ЛИЧНОСТ И КРИМИНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

ЛИЧНОСТ И КРИМИНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

https://gerganageorgieva.com/

 

 

Темпераментът е относително устойчива характеристика на човешкото поведение. Той показва общата активност на личността и е свързан с основните свойства на типа висша нервна дейност, които се предават по наследствен път. Разкрива особености на психическата дейност – нейната динамика, тонус, уравновесеност, подвижност, лабилност. Заедно с характера показва способността за адаптация на личността към външната среда.

 

Темпераментът определя такива черти на характера като уравновесеност-неуравновесеност, подвижност-инертност, пластичност-ригидност, стабилност-лабилност, общителност-затвореност, екстроверсия-интроверсия, тревожност-спокойствие, енергичност-вялост, повишен или понижен тонус. Проявява се главно в особеностите на чувствата и в емоционалните реакции на личността.

 

Хипократ формулира четири типа темперамент:

  • Сангвиник – жизнерадостен, енергичен, работоспособен, психически гъвкав. Търси разнообразни преживявания, но непостоянен в намеренията си. Лесно се отегчава, склонен е да гледа малко повърхностно на нещата;
  • Холерик – енергичен и работоспособен, бързо преминаващ от една дейност в друга. Предпочита динамичен темп на преживяванията, като влага много енергия, но след това се нуждае от доста време за възстановяване. Емоционално възбудим, склонен към избухване и нуждаещ се от разнообразни стимули;
  • Флегматик – високо работоспособен, като предпочита по-бавен темп на преживяване и действие, обича реда и не иска да го пришпорват. Може дълго да работи, но се нуждае от повече време за почивка. Бавно формира навици и трудно отвиква от тях;
  • Меланхолик – силно се впечатлява, вътрешно раним. Предпочита добре позната обстановка, бързо се уморява, но и бързо си почива. Трудно превключва от една дейност към друга и е склонен към мрачни, песимистични настроения.

 

Павлов предлага неврогенно обяснение на четирите типа темперамент:

  • Силен-уравновесен-подвижен – сангвиник;
  • Силен-неуравновесен-подвижен – холерик;
  • Силен-неуравновесен-слабоподвижен – флегматик;
  • Слаб-неуравновесен-слабоподвижен.

 

Айзенк прави оригинален опит за обяснение на класическите темпераменти чрез неврофизиологични особености. Той предлага средство за установяване психодинамичните типове, какъвто е неговият Личностен въпросник по Айзенк. Обявява две измерения: интраверсия-екстраверсия и емоционална стабилност-емоционална нестабилност. От тях се получават четири комбинации от свойства, съответстващи на класическите темпераменти:

 

  • Стабилен екстроверт – сангвиник;
  • Нестабилен екстроверт – холерик;
  • Стабилен интроверт – флегматик;
  • Нестабилен интроверт – меланхолик.

 

Юнг разделя хората на два основни психологически типа:

  • Интроверт – човек затворен в себе си, склонен към задълбочен самоанализ. Предпочита общуването с книгите пред общуването с хора, самотата или тесен кръг приятели. Избягва шумните компании, мълчалив, замислен, вглъбен в себе си и извън обществените появи;
  • Екстроверт – характеризира се с общителност, оживеност, активност, самоувереност, търсене на сензация. Безгрижни и доминантни, енергични и склонни към риск.

 

При извършителите на насилствени деяния често се срещат доминантност, енергичност и склонност към риск. Но тяхната общителност не е висока, а самоувереността им е само показна и прикрива наличието на сериозни комплекси и малоценни преживявания.

 

В създадения от Айзенк въпросник се съдържа и скалата „невротизъм“. Хората, които притежават високи показатели по тази скала, се характеризират с тревожност, потиснатост, чувство на вина, ниска самооценка, напрегнатост, ирационалност, стеснителност, раздразнителност и емоционалност. Според Айзенк, хората, при които доминират тези личностови особености, могат да се превърнат в извършители на насилствени деяния.

Той допълва, че екстраверсията може да бъде криминогенна за младите хора, а високите нива на невротизъм допринасят за силни антисоциални навици при хората около и над 40-годишна възраст. Според него криминалното поведение е следствие от действието на редица фактори, най-съществен от които е наследствеността.

 

Специфични личностни разстройства на лица с криминално поведение

 

Те обхващат няколко сфери и са свързани със сериозен срив в личностното и социално функциониране на личността. Появяват се в късното детство или юношеството, като се запазват и в зряла възраст. Тези разстройства не са пряко следствие от мозъчни увреждания или заболявания, нито от други психични разстройства.  Към тях спадат следните критерии:

 

  • Дисхармонични нагласи и поведение;
  • Нарушени емоционални и възбудни процеси;
  • Проблеми с контрола на влеченията;
  • Нарушения в начина на възприемане на реалността и в мисленето;
  • Абнормен стил на поведение.

 

Тези личностови разстройства са следните:

  • Хистрионно личностно разстройство – характеризира се с драматизиране на собствените преживявания. В общуването се наблюдава театралност и внушаемост. Наблюдава се егоцентризъм, стремеж към признание, повърхностно изразяване на чувствата. Друга особеност е постоянното търсене на източници на манипулативно поведение, продиктувано от стремеж към удовлетворяване на собствени нужди. Преувеличено изразяване на чувствата;
  • Емоционално нестабилна личност – действат импулсивно, без оглед на последствията, в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. В общуването проявяват изблици на гняв, които често могат да доведат до насилствен акт или поведенчески избухвания. Насилието у тези лица се провокира лесно, когато импулсивните действия се критикуват или отхвърлят от социума;
  • Ананкастно личностно разстройство – поведението на тези личности е подчинено на перфекционизъм, педантичност и изпълнителност, изразени в прекомерна ангажираност с детайли и правила. Чрез ригидност и упоритост инициират прекалено настояване околните да следват точно техния начин на действие и изпълнение. При тях има нахлуване на настойчиви и нежелани мисли и импулси;
  • Шизоидно личностно разстройство – дейностите, доставящи удоволствие на този тип хора, са малко или въобще липсват. Те имат ограничена способност за изразяване на емпатия или гняв към околните. Имат слабо вречение към сексуалните контакти;
  • Зависима личност – тези лица подтикват околните да поемат отговорността за съществени страни от техния живот. Те подчиняват собствените си нужди и интереси на хората, от които са зависими.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог