ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ

"Това, което показвам навън е огледало на вътрешния ми свят"

Девиантното поведение се превръща в обект и предмет на науката, можем да посочим началото на XX в. За някой това е феномен, предизвикващ изследователски действия от страна на психологията, педагогиката и социологията през 30-40-те години на XX в. В съвременното общество тази тема е засегната доста сериозно и въпреки това е невъзможно тя да съществува единствено в границите на една или повече научни области. Хората с девиантно поведение биват отхвърляни, изолирани и оценени от своята общност като по-различни. Изучаването на девиантно поведение става с механизмите на наблюдение и подражание.

Девиантното поведение е постъпка или действие на човека, или дори на група лица, което не съответства на официално установените или фактически възприетите в определено общество –норми и очаквания, култура, субкултура. Девиантното поведение се представя и като функция на индивидуалните различия между индивидите.Взима се предвид факта, че носителят на девиантно поведение е личност със специфични характеристики, които подпомагат развитието на някоя от формите за девиантност. Девиантността е следствие и от така нар. етикиране на личността, т.е. поставянето и на стереотипно (от обществените представи) клише, клеймо, относно общоприетите действия. Това рефлектира и върху дисбаланса между социалният и огледалният Аз-образ.

Редно е да споменем, че поведението на човека е социално обусловено. Всеки човек живее в общество и се формира вътре в него и чрез него. Ценностите движат нашето поведение, те запълват действията ни и предопределят какви цели ще си поставим, как ще ги постигнем и по какъв начин ще ги разберем след като ги постигнем. Ценностите са вид психологичен феномен  и имат значение и в още една насока те са свързани с други потребности, норми, нагласи, интереси, които в своята съвкупност формират рамката на индивидуалното поведение на човека. Всяко поведение отразява стремежите на индивида към социално признание и социална оценка. Девиантното поведение-също.

Терминът "девиация" (от лат. deviare - отклонение от социалните норми ) означава отклонение, нарушение и се прилага при оценка на събития и факти от ежедневието, които се отнасят към явления като престъпност, психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, скитничество и др. Така терминът намира приложение при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид (или социалната група), които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят на вече установените норми и очаквания. С други думи, това е отхвърленото, нежеланото,  опасно за отделния индивид и за обществото като цяло поведение. В много случаи девиациите се дължат на несъответствие  между социално-обществените норми и социокултурните качества на субекта.

Девиантно поведение е закономерно следствие от разнообразни отклонения в личностното (или психосоциалното) формиране и развитие на децата и подрастващите. В науката е прието определението на девиацията като тип поведение, който излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество .

 Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална индивидуализация на децата и юношите, в различни кризисни  периоди от психосоциалното формиране на личността, когато индивидът трябва да влезе вече в нови, по-сложни социални отношения. Отклоненията винаги съпътстват човешкото развитие и до известна степен тяхното разпространение е един обективна закономерност. Представляват срожна съвкупност от заболявания, психически разстройства, физически недостатъци, изоставане в интелектуалното, речевото или общото психосоциално съзряване на човека.

Девиантното поведение разчупва различни обществените норми, като обаче зачита само нормите на отделната субкултура. Субекти на девиантно поведение са както психически здравите деца и юноши, така и тези, които имат различни по степен и характер на изразеност физически или психофизически аномалии.

Специалистите считат, че човек не става за секунди девиантен, а това е постоянен процес и той преминава през няколко етапа:

- попадане в групите с асоциално поведение;

- нарушение на законите;

- извършване на престъпления;

- противозаконни действия и много други.

За разлика от просоциалния тип поведение, характеризиращ се с усвояване и спазване на социалните норми,девиацията, девиантното поведение се характеризира с асоциална насоченост на индивида, игнориране на общоприетите ценности и провокиране на социален проблем. В процесуален план, девиацията се свежда до неизпълняване от индивида или социалната група на предписаната от статуса съответна роля. Актуалността на тази тема идва и от тенденцията през последните години, свързана с увеличаване на престъпността на сред непълнолетните. Все повече и повее се наблюдава тенденция на физическо и психическо малтретиране на децата в семейството, на улицата, дори в училището  и други институции.

Основни фактори срещу девиантното поведение у подрастващите са: семейството, училището, центровете за работа с деца, детските педагогически стаи. Редно е да се спомене,че девиантността, като отклонение от общоприети норми, закони, култура, субкултура има своите две направления:

конструктивна девиантност - конструктивно поведение, което от своя страна е свързано с противопоставяне на съществуващи ограничаващи социалното развитие норми и борба за тяхната промяна.
деструктивна девиация – вид поведение, които има разрушителен и саморазрушителен характер, както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

Девиантността може да се разглежда през призмата на социалното учене, т.е. наблюдавайки и възприемайки девиантни модели на поведение с голяма интензивност, детето ги оценява като поведенческа норма за себе си. Установено е, че агресивните родители моделират агресивни действия и при своите деца, зависимите родители - по същия начин. Девиантното поведение съдържа в себе си устойчивост в действията. Девиантните действия предполагат едноактност на демонстриране на девиантност, която се обосновава, чрез анализ на социалната ситуация и начинът на нейното оценяване от личността (мисли се само за момента, а не за последствията). Всички форми на девиантно поведение  могат да бъдат установени с помощта на различни психологични методи, т.е. при лицата с девиантно поведение се прилагат различни по своето съдържание психологични техники, а не само един единствен метод.

Редно е да се спомене накрая за спирането, премахването на девиантно поведение, което от своя страна включва две области: общи мерки, както и специални мерки. Под мерките за обща превенция се има предвид, участието на всички ученици в улищните дейности, ходенето на училище и невъзможност за техния провал. Специалните превантивни мерки предоставят възможност за идентифициране на деца и отделянето им след това, които се нуждаят от педагогическо специално внимание, и провеждане на корективна работа на индивидуално ниво.

Превъзпитанието е целенасочен процес на корекция, терапия и модификация на отклоненията в социализацията на личността или по-просто казано терапия и корекция на девиантното поведение. Чрез прилагането на система от психолого-педагогически методи и средства се провеждат индивидуални и групови мероприятия с цел възтановяване и формиране на социално-адаптивните способности на личността в човека с девиантно поведение и отстраняването на социално-психичните проявления.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог