СОЦИАЛНА ТРЕВОЖНОСТ - АЗ И ДРУГИТЕ

СОЦИАЛНА ТРЕВОЖНОСТ - АЗ И ДРУГИТЕ

https://gerganageorgieva.com/

Притеснение от хора и социални ситуации

Преди време посещавах курс по реторика. Моят обучител – оратор, който изнася лекции в цяла Европа, ми сподели веднъж:“ Ако ти кажа, че съм съвсем спокоен всеки път, когато изляза пред публика, ще бъда голям измамник.  Може би не се притеснява единствено онзи, у който липсва критичност“.

Не мога да не се съглася с него. Всички ние сме част от обществото и обратната връзка за нас е важна. Под въздействие на социалната среда нерядко се формират нашите нагласи към себе си и света. А често това не е особено здравословно. Но това е отделна тема.

Социалната фобия е хронично тревожно разстройство, характеризиращо се с невъзможността на индивида да се отпусне там, където има малко или повече хора. Изпитването на затруднение в комуникацията, инициирането и воденето на разговор и дори появяването му пред обществото, инвалидизират личността му и това го кара да избягва до колкото е възможно въвличането в социални ситуации. А това довежда до избягване на контакти и отдръпване.

Това е често срещан проблем, който обикновено започва по време на тийнейджърските години. При някои неудобството постепенно изчезва с порастването и узряването, но за други то остава в дългосрочен план.

Състоянието може да е много стресиращо и потискащо и да има огромно въздействие върху личния и професионален живот.

По какво да разпознаем социалната тревожност?

Социалната фобия е много повече от срам и притеснение. Това е интензивен страх, който присъства и повлиява на ежедневните ни дейности, самоувереността, отношенията с хората около нас, професионалната реализация и изобщо живота.

Много хора понякога изпитват притеснения от ситуации, свързани с обществена изява или комуникация и това е напълно естествено. Но за човек със социална тревожност, тази прекомерна уязвимост и страх от публичност е особено ангажираща.

 Най-често срещаните симптоми на социална тревожност включват:

- Изпитване на страх при ежедневни дейност като срещи с непознати, иницииране на разговор, работа или пазаруване;
- Избягване или сериозно притеснение при социални дейности като групови разговори, среща с компания и социални събития;
- Постоянно притеснение и смущение, мисли за излагане пред другите; изчервяване, потене или проява на некомпетентност;
- Изпитване на затруднения в извършването на най-обикновени дейности, дори вървене по улицата – появява се чувството, че някой ви гледа, съди или ви се присмива през цялото време;
- Страх от критики, избягване на директен поглед в очите, както и ниско самочувствие;
- Поява на паник атаки, при които човек изпитва непреодолимо чувство на страх и тревога;
- Заекване или блокиране.

Немалко хора със социална тревожност имат и придружаващи проблеми като депресия, генерализирано тревожно разстройство или телесно дисморфично разстройство.

Какви са корените социалната фобия?

На този въпрос няма конкретен отговор. Причините, както при редица други състояния, могат да бъдат от различно естество. Съществуват предположения, според които децата имитират това поведение от родителите, които имат ограничени социални контакти и са по-необщителни. Обикновено те представят на детето светът навън като опасно място, от което трябва да се пази.

Други хипотези са свързани с ограниченото развитие на социалните навици. Ако имаме общи затруднения в това как да се държим в определени ситуации или не знаем как да реагираме, отново е обяснителен фактор за притеснението навън.

Някои са на мнение, че определени травми довеждат до подобно състояние. Свръхобгрижващите или обратно – неглижиращите родители, също могат да въздействат за едно последващо негативно развитие в това отношение.

Предразположеност към тревожност, ниска самооценка, нарастващо напрежение, свръхкритичност, са също възможни основополагащи причини.

 Малко домашно

Разбира се, без професионална помощ човек трудно може да се справи във всякакви ситуации, които изискват поглед отстрани, премерена и обективна позиция и необходима методология за повлияване. Но нищо не пречи да се поинтересуваме по въпроса.

1. Научете повече за състоянието

Помислете за това какво преминава през главата ви и какво е поведението ви в определени социални ситуации, за да придобиете по-ясна представа за проблемите, които искате да преодолеете.

2. Заменете нереалистичните си очаквания с по-рационални такива

Например, ако чувствате, че дадена ситуация се е развила по-лош начин, помислете дали имате факти, които да подкрепят това чувство или просто сте в ситуация, в която си представяте най-лошото, без да има напълно основателна причина за това.

3. Не мислете толкова за това как другите гледат на вас

Обърнете внимание на другите хора, наблюдавайте ги. Нима смятате, че в това забързано ежедневие всеки е насочил поглед към вас? Нима всички те нямат своите притеснения, опасения и тревоги? Имат, разбира се и много вероятно е изобщо да не гледат вас, а през вас. Мислейки за съвсем друго нещо.

4. Започнете да извършвате дейности, които по принцип избягвате

Това със сигурност ще е трудно в началото, затова започнете с малки стъпки. Разговаряйте с някой колега в работата или започнете дискусия с продавача в магазина.

След като видите, че няма реална причина да се притеснявате, ще може да преминете към по-големи и сериозни стъпки в преодоляването на вашите притеснения. Най-лошото, което може да ни се случи е да ни отблъснат, да ни нагрубят, да се държат невъзпитано, да ни се изсмеят. И какво от това? Това е отражението на тяхното състояние и няма нищо общо с вас.

Повлияване

И тук психотерапията има водещо значение за въздействие на социалната фобия. Нейният инструментариум цели пълно овладяване на симптомите и облекчаване на бъдещи ситуационни изяви.

Когнитивно-поведенческа терапия – тя тренира социалните умения, повлиява негативните и автоматични мисли, предизвикващи тревожността и подготвя личността за самостоятелно справяне.
Медикаментозно лечение – възможно е предписване на антидепресанти, които да редуцират социалната тревога и първоначално могат да облекчат състоянието до пълното комплексно възстановяване на човека.

И накрая нека завършим със следното: „Това, което мислят останалите за мен не е моя работа – тяхна е“

Гергана Георгиева – Клиничен психолог