са се случили.Стигаме до погрешни изводи, без да имаме предварителни аргументи. Когато искаме да разберем намеренията на другиго, ние изхождаме от субективните си нагласи и правим категоризация, която няма връзка с реалността. Например наблюдавайки някого, ние мислено започваме да го анализираме и след малко вече сме убедени какво мисли и какъв човек е в действителност. Трябва да признаем пред себе си, че понякога, дори доста често, нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат. Някой може да ни се усмихва, докато вътрешно ни мрази или да ни гледа влюбено, когато е просто замислен и гледа не нас, а през нас. Има доста изкусни манипулатори, които трудно можем да уловим. И най-важното – ние „четем“ мислите на другите според своите субективни разбирания и интерпретации, но това далеч не означава,че те са реални и обективни.

 

Етикетиране

Етикетирането е вид свръхгенерализиране. При тази мисловна грешка много често даваме оценка за нас самите или останалите около нас, като се базираме на конкретно поведение или друга личностна черта. Непрекъснато поставяме етикети на хората, водени от едно-единствено тяхно действие или характеристика. Пример за това е човек, който се страхува от змии и ние го обявяваме за страхливец във всеки един аспект. Това правим и със самите себе си. Веднъж ако не отговорим правилно на зададения ни въпрос, директно се обявяваме за пълни глупаци. Разбира се, понякога тези неща могат да бъдат и реални, но от особено значение е да разграничаваме единичната ситуация или притежание от общото заключение за тях. Когато някой ни е обидил, вместо да му заявим: „Ти си ужасен човек“, можем да отвърнем: „Аз те уважавам, но не ми хареса това, че ме обиди в момента“. Така нещата изглеждат доста по-различно, нали? Да не съдим и да не правим заключения от единични ситуации, прави от нас по-зрели и осъзнати хора.

 

Скачане към заключения

Тази мисловна грешка е доста сходна на предходната. Създаваме си отрицателна /или положителна/ нагласа за нещо или някого, макар да няма категорични факти, които убедително да я подкрепят. Заключенията, които правим, обикновено се базират на отделен детайл, но не и на общия пейзаж. Например ако наблюдаваме танцово изпълнение и танцьорът допусне една-единствена грешка по време на представянето, ние заключаваме, че той е аматьор. Или някой веднъж ни е обидил и всеки път, когато го видим да говори с друг, ние смятаме, че обсъжда нас и нерядко сме склонни да влезем в конфликтна ситуация. За да стигнем до дадено заключение, обикновено трябва да извървим дълъг път. И този път следва да е доста богат.

 

Преувеличаване или минимализиране

Това е пренебрегването или преекспонирането на дадено събитие или обстоятелства. Негативните събития най често се преувеличават. Това е същата онази история за човекът, който избягал от гората, твърдейки, че го гони огромна мечка, която в края на краищата се оказва шумолене на листа. Само, че тук не говорим за уплаха или страх, а за отхвърляне на положителният аспект на нещата за сметка на отрицателния. Ако например сме били на почивка цяла седмица и сме прекарали чудесно с изключение на един-единствен ден, в който е валяло дъжд, ние ще заключим, че почивката е преминала зле, като игнорираме напълно останалите хубави дни.

 

Твърди правила

Наричат се още “ригидни”. Всъщност, това е едно голямо „Трябва“. Това са онези безмилостни стандарти, по които човек се стреми да живее, но държи и другите около него да живеят по тези неписани, негови закони. Те играят роля в много сфери на живота, като включват нереалистично високи задължения от морални, етични, културни и др. области. Такива хора трудно прощават както собствените си, така и чуждите грешки. Тези правила трудно могат да бъдат обяснени от човек под формата на някаква логична причина. А ако не се изпълни това правило, тогава какво се случва? Наказание. Човек трябва сам да започне да руши тези свои правила, да разчупва мисленето си и да си даде сметка, че в живота не всичко е справедливо и перфектно и да си позволи да се отпусне.  

Гергана Георгиева - Клиничен психолог