ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА И ОЦЕНКА

ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА И ОЦЕНКА

https://gerganageorgieva.com/

 

Една патология става по-разбираема, когато описанието и позволява да бъде разгледана в по-широка перспектива:

 

  • на по-едри съвкупности;
  • на други патологии;
  • с маркери от други модели;
  • с оценки по други измерения.


Международните класификации донякъде дават възможност за многоизмерно оценяване, а оттам и за оценка на личностовата абнормност в контекста на съпътстващи разстройства и на цялостното функциониране. В Американските класификатори болест и личност се оценяват независимо една от друга, в контекста на коморбидност, а не на парадигмата "или-или". И МКБ-10 има многоосева система за оценяване, като личностовите разстройства се отчитат по ос А заедно с всички други медицински диагнози. По ос В се оценяват нарушенията в социалното ункциониране, а по ос С - факторите на средата с отношението към боледуването.


Съществена крачка в интегративния подход към личностовата типология е окрупняването и в едри групи, каквито са трите клъстъра в ДСМ-IV:

 

  1. Клъстър А /странни/ - параноидно, шизоидно и шизотипно;
  2. Клъстър В /драматични/ - антисоциално, гранично, хистрионно и нарцистично;
  3. Клъстър С /тревожни/ - отбягващо, зависимо и обсесивно-компулсивно.


Това разделение има клиничен смисъл и известна валидност, защото приликите между личностовите разстройства в един клъстър са повече от различията между тях, а невробиологичните маркери следват границите на групите, а не на специфичните личностови разстройства. Причисляването на конкретна индивидуална патология към една от трите групи, а не към специфичен тип ЛР, обикновено е практически по-лесно.


Ето и обобщеното представяне на личностовите разстройства и техните основни характеристики в клъстъри:

 

  • Клъстър А - ексцентричен, странен, "пре-психотичен":
  • Параноидно - подозрителност и недоверие; чуждите мотиви се тълкуват като недоброжелателни.
  • Шизоидно - отдръпване от общуване; намален обхват на изразяване на емоции.
  • Шизотипно - некомфортност при близко общуване; когнитивни или възприятни нарушения; ексцентрично поведение.
  • Клъстър В - драматичен, емоционален, непостоянен:
  • Антисоциално - незачитане на другите и нарушаване на правата им; неспособен на угризения.
  • Гранично - нестабилност в отношенията, себевъзприемането и чувствата; импулсивност.
  • Хистрионно - прекомерна емоционалност и търсене на внимание.
  • Нарцистично - грандиозност, нужда от възхищение; неспособен на емпатия.
  • Клъстър С - тревожен, боязлив, неуверен:
  • Отбягващо - социална инхибираност; чувствителност към негативни оценки; усещане за несъстоятелност.
  • Зависимо - подчиняемо и прилепчиво подевение; прекомерна нужда да се грижат за него.
  • Обсесивно-компулсивно - свръхангажираност с ред, правила, контрол; перфекционизъм.

 

Най-детайлният досега опит за съчетаване на дименсионален и категориален подход е в проекта за ДСМ-V. В него се предвижда към няколко утвърдени типа личностово разстройство да се добавят оценки за степени на увреда във функционирането и за конкретни личностови черти от определени области.


Общата дефиниция за личностови разстройства изтъква като ключови белези на патологията нарушенията в себевъзприемането и в годността за ефективно междуличностово функциониране. 
СЕБЕВЪЗПРИЕМАНЕТО включва идентитет и целенасоченост. Определението за идентитет обхваща преживяване за себе си като отделно и уникално същество с ясни граници от другите, кохерентен усет за време и собствено минало, стабилност и точност в самооценката и годност за изпитване на различни емоции и за регулирането им.
ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТТА се определя като преследване на значими краткосрочни пожизнени цели, употреба на конструктивни и ориентирани навън вътрешни стандарти за поведение и способност за продуктивен самоотчет.
МЕЖДУЛИЧНОСТОВОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ включва емпатия  иинтимност. Емпатията обхваща вникване в преживявания и мотиви на другите, толерантност към различни гледни точки и разбиране за социалната им обусловеност. При интимността се разглежда дълбочина и продължителност на връзките с други, желание и годност за близост и взаимно зачитане.


Предлагат се пет специфични типа личностови разстройства, за които се счита, че имат доказана валидност: антисоциален/психопатен, отбягващ, граничен, обсесивно-компулсивен и шизотипен тип. При всеки пациент се оценява степента на съответствие на индивидуалните черти спрямо описанието на специичния тип личностово разстройство чрез 5-степенна скала. Извън тези пет типа ЛР се обособяват и шест области от личностови черти:


1. Негативна емоционалност - емоционална лабилност, тревожност, подчиняемост, страх от изоставяне, ниска самооценка, вина, срам, самонараняване, депресивност, подозрителност.
2. Откъснатост - социално отдръпване, социално откъсване, отбягване на интимност, ограничена емоционалност, анхедония.
3. Антагонизъм - грубост, манипулативност, грандиозен нарцисизъм, хистрионен стил, враждебност, агресивност, опониране, измамност.
4. Дезинхибираност - импулсивност, отвлекаемост, безразсъдност, безотговорност.
5. Компулсивност - перфекционизъм, ригидност, подреденост, страх от рискове.
6. Шизотипия - необичайни възприятия, необичайни вярвания, ексцентричност, когнитивна дисрегулация, дисоциативна склонност.

 

Оценката на личностовите черти става по данни от три основни източника:

 

  • наблюдение на поведението;
  • самоотчет;
  • сведения от други лица.

 

В клиничната психология методите за личностова диагностика обикновено се разделят на въпросници, проективни тестове и социално-психологични и групови методи. Информацията, получена чрез тях, отразява преживявания или поведения /въпросници/, травми и конфликти /проективни тестове/ или проблеми в общуването и функционирането /социални и групови методи/. Тези данни са ценни за разбирането на пациента, но връзката им с клиничната типология не е пряка. 
Клиничната оценка за личностова абнормност се прави чрез клинични интервюта, скали за самопопълване и скали з

а попълване от оценяващия. Основният изследователски инструмент в тази сфера е клиничното интервю. То задава рамката на валидност, отчитайки приоритета на преживелищното пред външните реалности. Интервютата са неструктурирани и структурирани. В неструктурираното изследващият е изцяло свободен в подбора и начина на задаване на въпросите и се води единствено от интуиция и опит. При структурираното интервю се спазва строга последователност на въпросите, а формулировките им са стандартни. Полуструктурираността допуска известна гъвкавост във формулирането на въпросите и в тематичните преходи, чрез които се преодолява усещането за изкуственост на ситуацията. Структурираността създава условия за повтаряемост. Възможността друг изследовател, ползващ същия инструмент, да извърши процедура, сходна с първоначалната. Подобна повторяемост е в основата на понятието надеждност.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог