ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО - РАЗЛИЧНОТО АЗ

КАКВО Е РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА?

" Аз не съм особняк - просто съм себе си". Н.Й.

Личностните или характерови разстройства представляват трайни модели, при които хората притежават несходен начин на мислене, функциониране и поведение. Тяхното отношение на възприемане и отнасянето към ситуации и хора обикновено е проблемно. Това поражда значителни трудности и ограничения в комуникацията и социалните връзки и среди.

Този продължителен тип на вътрешно преживяване и поведение, подчертано се откроява и отклонява от културните очаквания. Стабилността на личностните черти се оценява в течение на времето и в различните ситуации.

Личностните разстройства могат да се разделят на три основни групи:

• Клъстър А – включва разстройства, при които човек се разглежда като странен и ексцентричен;
• Клъстър В – прекалено емоционален или хаотичен в поведението си;
• Клъстър C – разстройствата, при които човекът изглежда тревожен и страхлив.

Разстройство на личността се диагностицира, когато въпросното лице демонстрира крайна ригидност в отношенията с другите. Поради това той не може да приспособи поведението си към околните или средата, вследствие на което тези характеристики водят до усложнения. Те остават сравнително стабилни във времето и са много трудни за повлияване.

Приема се, че личностните разстройства водят началото си от детството, като стават все по-устойчиви в зрялата възраст, което е и причина терапията да е по-усложнена. Ключова характеристика е, че лицето трябва да е поне на 18 години, преди да бъде охарактеризирано с разстройство на личността.

Видове личностни разстройства

Различните видове личностни разстройства имат своите показатели, които ще разгледаме по-долу.

1. Параноидно личностно разстройство

Характеризира се с:

• Недоверие и подозрителност към другите и техните мотиви;
• Неоправдано убеждение, че другите се опитват да ви наранят или заблудят;
• Подозрение към лоялността и надеждността на другите;
• Колебание относно доверието в другите, поради необоснования страх, че те ще използват информацията срещу вас;
• Възприемане на невинни забележки или ситуации като лични обиди или нападки;
• Гневна и враждебна реакция към незначителни думи и незачитане;
• Тенденция за злопаметност;
• Вярване, че всички са измамни и злонамерени.

2. Шизоидно личностно разстройство

Основните характеристики са:

• Липсата на интерес към социални или лични взаимоотношения, предпочитание за самота;
• Ограничен обсег на емоционално изразяване;
• Невъзможност за задоволство от повечето дейности;
• Невъзможност за възприемане на нормални социални сигнали;
• Външен вид, излъчваш хладнина и незаинтересованост към другите;
• Понижено или несъществуващо желание за сексуален контакт с друг човек.

3. Шизотипно личностно разстройство

Най-често хората с това разстройство имат:

• Странен начин на обличане, мислене, вярвания, говор или поведение;
• Особени сетивни преживявания, като например чуване на гласове;
• Плоски емоции и неподходящи емоционални реакции;
• Социална тревожност и липса на или дискомфорт от близки взаимоотношения;
• Безразличен, неподходящ или подозрителен отговор към останалите хора;
• Вярване, че можете да влияете на хора и събития със своите мисли;
• Убеждение, че определени инциденти или събития съдържат скрити послания, насочени единствено към вас.

4. Диссоциално (антисоциално) личностно разстройство

Тук най-честите белези включват:

• Пренебрежение към нуждите и чувствата на останалите;
• Постоянни лъжи, кражби, оправдания и прехвърляне на вина към другите;
• Непрестанни проблеми със закона;
• Непрестанни нарушения на правата на другите;
• Агресивно и често насилствено поведение;
• Незачитане своята и безопасността на останалите;
• Импулсивно поведение;
• Постоянна безотговорност;
• Липса на разкаяние за поведението.

5. Гранично личностно разстройство

Хората с това състояние имат склонност към:

• Импулсивно и рисковано поведение, като например небезопасен секс, хазарт и преяждане;
• Нестабилна и крехка представа за себе си;
• Нестабилни и интензивни връзки;
• Висоти и низини в настроението, често като реакция към междуличностния стрес;
• Суицидно поведение или заплахи за самонараняване;
• Интензивен страх от самота или изоставяне;
• Наличие на мисли за празнота;
• Чести прояви на гняв;
• Стресово ориентирана параноя, която персистира.

6. Хистрионно личностно разстройство

Основните характеристики включват:

• Постоянно търсене на внимание;
• Прекомерно емоционални, драматични или сексуални провокации за привличане на внимание;
• Драматичен говор със силно изразени мнения, но малко факти, които да ги подкрепят;
• Лесно повлияване от външни хора;
• Повърхностност, честа промяна на емоциите;
• Прекомерно притеснение относно външния вид;
• Възприятие на връзките с други хора като по-близки, отколкото всъщност са.

7. Нарцистично личностно разстройство

Хората с т.н. „нарцисизъм“ често:

• Вярват, че са специални и по-важни от другите;
• Фантазират за власт, успех и привлекателност;
• Непризнаване на нуждите и чувствата на останалите;
• Преувеличават успехите и уменията си;
• Очакват постоянни похвали и адмирации;
• Арогантност;
• Имат неоправдани очаквания за услуги и предимства, както и гледат да се възползват от другите;
• Завиждат на останалите или вярват, че те им завиждат.

8. Зависимо личностно разстройство

То се характеризира с:

• Прекомерна зависимост от другите и усещане за нужда от получаване на грижи;
• Покорно или „прилепващо“ поведение към останалите;
• Страх от това, че човек трябва да се осигурява и грижи за себе си, в случай че е оставен сам;
• Липса на самоувереност, нужда от постоянно съветване и уверение от другите, дори при вземането на малки решения;
• Затруднение при започването на проекти, поради липсата на самоувереност;
• Затруднение при несъгласие с другите, заради страх от неодобрение;
• Толерантност към лошо или злоупотребяващо отношение, дори когато има алтернатива;
• Незабавна нужда от започване на нова връзка, когато предишната е приключила.

9. Избягващо личностно разстройство

Характеризира се с:

• Избягване на личностни контакти, поради страх от критика или засрамване;
• Въздържане от интимни отношения заради страх от отхвърляне и подиграване;
• Нежелание за комуникация с хора, освен ако тяхното благоразположение не е засвидетелствано;
• Постоянни мисли за критика и пренебрежение;
• Възприемане на себе си като безинтересен и непривлекателен;
• Чувство на неадекватност в социална среда;
• Трудно поемане на нови ангажименти и излизане от комфортната зона;

 ПОВЛИЯВАНЕ НА ЛИЧНОСТНИ РАЗСТРОЙСТВА

Поради спецификата си, характеровите разстройства не попадат в дефиницията на психичните болести. Тук съществува както възможността за наличие на други психични проблеми, така и предпоставка за отключване на такива. Ако има придружаващо разстройство, терапията се базира на общия синдром. При останалите случаи основния метод е психотерапията.

Изследването и оценката се провеждат чрез диагностично интервю и психиатричен анализ, задаване на по-конкретни въпроси и получаване и анализиране на съществената информация.

Работата с подобни разстройства е продължителна, конструирана и цялостна, като целта и е коригиране на отклоняващите аспекти на личността и центриране върху патологичната страна на личностовата структура, като основен ресурс е наличния капацитет на лицето.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог