ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ЛИДЕР

Какви свойства трябва да притежава лидерът?

Привържениците на тази теория смятат, че човек се превръща в лидер, ако притежава определени психологически качества и черти. За изграждането на такъв важна роля играят редица фактори.

1. Първата група фактори са неговите способности – умствени, вербални и т.н.
2. Втората група са постиженията – образование, професия и физическо развитие.
3. Третата група са отговорностите – инициативност, упоритост, желание.
4. Четвъртата група са активността и сътрудничеството.
5. Пета група е факторът „статус“ – социално-икономическо положение и популярност.
6. Шеста група фактори са ситуативните черти на личността.

Основните лидерски качества са следните:

• Силно развито чувство за отговорност;
• Енергичност и упоритост в постигане на целите, оригиналност и умение да се поема риск при решаването на проблемите;
• Инициативност;
• Самоувереност;
• Способността да се оказва влияние на поведението на другите и да се структурират социалните взаимоотношения;
• Умения да се поемат върху себе си последствията от действията и решенията;
• Способност за противопоставяне на фрустрацията и разпада на групата.
• Страст;
• Чувство за отговорност;
• Наблюдателност.

Страстта е необходима за ориентация на същността на делата. Наблюдателността е свързана с вътрешна дисциплина и умение да се анализират обстановката и отношението между хората. Истинският лидер трябва да съчетава в себе си горещата страст и хладната наблюдателност.

Белгийският психолог Сютер смята, че лидерските качества съответстват на така наречените личности от тип „А“. Този поведенсекки профил се характеризира с:

• Бързина на действието;
• Способност да извършва няколко дейности едновременно;
• Амбиция;
• Висока производителност;
• Енергични движения;
• Мобилизиращ дух;
• Вкус към усилието;
• Борбеност.
• При типа „А“ същевременно се наблюдават и следните рискове като:
• Прекалена ангажираност;
• Неспособност да се забави темпото;
• Жертване на личния и семеен живот;
• Конфликтност;
• Авторитаризъм;
• Твърде много стрес;
• Срив в кариерата в следствие на конфликт;
• Неприятности със здравето.

Този тип е в почти непрекъснато стресово състояние. Той създава напрежение дори когато не е наистина необходимо. Постоянно е в действие, като е безкомпромисен към сътрудниците, семейството и самия себе си. Амбициозен, с прояви на голямо желание за доминиране и прекалено усърдие. Това може да се окаже вредно както за благополучието на професионалния му живот, така и на личния. Цялото изкуство на лидера се състои в това да убеди привържениците си, че притежава качествата на тип „А“, но без недостатъците му.

Неговите екстравагантности никак не са малко. Най-забележителната от тях е, че по време на своето управление той преименувал месеците. Първият носел неговото име, април носел името на майка му, а септември – на написана от него книга. Друга негова проява на мания за величие е заповедта на главния площад в столицата да бъде издигната върху 75-метров триножник негова позлатена статуя, която да следва пътя на слънцето, включително нощем.

Убеден в своя гений, пожизненият президент написал творба, вдъхновена направо „от Аллах“, която неговите ласкатели сравнявали с новия Коран. Тази книга с философски размисли, отчасти автобиографична, станала задължително четиво в Туркменистан, като постепенно заменила учебниците. По телевизията Ниязов съобщил, че който прочете неговата книга три пъти на висок глас, ще отиде в рая.

Това е един пример какъв не трябва да бъде лидерът и какво се случва, когато зад привидните лидерски качества се крият мания за величие и нарцисизъм, завоалирани под жаждата за признание.

Случаят Ниязов според Сютер може да се определи като антисоциална личност. Тази диагноза според Диагностичния наръчник на психичните разстройства DSM-IV  съответства на следните критерии:

• Трудност при съобразяване със социалните норми и липса на гражданско чувство при непрекъснато възпроизвеждане на незаконни и осъдителни действия;
• Повтарящи се лъжи, използване на хитрини и измама за лична полза;
• Импулсивност, трудности при съставянето на дългосрочен план;
• Гневност, агресивност, проявени предимно чрез физически атаки;
• Пълна незаинтересованост за добруването или сигурността на другите;
• Постоянна безотговорност в работата или при изпълнението на задълженията;
• Отсъствие на угризения, проявено чрез безразличие към страданието, кражбата и лошото отношение към другите.

За поставяне на подобна диагноза се изисква наблюдение на поне три от седемте критерия в списъка. Според Сютер, Ниязов изпълнява шест от изброените подточки. Единствено критерий шест не отговарял на поведението му.

Лидерството е функция на средата. То зависи от конкретни обстоятелства, културни фактори и от особеностите на времето. Според този подход индивидуалните различия между хората се омаловажават  и тяхното поведение бива обяснено предимно от изискванията на средата. Оттук следва изводът, че всяка ситуация определя както качествата на лидера, така и самия лидер.

Според методите на ЦРУ, за да проучим един човек и лидер, е необходимо да познаваме делата му, поведението и миналото му. Това е списък с елементите, анализирани по този метод:

• Културен и исторически контекст на развитието му;
• Семейство и ранни години;
• Герои и модели;
• Обучение – училищно и университетско;
• Наставници;
• Успехи  и неуспехи;
• Политически връзки;
• Външен вид, стил на живот, начин на работа, хобита;
• Здраве /пристрастеност, алкохол, наркотици и др./;
• Интелигентност;
• Емоционални реакции;
• Темперамент;
• Личностен тип;
• Съвестност и скрупули;
• Усет за реалност;
• Мотивации;
• Междуличностни отношения /с висшестоящи и низшестоящи/;
• Възгледи за света, философия;
• Стил на ръководство;
• Стратегии и тактики;
• Взимане на решение.

Изследователките Коблянска и Лабковска описват личностовите особености на лидерите, като използват термини от клиничната психология и психиатрията. Те обаче разглеждат не психичните отклонения, а своеобразни прояви на индивидуалния лидерски стил в екстремни ситуации.

Стилът на лидера се определя от пет параметъра:

• Темперамент, черти на характера, особености на поведенческите реакции;
• Специфика на когнитивните процеси /начин на вземаме на решения, на преработка на информацията, особености на мисленето/;
• Управленски подход /стил на ръководене/;
• Модел на лидерство, който личността следва;
• Начин на общуване с поддръжниците /лидерът като публична личност/.

Индивидуалният лидерски стил се формира като съвкупност от характерните прояви на всеки от тези параметри. Описват се и се анализират пет лидерски стила:

1. Параноиден стил – В личностния профил на този лидер преобладават подозрителност, недоверие към хората, свръхчувствителност към скрити опасности  и мотиви. Често тези хора са непредсказуеми, стремят се да контролират другите – открито или чрез манипулация. Най-точните определения за тях са „господар“, „властелин“. Този тип се характеризира с отрицание на идеите, различни от неговите и игнориране на информацията, която не потвърждава собствените му нагласи и убеждения. Мисленето им протича на принципа „Ние или те“. Като ръководител този лидер създава напрежение сред подчинените. В общуването с другите е опитен манипулатор, като често е съпровождан от стремежа да се унижават или потискат опонентите. Този стремеж е самоцелен, тъй като той не е свързан с тактиката за решение на проблеми.
2. Демонстративен стил – Лидер с такъв стил може да се определи като „артист“. Склонен към демонстративност и непрекъснато желание да привлича вниманието към себе си. Самооценката му зависи от това доколко е харесван, обичан и желан от другите. Той е лесно внушаем, което го прави и лесно управляем. Например една изречена на място похвала или обратното – показано неодобрение, могат силно да го уязвят. В първия случай той губи своята бдителност, а във втория – самообладание. Поради това този лидер не може да провежда последователна и стабилна политика. Неговото безкрайно желание да получава само одобрение, признание и уважение – и то на всяка цена, кара този лидер понякога да жертва не само обществените, но и собствените си интереси.
3. Компулсивен стил – Личностният профил на този тип се характеризира с натрапчив стремеж всичко да се прави по най-добрия начин, независимо от времето, с което разполага и от сложността на задачата. Оттук произтича и недостатъчната лекота, разкрепостеност и гъвкавост на поведението. Той  не е способен на спонтанност и трудно се отпуска. Прекалено съсредоточен върху детайлите и дребнавост и скрупули към инструкции. Изпитва безпокойство при най-малкото отклонение от планираната в детайли дейност. Допускането на грешка или страхът от несправяне със задачите, могат да предизвикат у него съмнение, паника ли депресия. Той се придържа неотклонно към зададените принципи и понякога като психологическа самозащита, прави малки отстъпки от правилата и компромиси в отношението си с опонентите.
4. Депресивен стил – Човек с този стил обикновено търси към кого да се присъедини, за да се застрахова от неуспехи и да получи помощ. Най-точното определение за него е сподвижник. Той се възхищава на лидерите, идеализира отделни хора и често може да бъде напълно консервативен и слабо активен. По правило върви след събитията, а прогнозите и съжденията му са крайно песимистични. Все пак трябва да се признае, че в условия на криза преценките му не са далеч от истината.
5. Шизоиден стил – В много отношения този стил е близък до предишния, но тук самоизолацията и отказът от участие в конкретни събития, имат ясно изразен характер. При лидери с този стил няма дори желание да се присъединят към каквото и да е. Най-доброто определение за личностния профил на шизоидния стил е самотник. Те често заемат позицията на странични наблюдатели, макар и „вътре в играта“.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог