НЯКОИ АСПЕКТИ НА БУЛИМИЯТА

НЯКОИ АСПЕКТИ НА БУЛИМИЯТА

https://gerganageorgieva.com/

 

За булимия /невроза/ има известни причинно-следствени връзки. Подобно на други психични разстройства, те са множество и разнообразни, така, както е разнообразна и човешката психика и индивидуалност. Ключов каузален фактор за булимията /както и за анорексията/ е акцентът, поставян върху теглото и външния вид на жената.


Клишето е "Слабото тяло е на мода". От медиите и публичното пространство, през връстниците, противоположния пол и дори родителите, в обществото се насажда този неписан модел и той води до невероятен натиск върху психиката на хората. Тяхното мото става, че без усилие няма резултат и всеки ден, лишен от нормалните за функционирането на тялото калории, бива отчетен като победа. За всяко "прегрешение" с храна извън "позволената", те се самообвиняват, наказват и компенсират. И тук не идва реч за вредите от затлъстяването или за ползите от здравословното хранене. А за един ограничителен модел на себевъзприемане и поведение, където фокусът е единствено към тялото и минималното количество храна и убеждението, че ако са слаби, то животът им ще е по-щастлив и удовлетворен.


Изследванията подкрепят тази социална етиология. Авторите откриват, че разстройствата на храненето в незападните страни са редки, но също така, че в Япония, която може да се разглежда като технологично най-напредналата страна, те също са минимални. Някои култури ценят жените, които не са слаби, а в определени случаи и тези с наднормено тегло. Жените, които са закръглени, често се разглеждат като имащи достатъчно пари, за да се хранят правилно и са възприемани като подходящи за майки. В определени страни да си слаб означава да нямаш пари, за да разполагаш с храна или че трябва жестоко да ограничаваш храната.


С това искам да подчертая, че културно-етническите фактори не са без значение и че понятието "красив" може да бъде много широкообхватно. Едно нещо, което е общо за жените, страдащи от булимия е, че повечето имат история на крайно или много ригидно спазване на диети. Освен това те много често правят физически упражнения, склонни са да са изключително рестриктивни спрямо това, консумират. В някои случаи тези жени не се хранят на обществено място и поемането на храна почти винаги става скрито, както и "прочистването". Това е компенсаторен механизъм, който обикновено се случва чрез диуретици, повръщане или последващо гладуване.


При спортистките или други професии, при които качването на някой килограм може да бъде причина за провалена кариера, има по-голяма податливост на разстройства на храненето като булимия. Тъй като спортът изисква определен контрол, интересно становище е, че при разстройствата на храненето имаме проблем с контрола.


Важен симптом, общ за много страдащи от булимия и анорексия е неудовлетворението от тялото. Жените са склонни да прилагат крайни мерки за постигане на "съвършената" форма, която често при тези разстройства е крайно изкривена. Те не разглеждат реалистично тялото си. Ако ги помолите да се погледнат в огледалото и да се опишат, повечето ще кажат, че са дебели. Ключова разлика е, че жените с булимия имат по-точно възприятие за себе си от тези, страдащи от анорексия и е по-вероятно да открият анормалните си хранителни поведения. Много жени с булимия наистина са малко над нормата, преди да започнат да развиват разстройството.


Според когнитивните фактори хората с булимия са перфекционисти и диетите при тях са постоянни. Ако спрат с "режима" и качат килограм например, смятат това за пълен провал и започват още по-усилено да контролират консумацията на храна. Освен това те преувеличават и изкривяват последствията, ако все пак напълнеят. Вманиачени са на тема килограми и лесно могат да кажат колко калории са погълнали на всяко хранене. Хората с такива разстройства обикновено имат ниска самооценка и липса на самоувереност.


Бихейвиористите имат много логично обяснение за булимията, а именно, че прочистването се подкрепя от екстремалния страх от напълняване. Тъй като се отслабва чрез различни техники, вероятността тези поведения да продължат се увеличава. Освен това "прочистването" води до облекчение и намаляване на тревожността. 


Някои изследвания установяват, че разстройствата на храненето може би имат фамилен компонент, особено при жените. Редица автори вярват, че жените, които развиват разстройства на храненето го правят, за да накажат семействата си, защото са твърде сурови, взискателни или студени. Това, което може да се каже с известна сигурност е, че хората с булимия и анорексия като цяло имат проблемни отношения с родителите или в семействата им често възникват конфликти.


Според личностните и психологически фактори, свързани с етиологията на булимията, ключов критерий за тези хора е, че се установяват и други психични разстройства при тях. Често срещани са алкохолната зависимост, разстройствата на настроението и тревожните разстройства. Булимията може да се разглежда като вид самолечение за справяне с тях. Освен това е възможно тя да се възприема като начин за въздействие с физическо и сексуално малтретиране.


Идентифицират се и биологични хипотези за булимията. Ниските нива на серотонин са свързани с нея, особено пристъпите на преяждане, най-вече с въглехидрати. Те са били асоциирани и с импулсивно поведение, каквито са внезапните пориви за "тъпчене" с храна и прочистването. Издигната е и тезата за връзката на булимията с депресията и разстройствата на настроението, без да е уточнено кое от тях се явява първоизточник. Връзката може да се подкрепи и от факта, че някои антидепресанти, които действат за увеличаването на нивата на серотонин в мозъка, в много случаи намаляват или елиминират симптомите на булимия.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог