НИСКА САМООЦЕНКА - НЕУВЕРЕНОСТТА ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ

НИСКА САМООЦЕНКА - НЕУВЕРЕНОСТТА ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ

https://gerganageorgieva.com/

 

 

 

" Аз не съм това, което съм. Аз съм онова, което другите мислят за мен".

 

Така работи ниската самооценка - неувереност, убеждение за непълноценност и дефектност, отхвърляне на похвалите като нещо неестествено и подложено на съмнение и попиване на негативното от заобикалящия ни свят, дори и да не е отнесено към нас.

 

Човешката личност се формира под въздействие на различни фактори – нагласи от семейната среда, отношение в училище, успехи или провали в личния и в обществения живот, стресори, които са ни въздействали, авторитети, които са ни повлияли или обиди, които сме "глътнали" като истина за нас.

 

Здравословното развитие бива възпрепятствано често от ниска личностна самооценка. Самооценката може да се понижи както временно при дадена ситуация, довела до неуспех или провал, така и в дългосрочен план.

 

Хронично ниската самооценка поражда неувереност и влошава качеството на собствения живот. Тя е автоматична и човек сам я активира, според очакванията за справяне. Това изкривено мислене е във взаимодействие с темперамента и предишния опит.

 

Ниска самооценка и житейски провали
 

Признаци на ниска самооценка

 

В днешно време ниската самооценка е проблем за все повече хора. Те си мислят, че околните са по-успешни, по-талантливи, по-красиви, по-богати..

Неудовлетворението от себе си и усещането за несправяне се подсилва съществено и от социалните мрежи. Последните са причина за поява на деструктивни модели, оказващи разрушително влияние върху психиката.

 

За хората с ниска самооценка са характерни:

  • Нерешителност;
  • Недоверие към околните;
  • Подозрителност;
  • Неспособност за адекватно възприемане на похвала и за радост от живота;
  • Постоянно сравнение с другите.

 

Неуверените хора често анализират думи, мимики, жестове на останалите, като опитват  да разберат дали другите не изразяват негативизъм към тях по този начин. Личността с ниска самооценка често се стреми към перфекционизъм, като дори успехите не и носят предполагаемата наслада.

 

Хората, неспособни да оценяват собствените си сили и умения, не могат да молят за помощ и смятат, че не заслужават подкрепа за своите начинания. От друга страна те винаги намират оправдания за действията на околните, вярвайки, че постъпките им са основателни.

 

Не е изненадващо, че те често стават жертва на агресори. Постоянните сравнения с по-успешни личности водят до трудности при общуване с околните.

 

При ниска самооценка човек е неспособен да върви напред, защото е преследван от страха от провал. Затова при комплекс за малоценност много трудно се постигат успехи в кариерата и в личния живот.

 

Чувството за собствена непълноценност е едно от най-разрушителните препятствия по пътя към развитието. Заедно с постоянната неудовлетвореност идва необяснимото чувство за вина и страх от провал във всички сфери на живота.

 

Корените на ниската самооценка от детството и пубертета

 

Смята се, че повечето комплекси, травми и страхове се придобиват в детството. Това твърдение не винаги е меродавно. През целия живот самооценката може да се понижава или да се повишава.

 

Твърдението, че семейството и системата на отношения вътре в него могат да станат предпоставка за ниска самооценка, не са лишени от основания.

 

Детето, чиито родители се чувстват непълноценни, в по-голяма вероятност ще се смята за недостойно за похвала или успех.

 

Ако неговото детство преминава с усещане, че не е достатъчно добро за най-близките си хора – мама и татко – то се чувства непълноценно или постоянно ще опитва да се доказва както на тях, така и на околните.

 

По-висока самооценка и по-добро общуване с околните 

 

Хората с ниска самооценка трудно постигат успехи не само в училище, кариерата и личния живот, но и при общуване с околните. Те лесно стават жертви на манипулация и поради трудността да поставят здравословни граници и да заявяват себе си, често това се превръща в автоагресия към самите тях.

 

Убеждението „Не съм достатъчно добър” е благоприятна почва за развитие на зависими отношения и други форми на емоционално насилие.

 

Неувереността може да стане причина не само за манипулации, но и за пренебрежително отношение от страна на другите. Защото те ни виждат такива, каквито ние самите възприемаме себе си.

 

При комплекс за непълноценност човек не се чувства достатъчно силен, за да се конкурира с успешните хора. Неувереността в собствената компетентност възпрепятства постигането на резултати в тази борба.

 

Човек, който се цени твърде ниско, привлича в своя живот токсични приятели и партньори. Общуването с околните няма да му носи радост, затова се чувства неразбран. И сам не осъзнава, че причината е в собственото подценяване.

 

Поради това ниската себестойност е фактор за неудовлетвореност и е необходимо да се моделира. Ако възниква ситуативно, под влияние на конкретни обстоятелства, то за въздействието й помагат нови и по-позитивни събития.

 

Малко по-друг е въпросът, ако тя пусне дълбоки корени и започне да контролира живота ни. За да не позволяваме това да се случи или да продължава, трябва да вземем мерки и да тръгнем с нагласата за промяна, приемане и уважение към това, което сме. Да се научим да обичаме себе си.

 

Необходимо е преди всичко изграждането на различен поглед към живота и към самите нас и отстраняване на дълбоко вкоренени убеждения от ранния опит и дезадаптивните убеждения. Тези мисловни нагласи, които не са наши, но сме "глътнали" отнякъде и носим като свои. Защото дълбоко в себе си ние изпитваме тази любов към себе си, но някога, някъде там някой ни е убедил, че не я заслужаваме. И ние сме му повярвали.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог