ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА - ГЛАД ЗА ПРОМЯНА

ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА - ГЛАД ЗА ПРОМЯНА

https://gerganageorgieva.com/

 

Хранителни разстройства – причини и симптоми

 

Хранителните разстройства са модели за състояния, характеризиращи се с неправилни хранителни навици и значително притеснение относно теглото и формата на тялото. Като една от основните и базови потребности за оцеляване, храната е важен елемент в живота на всеки един от нас. Тя е водещ компонент за цялостното ни здравословно състояние и не случайно при почти всеки вид заболяване се назначава определен хранителен режим. Защото това, което консумираме, има отражение не само върху физическото, но и върху психическото ни здраве.

 

 Днес ще разгледаме основните видове хранителни разстройства и тяхната характеристика. Под разстройство на храненето разбираме всякакъв вид състояния, които вредят на общото функциониране. Когато изгубим контрол над това, може да се стигне до крайности. Най-честите форми на хранителни разстройства включват:

 

  • Анорексия невроза;
  • Булимия невроза;
  • Хиперфагия;
  • Орторексия.

 

Макар да е прието, че хранителните разстройства засягат предимно жените, те не подминават и мъжката част. Най-често това се случва по време на тийнейджърските и юношески години и стартира с някоя диета или фокус върху тялото.

 

Тук не става дума за храната, а за отношението на страдащите от хранителни разстройства към нея. Поведение, което създава трайни психични нагласи към храненето, прекомерно вторачване във външния вид и достигане до крайности в тази насока. Освен промени във физическото състояние, наблюдаваме и отличителни белези на поведенческо и емоционално ниво.

 

Кои са хранителните разстройства и как да ги разпознаем?

 

АНОРЕКСИЯ 

Едно доста рисково по своята същност състояние, при което  има преобладаващ страх от качване на килограми, отказ за поддържане на здравословно телесно тегло и наличие на нереалистична представа за собственото тяло.

 

Голяма част от хората с анорексия яростно ограничават количеството храна, което консумират или изобщо отказват да се хранят. Разглеждат себе си като индивиди с наднормено тегло, дори когато видимо са под нормата.

 

При жените обикновено започва с обикновена диета за сваляне на килограми, където след това изцяло отказват приема на храна. Мъжете стартират с изтощителни тренировки в залата за оформяне на тялото и така постепенно намаляват храната до минимум.

 

Анорексията може да нанесе сериозни щети върху здравето и всички органи и системи, както и на отказването им от функциониране. Повишава чупливостта на костите, засилва сърдечните проблеми, води до безплодие и нерядко до смърт. Индексът на телесната маса спада на критичното ниво под 18 и това е белега за недохранване. Пулсът на сърцето се забавя, цикълът спира, кожата става суха, зъбите чупливи, бъбреците и черния дроб изтощени.

 

Страхът от напълняване е толкова силен, че често води до нереалистични мисли и представи за собственото тяло. Това затруднява субективната оценка и анорексиците постоянно виждат излишни килограми и мазнини по себе си. Самооценката се основава само на теглото, мислите за храната и нейния вид стават натрапчиви и се засилват критичността и перфекционизма към себе си.

 

При анорексията се наблюдават повишена тревожност и проблеми в семейната среда, с връстниците или в интимния живот. За да контролират високата тревожност, те спазват стриктно режима, като това ги кара да се чувстват силни. Корените на анорексията са в психическата нагласа и отражението на външната среда и моделите на подражание, които публичното пространство и съвремието насаждат.

 

БУЛИМИЯ 

Булимията често е предхождана от анорексията. Тя е хранително разстройство, което се  характеризира с продължително и повтарящо се преяждане, последващо от действия, които го компенсират, като повръщане, прекомерни упражнения или екстремна употреба на лаксативи или диуретици. Основните симптоми са именно пристъпи на поглъщане на голямо количество храна и компенсаторни стратегии за изхвърлянето и.

 

Хората страдащи от булимия често се страхуват от качване на излишни килограми и се чувстват недоволни от формата на тялото. Теглото им обикновено е в нормата или малко извън нея, като те правят опити за намаляването му. Всеки импулс на преяждане води след себе си до вина и неудовлетворение и всевъзможни актове за "неутрализиране" на храната.

 

Цикълът на преяждане и впоследствие на изчистване се извършва в тайна, създавайки чувства като срам, вина и липса на контрол.

 

Булимията може да има навредяващи на здравето ефекти, като стомашни проблеми, раздразнено гърло, изтощение, болки в коремната област, подуване, метаболитни смущения, недостиг на хранителни вещества и минерали.

 

Тя отново се корени в представата за едно идеално тегло и външен вид, като изхвърлянето на храната или прекомерните тренировки са като едно самонаказание. Преяждането, въпреки желанието за намаляване на теглото, се случва с "ясната уговорка", че колкото и да ядат, после ще „изхвърлят“ храната.

 

ХИПЕРФАГИЯ

Наричана също разстройство на системното преяждане, при което хората губят контрол върху своето хранене, поглъщат огромно количество храна наведнъж и за кратко време.

 

За разлика от булимията обаче, тук няма последващи епизоди на „пречистване“ (повръщане, прекомерни тренировки и пр.). Поради това хората, страдащи от хиперфагия  са с наднормено тегло и с риск от развитие на други състояния, като сърдечно-съдови заболявания.

 

Така нареченото емоционално хранене, подтиква към едно непрестанно и неконтролируемо желание за поемане на храна, дори когато има липса на глад и без значение какво ядат. Засегнатите се хранят бързо и не се чувстват заситени или ако се нахранят, за кратко време отново огладняват. Тази добра имитация на глад няма общо с физическата нужда - тя е породена от друг вид психичен дискомфорт или дефицит. Често тези хора се хранят от скука, неудовлетворение или друг вид липса, която се компенсира чрез храната.

 

ОРТОРЕКСИЯ

Все още е спорно дали орторексията е хранително разстройство или поведение, олицетворяващо определен начин на живот. Това е манията да се приема и консумира само здравословна храна или по-скоро идеята за здравословно хранене. Разбира се, в това няма нищо лошо, докато тази идея не се превърне в крайно и обсебващо състояние и спрат да се приемат важни хранителни вещества или се стигне до недохранване. Важен елемент тук се явява и субективната преценка на човека какво и защо всъщност е здравословно или не за него самия.

 

Фокусирането към здравословно хранене също се корени в режима и контрола към собственото тяло и се счита за една от болестите на новото време. Нейните привърженици анализират единствено ползите от поетата храна и чувстват вина, ако приемат нещо, което смятат за нездравословно.

 

По мои наблюдения днес често се среща един друг вид нездравословна хранителна тенденция, който не се вписва в общите критерии. Той се отличава с един нормален модел на хранене и компенсаторно спазване на диети. "Днес си позволявам парче торта, но утре ще го "отгладувам". Или "Тази седмица хапвах повече, но следващата ще компенсирам". Сякаш хората се обвиняват за всяка хапка "забранена храна", която поемат, без тя да има видими последици върху тялото. Един безкраен кръговрат от позволения и лишения, гонене на "златната среда" и обвинение за малките дози удоволствие.
Този неписан, но така разпространен модел е не по-малко нездравословен за психиката и тялото, щом спряването с него е чрез контрола, обвинението и така крайната нагласа. Често такива случаи са съчетани със стомашно-чревни неразположения, проблеми с кожата, отказ от посещение на места, където биха могли да "прегрешат" с храна, последващо неудовлетворение и стоене "нащрек" дали ще устоят на следващото изкушение.

 

Хранителните разстройства са комплексни и се повлияват от редица фактори. Често комбинацията от психологични, социални и емоционални съчетания  допринасят за развитието на тези състояния.

 

Примерите за социални фактори включват:
  • Влошаване на отношенията в семейството;
  • Прекъсване на контакти с близки и връстници;
  • Влошаване на резултати в професионалната сфера или училищната.

 

Примерите за психологични фактори включват:

  • Негативна представа за тялото;
  • Ниска самооценка;
  • Перфекционизъм и критичност;
  • Натрапчиви мисли за храна и форма на тялото.

 

Примери за поведенчески фактори:
  • Ограничаване на храната или отказ от определени храни;
  • Прекомерни физически упражнения и престой в залата;
  • Пазене на тайна на хранителния режим;
  • Злоупотреба със забранени вещества.

 

Как да се справим с хранителните разстройства?

 

Поради сериозността на тези състояния и индивидуалните причини и симптоми, трябва всеки случай да се обследва и разглежда частно, като е необходимо изготвянето на обширен и дългосрочен план на повлияване, за да бъде постигнато пълно излекуване и възстановяване на страдащия.

 

Подобни планове се формулират спрямо всички опасения, които лицето или близките му заявяват, като тяхната подкрепа и помощ за възстановяването са от основно значение. Схемата се базира на конкретиката на състоянието и отговаря на специфичните нужди и случай на заболяване.

 

Повлияването продължава различно, а в зависимост от симптомите и тежестта им, някои довеждат до хоспитализация. Целите са възстановяване на адекватното хранене, спиране на прекомерно пречистване или преяждане и една нова психическа и поведенческа нагласа към собствения мироглед. Терапията на хранителни разстройства се провежда от специалист терапевт, който подпомага за възвръщане на самосъзнанието на страдащите, връзката със себе си и света, мислите и поведението.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог