ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ

• Измъчвате ли се често от отношенията си с хора, които са студени към вас? Имате ли усещането, че дори и най-близките ви хора не ги е грижа за вас и не ви разбират достатъчно?
• Усещате ли, е сте някак дефектен в своята същност и че всеки, който ви опознае истински няма да ви обича или приеме?
• Поставяте ли потребностите на другите хора пред вашите, така че нуждите ви никога не са удовлетворени или дори спирате да разпознавате какви са те всъщност?
• Страхувате ли се, че ще ви сполети нещо лошо и дори леко възпаленото гърло предизвиква у вас ужас от наличие на тежко заболяване?
• Намирате ли, че независимо колко обществено признание или социално одобрение получавате, все още се чувствате нещастен, непълноценен или незаслужаващ?

Ние наричаме такива модели житейски капани. Те се формират през детството и се отразяват на целия ни живот. Започват с нещо, което е било лошо за нас, породено от отношенията с нашето семейство или другите около нас. Били сме изоставени, критикувани, прекомерно предпазвани, малтретирани, изключвани или лишавани - т.е. били сме увредени по някакъв начин.

Най-накрая житейският капан става част от нас. Дълго след като сме напуснали домът, в който сме отраснали, продължаваме да създаваме ситуации, в които сме малтретирани, пренебрегвани, отхвърляни или контролирани и в които не успяваме да постигнем най-желаните си цели.

Житейските капани определят начинът, по който мислим, чувстваме, действаме и се отнасяме към другите. Те отключват силни чувства като гняв, тъга и тревожност. Дори когато изглежда, че имаме всичко - социален статус, идеален брак, уважение от хората окло нас или успех в кариерата, ние често не можем да се насладим на живота или да вярваме в постиженията си.

Ето кои са единадесетте житейски капана, които саботират нашата лична удовлетвореност:

Първите два са свързани с липсата на сигурност или безопасност в семейството ви като дете. Това са Изоставяне и Недоверие и злоупотреба:

ИЗОСТАВЯНЕ

Житейският капан Изоставяне е чувството, че хората, които обичате ще ви изоставят и накрая ще се окажете емоционално изолиран завинаги. Независимо дали чувствате, че че близките ви ще умрат, ще напуснат дома завинаги или ще ви изоставят, защото ще предпочетат някой друг, вие някак си усещате, че накрая ще останете сами. Поради това убеждение може би прекалено много се вкопчвате в близките си хора. По ирония, по този начин всъщност ги отдалечавате от себе си. Може да се чувствате силно разстроени или гневни дори при естествени раздели.

НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА

Този капан е очакването, че хората ще ви наранят или ще злоупотребят с вас по някакъв начин - ще ви изневерят, излъжат, манипулират, унижат, наранят физически или ще се възползват от вас по някакъв начин. Ако сте в този житейски капан, вие се криете зад стена от недоверие, за да се защитите. Не допускате хората твърде близо. Мнителни сте относно намеренията на другите и сте склонни да предполагате най-лошото. Очаквате хората, които обичате да ви предадат. Или напълно избягвате взаимоотношенията или формирате повърхностни такива, в които всъщност не се отваряте към другите. Друг вариант е да създавате отношения с хора, които ви третират лошо, като после усещате гняв и отмъстителност към тях.

Двата житейски капана, които се отнасят до вашата способност да функционирате независимо в света са Зависимост и Уязвимост:

ЗАВИСИМОСТ

Ако сте хванат в този капан, вие се чувствате неспособен да се справите компетентно с ежедневният живот, без значима помощ от страна на другите. Зависим сте от тях като от патерица и се нуждаете от постоянна подкрепа. Като дете са ви накарали да се чувствате некомпетентни, когато сте опитвали да отстоявате независимостта си. Като възрастен търсите силни фигури, от които да сте зависими и да позволите да направляват живота ви. В работата се стремите да избягвате да действате самостоятелно.

УЯЗВИМОСТ

При този житейски капан, вие живеете в страх, че някакво бедствие /природно, криминално, медицинско или финансово/ може да ви сполети всеки момент. Не се чувствате в безопасност в света. Вероятно като дете са ви карали да чувствате, че светът е опасно място. Родителите са ви предпазвали прекомерно, тъй като твърде много са се безпокоили са вашата безопасност. Вашите страхове са прекомерни и нереалистични, но въпреки това ги оставяте да контролират живота ви и хабите енергията си, за да проверявате, че сте в безопасност. Страховете ви може да са от наличие на болест, от получаване пристъп на тревожност, заразяване или полудяване. Те може да са фокусирани върху финансова уязвимост или оставане на улицата. Вашата уязвимост може да се пренася и върху други фобийни ситуации като страх от летене, ограбване, земетресение и др.

Житейските капани, свързани със силата на вашите емоционални връзки са Емоционална депривация и Социално изключване:

ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ

Емоционалната депривация е убеждението, че потребността ви от любов никога няма да бъде удовлетворена адекватно от другите хора. Смятате, че никой не го е грижа истински за вас или че никой не разбира как се чувствате. Привлечени сте от студени и неотзивчиви хора или вие самият сте такъв, което води до формирането на взаимоотношения, които са незадоволителни за вас. Чувствате се сякаш измамени, гневни, наранени или самотни. Това още повече отдалечава околните и поддържа вашата постоянна депривация.

СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Социалното изключване е по отношение на вашата свързаност с приятели и групи. То ви кара да се чувствате изолирани от останалия свят, да се усещате като различни. Ако сте в този житейски капан, като дете сте се чувствали изключени от връстниците си. Не сте принадлежали към група от приятели. Може би сте имали някакви особености, които са ви карали да се чувствате различни. Като възрастни вие поддържате този капан основно чрез избягване - избягвате социализиране в групи и сприятеляване. Може да сте се чувствали изключени, защото е имало нещо, заради което другите деца са ви отхвърляли. Така сте се чувствали социално нежелани. Като възрастни може да се усещате грозни, нежелани, с нисък социален статус, че не умеете да общувате, че сте скучни или непълноценни. Вие преповтаряте отхвърлянето в детството, като се чувствате и действате като по-низш в социални среди и ситуации. Невинаги е очевидно, когато някой е в подобен житейски капан. Много хора се чувстват комфортно в условия на близки отношения и имат доста социални умения. Техният житейски капан може да не е видим при взаимоотношения с отделни хора. Понякога с изненада осъзнаваме колко тревожни и отстранени се чувстват те по време на социално събитие. Неспокойни са и сякаш не могат да намерят място, на което принадлежат.

Двата житейски капана, свързани с вашата самооценка са Дефектност и Провал:

ДЕФЕКТНОСТ

При дефектност вие се чувствате непълноценни и пълни с недостатъци. Вярвате, че генерално сте недостойни за обичта на тези, които се доближат достатъчно до вас и узнаят истинската ви същност. Смятате ,че вашата дефектност ще бъде разобличена. В семейството ви като дете не сте били уважавани за това, което сте. Вместо това са ви критикували за "недостатъците" ви. Обвинявали сте себе си и сте се чувствали недостойни да бъдете обичани. Затова като възрастни се страхувате от любовта. Трудно ви е да повярвате, че хората, които са близо до вас ви ценят и очаквате всеки момент да ви отхвърлят.

ПРОВАЛ

Провалът е убеждението, че сте неадекватни по отношение на постиженията в училище, на работа, в спорта и т.н. Чувствате се провален в сравнение със своите връстници. Като дете са ви карали да се усещате като по-низш по отношение на качествата и това, което вършите. Може да сте имали училищни затруднения или проблеми с дисциплината, които да са ви попречили да достигнете важни умения, които са били необходими. Другите деца винаги са били по-добри от вас. Наричали са ви "глупави", "бездарни" или "мързеливи". Като възрастни вие поддържате житейският си капан като преувеличавате степента на провал и действате по начини, които постоянно го гарантират.

Два житейски капана са свързани със себеизразяването, вашата способност да изразите какво искате и да удовлетворите потребностите си. Това са Подчинение и Неумолими стандарти:

ПОДЧИНЕНИЕ

При този капан вие жертвате вашите собствени нужди и желания в името на това да угодите на другите или да удовлетворите техните нужди. Позволявате на другите да ви контролират. Правите това или поради вина, че ще нараните останалите, ако се поставите на първо място или от страх, че ще бъдете наказани или изоставени, ако не се подчините. Като дете някой близо до вас, може би родител, ви е подчинил. Като възрастен вие многократно влизате в отношения с доминиращи или контролиращи хора, като им се подчинявате. Или пък в такива, в които хората са нуждаещи се или увредени, за да могат да ви дадат нещо в замяна.

НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ

Ако сте в този житейски капан, вие непрекъснато имате изключително високи очаквания от себе си. Държите прекомерно на статуса, парите, постиженията, красотата, реда или признанието и всичко това за сметка на собственото ви щастие, удоволствие, здраве, усещането за реализиране и удовлетворяващите взаимоотношения. Вероятно прилагате вашите строги стандарти и спрямо другите хора и сте много осъждащи. Като дете от вас се е очаквало да бъдете най-добрите и ви е казвано, че всичко друго би било провал. Научили сте, че нищо от онова, което сте правили не е било достатъчно добро.

Последният житейски капан е свързан със способността да се възприемат реалистични граници в живота. Това е Привилегированост:

ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ

Хората, които имат този житейски капан се чувстват специални. Не смятат, че могат незабавно да правят, казват или получават всичко онова, което поискат. Пренебрегват желанията и границите на другите, не преценяват какво е действително осъществимо, както и времето или търпението, които обикновено се изискват за дадена цел или потребност. Нямат усет за това каква е цената за другите. Имат трудности със самодисциплината. Мнозина от хората с този житейски капан да били глезени в детството и не са им поставяни граници. От тях не се е изисквало да показват самоконтрол или да приемат ограниченията, които се поставят на другите деца. Като възрастни те все така се разгневяват, когато не получават онова, което искат.

Житейският капан сам по себе си се бори здраво за оцеляване. Затова усещаме силен натиск да го поддържаме. Това е част от човешкият порив към последователност. Защото този капан е това, което познаваме. Макар, че е болезнен, той е удобен и познат. Затова е трудно да бъде променен. Освен това нашите житейски капани са се развили, когато сме били деца, като начин да се адаптираме към семейството и средата. Тези модели са били реалистични там и тогава. Проблемът е, че тук и сега ние продължаваме да ги повтаряме, когато вече не са ни полезни.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог