БЪРНАУТ - ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ

БЪРНАУТ - ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ

https://gerganageorgieva.com/

 

„Професионалното прегаряне е състояние, което не се преодолява с почивка, а с промяна“

Д-р Р.Динолова

 

От векове хората се стремят да удовлетворяват своите потребности и същевременно да развиват себе си. Започвайки работа ние разбираме, че тя също отговаря на нашите човешки потребности, които включват самоопределяне, развитие на нашите компетентности, чувство за принадлежност и възможността за призвание. И не на последно място финансовата нужда. Огромното натоварване, стрес, сиво и монотонно ежедневие и преумората, могат да доведат до появата на burnout –– прегаряне, изчерпване. Синдром на професионалното прегаряне, жаргонно понятие, свързано основно с професията/работата ни. Това е психологическо състояние при здрави хора, които работят в стресова  и емоционално напрегната работна среда.

 

 Проблемът на Синдрома на професионалното прегаряне и до днес е често срещан, но си остава водеща проблематика за модерните специалисти, които казват, че „Това е болест на съвременния човек, който иска да има кариера“.

 

За първи път Herbert Freudenberger през 1974 използва терминът burnout, като причина за загуба на мотивация, желание за работа и развитие. Синдромът на професионалното прегаряне обаче е познат още много преди Herbert Freudenberger да го спомене. Споделя се мнението, че работещи хора, които са високо организирани, но и изцяло посветени на своята работа, са всъщност най – уязвими и застрашени от прегряване и последващо изчерпване. „Бърнаут“ е вид професионална деформация, възникващ в резултат на свърхнатоварване в работна среда, раздразнителност, загуба на енергия, неадекватни междуличностни отношения и др.

 

Съществуват над 100 симптома,  доказващи наличието на бърнаут, които днес са разделени в няколко групи. Симптомите са общи и специфични за отделните професии и личности, които ги упражняват.

Ето някой от тях:

 

  • Социални симптоми – липса на желание за социална активност, липса на социални контакти, усещане за изолация, възникване на спорове и конфликтни ситуации в семейството или сред приятелите;
  • Професионални симптоми– свръхангажираност на работното място, отбранително поведение, намалена ефективност и др.
  • Поведенчески симптоми – загуба на апетит, междуличностни конфликти, злоупотреба с алкохол или лекарства;
  • Физически симптоми – внезапна промяна в теглото – напълняване или спад в килограмите, главоболие и мигрена, гадене и болки в гърба, хронична умора, безсъние;
  • Когнитивни симптоми – Негативно отношение към работата и хората от по-високи постове и към колегите, апатия и липса на нови идеи и продуктивност, свързани с работния процес;

 

Бърнаут засяга 54% от жените и 36% от мъжете. Състоянието много прилича на депресия, заради подобните му симптоми, но всъщност има много повече лица, отколкото ние си мислим. Навлизането в състояние на професионално прегаряне е продължителен процес, без ясно изразено начало. То става незабележимо, без потърпевшият да осъзнава началото му, а излизането доста трудно.

 

Установени са 12 етапа на прегаряне като след 9 етап справянето сам е почти невъзможно, като има случаи, в които прегарянето води до много негативни последици – както физически, така и психически, ако не се потърси помощ.

  1. Депресия;
  2. Нужда от доказване, която в много случаи ескалира;
  3. Непрекъснато ангажиране с работни задължения, дори и такива, които не включват преките ни отговорности на работното място;
  4. Създаване на конфликти в семейство и сред приятели, пренебрегване на семейните задължения и ценности;
  5. Отричане на вече създалите се проблеми;
  6. Пренебрегване на личните ни потребности като отдих, спорт, отпуска, личен живот, хоби;
  7. Промяна в поведението
  8. Последващо отдръпване;
  9. Загуба на усещането за собствената личност, усещане и споделяне на вече преживяното;
  10. Дълбока празнота;
  11. Силно претоварване, което води до промяна в ценностите;
  12. Бърнаут/изчерпване/.

 

Последствията от професионалното изчерпване са самоподхранващи се. Това е последна фаза на един от многото зачестили опити за справяне с непреодолян с времето социален стрес. Тъжно е, че жертви на бърнаут стават все повече млади специалисти, силно амбициозни и с висока мотивация за успешна кариера. Те обаче се стремят да потискат своите собствени чувства и потребности, гонейки стремежи на всяка цена, като пренебрегват всеки знак, който говори за наличие на състоянието.

 

Професионалното „прегаряне“ е израз и на промяна в емоционалните изяви. То не се случва за една нощ.

 

Най-добрият начин за справяне с професионалното изчерпване е превенцията му. Тя се осъществява посредством психохигиенна профилактика и рехабилитация. Превенцията е наистина ефективна, когато се провежда организационно, групово и индивидуално. На групово равнище се осъществява чрез професионална подкрепа и толерантност.

В една организация професионалното изчерпване се предотвратява с помощта на мениджърите или ръководителите на организация, с точно разпределение на задачите, без дублиране на функции, без преумора, повишаване на увереността и стимулация за по успешна и здравословна продуктивност.

 

 На индивидуално ниво, превенцията на бърнаут се осъществява с различни стратегии като:

 

  • Откриване на смисъла от изпълняваната дейност;
  • Личностна промяна;
  • Дейности извън работно време, като спорт или практикуване на някакво хоби, което да носи удовлетворение и да бъде нов източник както на успех, така и на мотивация;
  • Промяна на условията на труд или смяна на работното място;
  • Преоценка на приоритетите;
  • Техники за релаксация и пълноценна почивка;
  • Намиране на баланс между работа и почивка;
  • Тренинги за справяне със стреса и прегарянето.

 

Контактите с отрицателни и токсични хора могат да допринесат за проблема. Хората, който страдат от професионално прегаряне обикновено не споделят за това, защото смятат, че по този начин са се провалили или „не стават“.

 

Като методика за оценяване на професионалното прегаряне, може да бъде използвана скалата за измерване на Бърнаут MBI (Maslaсh Burnout Inventhory) – специален въпросник в помощ на специалистите за диагностициране на Бърнаут. В него се съдържат 24 въпроса, които са насочени специално към честотата на усещанията на прегаряне.

 

Важно е преди да бъде това да бъде предприето, да се изключат други психични и физически заболявания и най - вече предишни случай на депресия или тревожно разстройство. Най-добрата терапия обаче си остава психотерапията на първо време, където човек може да си даде реална сметка за нещата, които се случват със и около него. Не на последно място отговорността на работодателите към техните служители, предприемането на мерки за здравословна работна среда, както  и личната нагласа и отношение към задачите на всяка отделна личност. Пренареждането на приоритетите – доколко амбицията ни е по-важна от собственото здраве и близките около нас. Какви стремежи гоним всъщност – наши собствени или такива, които някой ни е втълпил, че постигайки, ще сме успешни и удовлетворени. А може би този някой сме самите ние? Или социалната среда и тенденция?

 

Много специалисти биха ни посъветвали да намерим „златната среда“, баланса. Но всички ние знаем, че това понятие е една химера, към която хората отдавна се стремят безуспешно. Прилича на математика, с която се стремим да изчисляваме процентите на приоритетите си, къде колко даваме и защо някъде е повече, а другаде по-малко. Защото в живота винаги ще има ситуации, в които епизодичните приоритети могат да се променят. Всъщност, „златната среда“ е едно измислено понятие, чиято цел вместо да носи амбиция и стремеж в хората, всъщност има негативен ефект, който ги потиква да вярват, че никога не намират правилния начин и винаги някъде грешат. Не случайно отскоро често се споменава, че живеем в ерата на биполярността. Сякаш минахме или в едната, или в другата крайност. Но и тук не можем да бъдем категорични. Защото нито едната крайност, нито „златната среда“ са нещото, което трябва да избягваме или към което да се стремим. Най-съществената част се състои в това да открием собствения си вътрешен баланс по начин, който отговаря на личните ни нужди. Независимо как ще го наречем.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог