ХИПОХОНДРИЯ - МНИМАТА БОЛЕСТ

ХИПОХОНДРИЯ - МНИМАТА БОЛЕСТ

https://gerganageorgieva.com/

Страхът от болести 

"Да съм здрав? Такава болест още не съм имал."

Хипохондрията представлява тревожно разстройство и вид психосоматично, което изразява прекомерния страх за собственото здраве . Макар този страх да е ирационален и необоснован, той е много интензивен и обхваща изцяло мислите, действията и ежедневието на страдащите. Те често си приписват симптомите, чието описание прочитат в интернет или другаде и за всяка информираност относно дадена болест, присвояват симптоматиката като своя.

Ако хипохондрик получи болки в корема или къркорене на червата, той започва да мисли, че това е рак на стомаха или на дебелото черво. Ако получи главоболие за него това е наличие тумор в мозъка. Макар отстрани да звучи и изглежда комично в очите на другите, за човекът, страдащ от хипохондрия, вярването в реално съществуващи болести и опасности е толкова обосновано, че често налага редица посещения при лекари. И въпреки, че те не констатират наличие на какъвто и да било физически проблем, за него това съвсем не е успокоение - напротив. Той продължава обиколките в опити за диагностициране на своето въображаемо заболяване. Това често е придружено с поемането на разнородни количества медикаменти в опит за излекуване.

Мнимата болест

 Патологичният страх за собственото здраве се явява фактор за страдащите само дотолкова, доколкото техните телесни симптоми потвърждават опасенията за наличие на неизлечима болест. И понеже такава не се констатира от медицинските лица, хипохондриците започват да изпитват недоверие към лекарите. Те отказват също така да приемат като обяснение психологичната основа на проблема, като предприемат едно продължително и безспирно самолечение, до появата на нова „болест“. И така това се превръща в един омагьосан кръг, който нарушава ежедневието на страдащите.

Да се убеди хипохондрик, че няма тежко заболяване и всички негови натрапливи опасения са психически отражения, е нелека задача. Макар като цяло да нямат реална симптоматика, доста от страдащите имат наличие на симптоми, които нямат медицинско обяснение и именно този фактор доближава хипохондрията до психосоматиката.

Увереността за наличието на болест много често се появява на фона на абсолютно здраве, а признаците се откриват след прочитането на статия на здравна тематика, след гледане на здравно предаване или чуване от близък или познат за негово неразположение.

Хората, страдащи от хипохондрия, непрекъснато посещават личните си лекари за направления или направо си записват часове при специалисти, което често е придружено със сериозни финансови вложения за прегледи, изследвания, медикаменти. Но дори и добрите резултати не са в състояние да ги успокоят. Те продължават да търсят своите здравословни проблеми и често ги считат за „редки заболявания“. Понякога лекарите предписват лекарства за някои  физически неразположения, с което усложняват състоянието на хипохондрика, неразпознавайки психическия аспект.

Резултати от изследвания, проведени в различни държави показват, че броят на търсенията в интернет по ключови думи за редки болести, многократно превишават реалния брой на болните.

Душевна и физическа болка – психологически аспекти

 Да се страхуваме от болести е може би най-естественото нещо. Когато обаче това започне да обхваща цялото мислене и ежедневие на човек и когато той е уверен за наличието на заболяване, това потапяне във вечно страдание става инвалидизиращо за личността.

При хипохондрията се наблюдават лека и по-тежка форма. Има натрапчива, свръхценна и патологична форма. Съществува и така наречената нозофобия, при която човек живее нормално и само при постъпила информация относно болести, започват притеснения. По-леката форма може да се прояви в преходни етапи от живота на човека като:

  • Тийнейджърска възраст;
  • По време на криза на средната възраст;
  • При климакс при жени.

Тази форма може да е защитна реакция на организма от истински неприятности, а също и вследствие на постоянна тревожност. Например, в кризисния период на средната възраст причина за тревоги могат да станат:

  • Отишлата си младост;
  • Несбъдналите се мечти;
  • Допуснатите в младостта грешки.

Човек се опитва да заглуши в себе си душевната болка, като същевременно я търси и намира по телесен път.

Причина за поява могат да станат също:

  • Определени неприятни събития - например смърт на близък;
  • Липса на внимание от околните, изоставяне – така болният се опитва да получи недостигащата му любов и грижа;
  • Страх от рецидив на прекарани тежки заболявания;
  • Странични проявления на усложнени психически разстройства.

Каквато и да е била причината за достигане до това състояние, да се убеждава хипохондрика, че е здрав, е безполезно. Най-вероятно той ще възприеме това като неразбиране, а също и като липса на съчувствие.

Колкото по-старателно мнимите болни изучават признаците на собствената си болест, толкова по-бързо прогресира реалното психологично състояние. Тяхната лесна внушаемост и влияние от средствата за масова комуникация, усложнява още повече състоянието им. В по-тежката си форма хипохондрията е патологична, когато страдащият е убеден, че е болен от неизлечима болест, нерядко има суицидни мисли и опити и се развиват състояния, придружени с халюцинации.

Човек къса всички отношения с реалният живот и хората, които го заобикалят и прекарва цялото си време в търсене на нови методи за диагностика.

Помощ и повлияване при хипохондрия

Това състояние изисква квалифицирана помощ. Но не такава, каквато очаква болния. Постоянните вълнения и търсене на тревожни симптоми могат да доведат до развитие на реални заболявания.

Повлияването на хипохондрия изисква специфичен подход към болния и неговия проблем.

Следва да се проявява разбиране, че мнимите проявления на това състояние съвсем не са фантазия, а истински усещания, които не позволяват на хипохондрика да работи и да живее пълноценно. В зависимост от формата и степента на състоянието, може да се наложи медикаментозна помощ. Но психотерапията е главният  инструмент при затруднения от този вид и предотвратяването им, имайки предвид тяхното психологично естество и отражение.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог