ХИПЕРАКТИВНОСТ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО

ХИПЕРАКТИВНОСТ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО

https://gerganageorgieva.com/

 

Разстройството е едно от най-често срещаните нарушения на невропсихологичното развитие в детството. Описва група от симптоми, водещите от които са дефицит на внимание, хиперактивност и импулсивност.

 

Счита се, че това е неврологично-поведенческо разстройство и в този си вид е доста често срещано при деца и подрастващи. Характерни черти за този тип разстройство са силна превъзбуда, намалена разпределяемост (липса на възможност за разпределяне на вниманието върху няколко неща), трудности при концентрация и др. При постъпване в училище дете с дефицит на вниманието и хиперактивност, показва нежелание за учене и липса на концентрация. В този случай при един и същи индивид, училищните умения могат да съществуват паралелно или изолирано. При разговор, например, темата на събеседника се отклонява и се измисля нова такава. В начална училищна възраст около 30% от децата страдат от това разстройство, но само при 3 до 7% от изследваните то е доказано. По този признак най- вероятно във всеки клас има поне 2 засегнати деца.

 

По правило, добрият ученик e този, който може да се съсредоточава за продължително време и при децата с хиперактивност и дефицит на вниманието, това се оказва нелека задача. В по-късна възраст при достигане на юношеството, първичните симптоми са заменени от невнимание и импулсивност, трудности в семейството, при общуване с връстниците, ниско самочувствие. Всички тези симптоми е възможно в някои случаи да отшумят с възрастта. Но ако това не се случи, зрелият човек има проблем с образованието, честа смяна на работа, сприхавост, конфликтност в семейството и социалната среда и проблем в осъществяването на връзки.

 Диагнозата „хиперактивност“ може да се постави едва след 6 годишна възраст на едно дете, а дотогава проява на агресия и буйстване, обикновено се считат за естествени. Симптоми обаче се срещат дори и преди 5-годишна възраст, както и преди 2-годишна възраст на едно дете. Проявите обикновено са палавост и излишък на енергия у детето.

 

Разстройството с дефицит на вниманието е клинично състояние, но в никакъв случай не може да се каже, че това е болест. Това разстройство не се проявява в следствие на „лошо възитание“ и грешка от страна на родителите. Момчетата обикновено са 5-6 пъти повече засегнати, отколкото момичетата. Ако хиперактивността преминала вече в юношеството на един индивид, преди това обаче е била част от детството му, може да е в следствие от някогашно диссоциално личностно разстройство. Наличие е лош и неспокоен сън, често събуждане, но трудно заспиване. Ако едно дете не може да стои на едно място и винаги иска да е в движение, то също се счита за хиперактивно. Именно поради тази причина, те много трудно могат да участват в групови занимания. Децата с ХАДВ имат нормален интелект.

 

Точните причини за ХАДВ обаче не са установени все още. Изследвания са доказали, че ХАДВ е генетично унаследено. Значим рисков фактори за появата му на първо място са прием на алкохол и цигари по време на бременност при жените. Фактори на околната среда могат да бъдат наличието на пестициди или различни други отровни вещества, имунологична несъвместимост. Астматични състояния, сърдечна недостатъчност, диабет са също фактори за развитие на ХАДВ.

 

Смята се,че децата родени преждевременно също са с риск от развитие на ХАДВ. Според някои изследвания 10 до 15 % от роднините на деца с ХАДВ също имат същото разстройство. 80% от еднояйчните близнаци и около 20% от двуяйчните имат еднакви симптоми. Неблагоприятната семейна среда би могла да натовари детето, като по този начин да попречи на здравословното му развитие, както когнитивно, така и емоционално. Това може да доведе до появата на агресия, тревожност, ниско самочувствие и т.н.

 

Точното диагностициране на това разстройство може да се извърши от специалист, който специализира с деца и юноши в тази област. Трябва да се отхвърлят евентуални други възможни заболявания, които да имат подобни симптоми, именно защото това разстройство може да доведе до редица поведенчески проблеми, които да се отразят на живота на детето или юношата. Най-често ХАДВ се съпътства например разстройство на настроението или паметта, разстройство, свързано с учене или пък появата на тикове. Диагноза може да бъде поставена само ако специалистът установи наличие на симптоми през последните 6 месеца.

 

На първо място като терапия е работата на индивида с психолог и психотерапевт. Важно за преодоляването на това състояние и намаляването на конфликти в семейството и средата са семейните сесии, на които се решават именно възникналите противоречия и конфликти. Логопедичните занимания са насочени към промяна на вниманието и паметта, които са основни за нормално речево и езиково развитие. Поведенческата терапия се прилага самостоятелно. Тя включва изготвянето на списъци и таблици, с цел децата по-добре да се ориентират в обстановката, в която се намират, но и цели те да бъдат по-самостоятелни и организирани. За децата с ХАДВ е подходяща и индивидуалната когнитивно-поведенческа терапия, в случаите, когато детето е с ниско самочувствие.  Различни физически упражнения с продължителност около 20-30 минути е доказано,че също помагат на деца със СДВХ.

 

Приемът на витамини и минерали във вид на хранителни добавки има доказан терапевтичен ефект върху детския мозък. Витамин Е също помага за ХАДВ, както и метилфенидат, за който има направени изследвания, а по последни данни добър ефект дава и атомоксетин. При спирането на лекарствата обаче, изначалното поведение се завръща, а това показва липсата на терапия върху психиката на болния. При възрастни все още няма изграден стандарт и методология за цялостно лечение на ХАДВ. Приемът на Омега-3 и Омега 6 мастни киселини, магнезий и цинк, подпомагат нормалната функция на мозъка, както при деца, така и при възрастните.

 

Дефицитът на внимание с хиперактивност е със склонност да се предава в различните поколения. Данните от проучвания при близнаци посочват, че при 65% и 90% рискът за появата на ХАДВ е отново генетично унаследяване. Не всеки с доказан ХАДВ има гените му, но рискът за развитие на ХАДВ тогава е по- голям, отколкото при тези с липса на такива.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог