ИЗБОРЪТ ДА СМЕ СВЪРЗАНИ

ИЗБОРЪТ ДА СМЕ СВЪРЗАНИ

https://gerganageorgieva.com/

 

"Всеки от нас има право да бъде с друг, с много други и сам със себе си"

 

Ние сме уникални и самотни създания. Раждаме се сами и знаем, че ще умрем сами. Разумът и въображението ни са проклятие, но и дар. Знанието и съзнанието означават по-голяма свобода от тази, която имат по-низшите животни, но значат и отчуждение от останалата природа. Човешките същества са бездомни – колкото повече свобода придобиват в течение на епохите, толкова по-голяма несигурност получават.

 

Основният проблем, пред който се изправяме, е да намерим разрешение, смисъл на съществуването си. Хем да израстваме, хем да откриваме нови форми за съюз с природата, с другите и със себе си. Цялото човешко съществуване е детерминирано от този неизбежен избор между регреса и прогреса – възход и падение, израстване и връщане назад. Между връщането към животинското съществуване и стремежа към смислен човешки живот. Страстите и потребностите ни са ориентирани към намиране на разрешение на този фундаментален проблем.

 

Като човешки същества, ние сме ангажирани със социализацията. Нуждите,  свързващи ни като личности с нея в дихотомията свобода-сигурност, са няколко основни потребности.

 

СВЪРЗАНОСТ

Човешките същества съзнават загубата на първичните си връзки с природата и един с друг. Ние знаем, че всеки един от нас е отделен, сам и безсилен. Вследствие на това трябва да търсим нови връзки с другите човешки същества, за да открием чувство на свързаност с тях, което да замести загубените ни връзки с природата. Удовлетворението на тази потребност за обединяване с другите е жизненоважна за психичното здраве и социализацията. Ирационалното поведение, а може би и лудостта, са неизбежен резултат от неуспеха в удовлетворяването и.

Има няколко начина да се открие свързаност. Някои са нездрави, а други конструктивни. Човек може да опита да се свърже със света, като се покори на друг човек, група или идеал. Чрез подчинението той вече не е сам, а по-скоро принадлежи на някого или на нещо по-голямо от неговия Аз. И обратното – може да опита да се свърже със света, като получи власт върху него и накара другите да му се подчиняват.

Здравият начин за свързване е чрез чувствата – към нещо, към някого.  Те удовлетворяват потребността от сигурност и същевременно позволяват изпитване на цялостност и индивидуалност. И тази любов не е задължително интимна, тя може да бъде както към себе си, така и към друг или другите.

Неуспехът да се задоволи потребността от свързаност по някакъв начин, води до нарцисизъм, в чиято същност е ирационалното поведение. Нарцистичните личности имат като единствена реалност собствените си мисли, чувства и потребности. Тъй като единственият им фокус е върху тях самите, те са неспособни да се свържат с външния свят, да преживеят обективно нещо друго освен себе си, възприемайки всичко от собствена субективна гледна точка.

 

САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Хората като цяло имат потребност да се издигат и да надскачат пасивната си роля като създания. Съзнавайки случайния характер на раждането, смъртта и съществуването, човешките същества са тласкани над това да се издигнат над състоянието да бъдат просто създадени, за да станат вместо това създатели – активни творци на собствения си живот.  В акта на създаването, човешките същества се издигат над пасивната си и случайна природа на съществуването, като по този начин постигат чувството за цел и свобода. Алтернатива на творчеството е деструктивността. В актовете на разрушение човек се издига над пасивното си съществуване. Разрушението, както и творчеството, са активно включване в света и единствен избор, който човека има – да създава или да разрушава. Макар и с едничката цел да се издигне.

 

ТЪРСЕНЕ НА КОРЕНИ

Същността на човешкото състояние - самотата и незначителността, произлиза от прекъсването на първичните връзки с природата. Без тези корени човекът е безпомощен, а това е непоносимо състояние за него. Трябва да се установят нови корени, за да заместят по-ранните връзки с природата. Както при другите потребности, търсенето на корени може да стане по положителен или по отрицателен начин. Градивният начин е чувство на солидарност с останалите, на включеност и участие. Това задоволява потребността от намиране на корени и от свързаност със света. Нездравият начин е за намирането на корени е чрез поддържането на обезличаващата зависимост от майката.

 

ЧУВСТВО ЗА ИДЕНТИЧНОСТ

Човешките същества имат нужда и от и от чувство за идентичност като уникални индивиди – савмоопределение, което ги разграничава от другите в сигурност за това кои и какво са. Здравият начин за задоволяване на тази потребност е индивидуалността. Процесът, чрез който човек получава определено чувство за собствена идентичност. Хората с добре развито чувство за индивидуалност, преживяват себе си като имащи повече контрол върху живота си, вместо животът им да се оформя от другите.

 

РАМКА ЗА ОРИЕНТАЦИЯ

Свързана с търсенето на уникалното чувство за неповторимост е рамката за съотнасяне или контекстът, в който да се интерпретират явленията в света. Всеки човек иска да формулира последователен образ за света, позволяващ разбирането на всички събития и преживявания. Здравата и успешно социализарана личност е творец на собствения си живот и възприема света и себе си обективно. Тази личност притежава стабилно чувство за идентичност, свързана е и има корени в света и е движеща сила на себе си и съдбата си, освободена от ограничаващи я връзки. Здравите хора създават себе си, като дават живот на възможностите си. А реализирайки способностите си, такива хора стават всичко, което пожелаят.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог