ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ЛИДЕР

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ЛИДЕР

https://gerganageorgieva.com/

 

 

Какви свойства трябва да притежава лидерът?

 

Привържениците на тази теория смятат, че човек се превръща в лидер, ако притежава определени психологически качества и черти. За изграждането на такъв важна роля играят редица фактори.

 

  1. Първата група фактори са неговите способности – умствени, вербални и т.н.
  2. Втората група са постиженията – образование, професия и физическо развитие.
  3. Третата група са отговорностите – инициативност, упоритост, желание.
  4. Четвъртата група са активността и сътрудничеството.
  5. Пета група е факторът „статус“ – социално-икономическо положение и популярност.
  6. Шеста група фактори са ситуативните черти на личността.

 

Основните лидерски качества са следните:

  • Силно развито чувство за отговорност;
  • Енергичност и упоритост в постигане на целите, оригиналност и умение да се поема риск при решаването на проблемите;
  • Инициативност;
  • Самоувереност;
  • Способността да се оказва влияние на поведението на другите и да се структурират социалните взаимоотношения;
  • Умения да се поемат върху себе си последствията от действията и решенията;
  • Способност за противопоставяне на фрустрацията и разпада на групата.
  • Страст;
  • Чувство за отговорност;
  • Наблюдателност.

 

Страстта е необходима за ориентация на същността на делата. Наблюдателността е свързана с вътрешна дисциплина и умение да се анализират обстановката и отношението между хората. Истинският лидер трябва да съчетава в себе си горещата страст и хладната наблюдателност.

 

Белгийският психолог Сютер смята, че лидерските качества съответстват на така наречените личности от тип „А“. Този поведенсекки профил се характеризира с:

 

  • Бързина на действието;
  • Способност да извършва няколко дейности едновременно;
  • Амбиция;
  • Висока производителност;
  • Енергични движения;
  • Мобилизиращ дух;
  • Вкус към усилието;
  • Борбеност.
  • При типа „А“ същевременно се наблюдават и следните рискове като:
  • Прекалена ангажираност;
  • Неспособност да се забави темпото;
  • Жертване на личния и семеен живот;
  • Конфликтност;
  • Авторитаризъм;
  • Твърде много стрес;
  • Срив в кариерата в следствие на конфликт;
  • Неприятности със здравето.

 

Този тип е в почти непрекъснато стресово състояние. Той създава напрежение дори когато не е наистина необходимо. Постоянно е в действие, като е безкомпромисен към сътрудниците, семейството и самия себе си. Амбициозен, с прояви на голямо желание за доминиране и прекалено усърдие. Това може да се окаже вредно както за благополучието на професионалния му живот, така и на личния. Цялото изкуство на лидера се състои в това да убеди привържениците си, че притежава качествата на тип „А“, но без недостатъците му.

 

Управлението и властта често оказват деформиращо влияние върху характера, личността и поведението на лидера. Като пример за такава деформация можем да посочим бившият пожизнен президент на Туркменистан Ниязов.

 

Неговите екстравагантности никак не са малко. Най-забележителната от тях е, че по време на своето управление той преименувал месеците. Първият носел неговото име, април носел името на майка му, а септември – на написана от него книга. Друга негова проява на мания за величие е заповедта на главния площад в столицата да бъде издигната върху 75-метров триножник негова позлатена статуя, която да следва пътя на слънцето, включително нощем.

 

Убеден в своя гений, пожизненият президент написал творба, вдъхновена направо „от Аллах“, която неговите ласкатели сравнявали с новия Коран. Тази книга с философски размисли, отчасти автобиографична, станала задължително четиво в Туркменистан, като постепенно заменила учебниците. По телевизията Ниязов съобщил, че който прочете неговата книга три пъти на висок глас, ще отиде в рая.

 

Това е един пример какъв не трябва да бъде лидерът и какво се случва, когато зад привидните лидерски качества се крият мания за величие и нарцисизъм, завоалирани под жаждата за признание.

 

Случаят Ниязов според Сютер може да се определи като антисоциална личност. Тази диагноза според Диагностичния наръчник на психичните разстройства DSM-IV  съответства на следните критерии:

 

  • Трудност при съобразяване със социалните норми и липса на гражданско чувство при непрекъснато възпроизвеждане на незаконни и осъдителни действия;
  • Повтарящи се лъжи, използване на хитрини и измама за лична полза;
  • Импулсивност, трудности при съставянето на дългосрочен план;
  • Гневност, агресивност, проявени предимно чрез физически атаки;
  • Пълна незаинтересованост за добруването или сигурността на другите;
  • Постоянна безотговорност в работата или при изпълнението на задълженията;
  • Отсъствие на угризения, проявено чрез безразличие към страданието, кражбата и лошото отношение към другите.

 

За поставяне на подобна диагноза се изисква наблюдение на поне три от седемте критерия в списъка. Според Сютер, Ниязов изпълнява шест от изброените подточки. Единствено критерий шест не отговарял на поведението му.

 

Лидерството е функция на средата. То зависи от конкретни обстоятелства, културни фактори и от особеностите на времето. Според този подход индивидуалните различия между хората се омаловажават  и тяхното поведение бива обяснено предимно от изискванията на средата. Оттук следва изводът, че всяка ситуация определя както качествата на лидера, така и самия лидер.

 

Според методите на ЦРУ, за да проучим един човек и лидер, е необходимо да познаваме делата му, поведението и миналото му. Това е списък с елементите, анализирани по този метод:

 

  • Културен и исторически контекст на развитието му;
  • Семейство и ранни години;
  • Герои и модели;
  • Обучение – училищно и университетско;
  • Наставници;
  • Успехи  и неуспехи;
  • Политически връзки;
  • Външен вид, стил на живот, начин на работа, хобита;
  • Здраве /пристрастеност, алкохол, наркотици и др./;
  • Интелигентност;
  • Емоционални реакции;
  • Темперамент;
  • Личностен тип;
  • Съвестност и скрупули;
  • Усет за реалност;
  • Мотивации;
  • Междуличностни отношения /с висшестоящи и низшестоящи/;
  • Възгледи за света, философия;
  • Стил на ръководство;
  • Стратегии и тактики;
  • Взимане на решение.

 

Изследователките Коблянска и Лабковска описват личностовите особености на лидерите, като използват термини от клиничната психология и психиатрията. Те обаче разглеждат не психичните отклонения, а своеобразни прояви на индивидуалния лидерски стил в екстремни ситуации.

 

Стилът на лидера се определя от пет параметъра:

 

  • Темперамент, черти на характера, особености на поведенческите реакции;
  • Специфика на когнитивните процеси /начин на вземаме на решения, на преработка на информацията, особености на мисленето/;
  • Управленски подход /стил на ръководене/;
  • Модел на лидерство, който личността следва;
  • Начин на общуване с поддръжниците /лидерът като публична личност/.

 

Индивидуалният лидерски стил се формира като съвкупност от характерните прояви на всеки от тези параметри. Описват се и се анализират пет лидерски стила:

 

  1. Параноиден стил В личностния профил на този лидер преобладават подозрителност, недоверие към хората, свръхчувствителност към скрити опасности  и мотиви. Често тези хора са непредсказуеми, стремят се да контролират другите – открито или чрез манипулация. Най-точните определения за тях са „господар“, „властелин“. Този тип се характеризира с отрицание на идеите, различни от неговите и игнориране на информацията, която не потвърждава собствените му нагласи и убеждения. Мисленето им протича на принципа „Ние или те“. Като ръководител този лидер създава напрежение сред подчинените. В общуването с другите е опитен манипулатор, като често е съпровождан от стремежа да се унижават или потискат опонентите. Този стремеж е самоцелен, тъй като той не е свързан с тактиката за решение на проблеми.
  2. Демонстративен стил Лидер с такъв стил може да се определи като „артист“. Склонен към демонстративност и непрекъснато желание да привлича вниманието към себе си. Самооценката му зависи от това доколко е харесван, обичан и желан от другите. Той е лесно внушаем, което го прави и лесно управляем. Например една изречена на място похвала или обратното – показано неодобрение, могат силно да го уязвят. В първия случай той губи своята бдителност, а във втория – самообладание. Поради това този лидер не може да провежда последователна и стабилна политика. Неговото безкрайно желание да получава само одобрение, признание и уважение – и то на всяка цена, кара този лидер понякога да жертва не само обществените, но и собствените си интереси.
  3. Компулсивен стил Личностният профил на този тип се характеризира с натрапчив стремеж всичко да се прави по най-добрия начин, независимо от времето, с което разполага и от сложността на задачата. Оттук произтича и недостатъчната лекота, разкрепостеност и гъвкавост на поведението. Той  не е способен на спонтанност и трудно се отпуска. Прекалено съсредоточен върху детайлите и дребнавост и скрупули към инструкции. Изпитва безпокойство при най-малкото отклонение от планираната в детайли дейност. Допускането на грешка или страхът от несправяне със задачите, могат да предизвикат у него съмнение, паника ли депресия. Той се придържа неотклонно към зададените принципи и понякога като психологическа самозащита, прави малки отстъпки от правилата и компромиси в отношението си с опонентите.
  4. Депресивен стилЧовек с този стил обикновено търси към кого да се присъедини, за да се застрахова от неуспехи и да получи помощ. Най-точното определение за него е сподвижник. Той се възхищава на лидерите, идеализира отделни хора и често може да бъде напълно консервативен и слабо активен. По правило върви след събитията, а прогнозите и съжденията му са крайно песимистични. Все пак трябва да се признае, че в условия на криза преценките му не са далеч от истината.
  5. Шизоиден стил В много отношения този стил е близък до предишния, но тук самоизолацията и отказът от участие в конкретни събития, имат ясно изразен характер. При лидери с този стил няма дори желание да се присъединят към каквото и да е. Най-доброто определение за личностния профил на шизоидния стил е самотник. Те често заемат позицията на странични наблюдатели, макар и „вътре в играта“.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог