ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО - ВИДОВЕ И СИМПТОМИ

ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО - ВИДОВЕ И СИМПТОМИ

https://gerganageorgieva.com/

 

Тревожността е нормална реакция, особено когато сме подложени на стрес, когато сме обезпокоени от дадени обстоятелства или сме изправени през заплаха. Най-нормалното нещо е да се тревожим, когато има повод и това е естествена реакция на психиката спрямо някои ситуации. Но когато тревожността е тежка, продължителна и не съответства на нещата около нас, тя се превръща в тежест и тревожно разстройство. Тревожността възниква, когато самите ние мислим и се тревожим по-интензивно спрямо случките и очакваме дадена ситуация да не се развие по определен начин,обикновено с лош край. Тревожно разстройство е налице, когато безпокойството започне да пречи на нормалният ни начин на живот. Състояние, което може да блокира и парализира ежедневието на човек, водейки го до пълна изолация, депресия и бездействие. Стресът в семейството, в работната среда и неспирните негативни новини и вести по телевизията и около нас, са основна част за отключване на тревожността в хората. Това може да се случи също след различни травми като развод, загуба на работа, загуба на близък човек, болест или дълготрайна тревожност, породена при дадено обстоятелство. Биологичната предразположеност към прекалена тревожност, депресия, безпокойство, са също фактор за появата на тревожно разстройство. Типични симптоми са признаците на паника, липса на концентрация, безпокойство. Хората с тревожно разстройство имат склонност към развитие на зависимости, в опитите да потушат тревожността. 

Всяко нещо си има своето решение и осведомеността по повод това, което се случва с нас, е важен аспект към неговото овладяване и преодоляване. Днес ще разгледаме накратко най-разпространените форми на тревожното разстройство.

 

Генерализирано тревожно разстройство

Хроничната тревога, както още е известно генерализираното тревожно разстройство, се характеризира с постоянно и интензивно усещане на страх и тревога, които държат човека в постоянна готовност и очакване за нещо лошо. Тази плаваща тревожност е толкова силна, че той усеща ужас и паника, без реална и разумна причина. Неслучайно е наричано и необяснима тревожност, защото се случва дори в дни и моменти, когато всичко около човека е видимо наред. Той винаги очаква нещо лошо да се случи, понякога без да знаят какво, а в други случаи като обрисуват мислено най-катастрофалните ситуации. Тази тревожност може да бъде предизвикана и от реални събития, но и тогава да бъде прекомерно интензивна и непропорционална спрямо ситуацията. Хората с генерализирана тревожност разбират неоснователните си притиснения, но те са по-силни от тях и сякаш колкото и да опитват, не успяват да ги контролират. Понякога това ги изкарва извън контрол и ги прави нефункционални в работна, семейна и социална среда.

Ето и някои от симптомите на разстройството:

  • Усещания за постоянна заплаха от света около тях;
  • Затруднена концентрация и неспособност за отпускане;
  • Невъзможност за контрол над притесненията;
  • Тревогата е несходна със ситуацията;
  • Проблеми със съня и умора;
  • Склонност да виждат и очакват нещата от най-лошата им страна;
  • Главоболие, тремор и нервност;
  • Изпотяване и раздразнителност и др.

 

Симптомине могат да намаляват или да се усилват - в единият случай засегнатите за кратко водят нормален начин на живот, а в следващия внезапно се влошават. Жените са по-често диагностицирани с генерализирано тревожно разстройство, отколкото мъжете. Среща се по-често при пациенти между 20-30 годишна възраст, но може да възникне и във всяка една друга възраст. Обикновено за възможни причини се смятат:

  • Генетична предразположеност;
  • Травма;
  • Хора, подложени на дългосрочен стрес;
  • Химически дисбаланс.

 

Много хора преживяват стресви ситуации, но не самият стрес е фактор за развитие на генерализирано тревожно разстройство, а по-скоро неумението за справяне със стреса и реакциите  спрямо него. Повлияването се случва с подходяща психотерапия. Първоначално могат да бъдат назначени и медикаменти, които да намалят тревожността, докато терапията изиграе своята роля за положителната промяна.

 

Социално тревожно разстройство

Срещано още с името “Социална фобия”, социалното тревожно разстройство се характеризира с интензивен страх от провал пред останалите, да не бъдем отхвърлени, унижени и изоставени. Хората със социална тревожност  се стараят да правят добро впечатление, като винаги остават несигурни, че ще се справят и обикновено на преден план излиза убеждението, че ще бъдат отхвърлени, ще им се изсмеят или ще ги изоставят. Негативните мисли като "Ще се проваля", "Ще кажа нещо глупаво", идват от факта, че се притесняваме от прекалена критика от страна на околните. Социалните фобии са често срещани през пубертета. Говорим за социална фобия, когато страхът от отхвърляне е толкова интензивен, че хората започват да избягват да излизат, да се срещат с хора, да общуват и да изразяват мнение и позиция. Това блокира развитието им и ги отдалечава от реалния живот. Състоянието обикновено е съпроводено с ниска самооценка, страх от критика  идепресия. Директната конфронтация може да бъде изключително стресираща за тях, особено ако е направена пред повече хора.

В различни социални ситуации, могат да са налице някои типични телесни симптоми като:

  • Изчервяване;
  • Заекване и изпотяване;
  • Напрежение в мускулите;
  • Замаяност и треперене;
  • Гадене и стомашно-чревни проблеми;
  • Сърцебиене;
  • Тревожни атаки и пр.

 

Паническо разстройство

Това е един от най-често срещаните проблеми при хората днес. То представлява повтарящи се епизоди на интензивени внезапен страх, който се появява изведнъж, без видима причина. Паник атаките варират по продължителност, като могат да бъдат циклични около няколко секунди или минути, или по-продължителни, понякога с часове. Самото паническо разстройство само по себе си не е опасно и не крие риск за живота. Повтарящите се епизоди на паника обаче, често докарват хората до инвалидизация, придружена с агорафобия /страх от излизане/ или "страх от страха", което означава, че с всяка следваща атака, започват да избягват някои обществени места от страх, че ще се случи отново. Паническото разстройство обикновено протича с:

  • Шум в ушите;
  • Треперене и световъртеж;
  • Задушаване и болки в  гърдите;
  • Паническа тревожност за нещо неопределено;
  • Сърцебиене и чувство, че губиш контрол;
  • Слабост в крайниците и топли и студени вълни;
  • Чувство, че умираш, губиш контрол или полудяваш;
  • Недостиг на въздух, ускорено дишане, хипервентилация;
  • Замайване и световъртеж и др.

 

Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивното-компулсивно разстройство се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли /обсесии/ и/или действия /компулсии/. По време на протичането им, хората извършват системни и специфични действия, с които опитват да предотвратят или избегнат дадена опасност или страх. Те обикновено осъзнават безсмислието на всичко това, но то е толкова интензивно, че не са в състояние да го контролират. Тревожността от тези мисли, води хората до необходимост за извършването на определени ритуали. И въпреки, че временно намаляват интензитета на мислите, когато те се завърнат отново, човек се принуждава отново да извършва ритуалите си, за да ги предотврати. Освен до напрежение и тревога, тези неща водят до много загуба на време, отнемат спокойствието на ежедневието и принуждават хората да ги правят отново и отново, без да имат власт над това.

Най-често срещаните мисли и страхове /обсесии/ включват:

  • Страх от замърсяване или заразяване;
  • Страх от греховни  илоши мисли;
  • Страх от причиняване на вреда на някого;
  • Желание за симетрия и точност;
  • Страх от грешки;
  • Страх от социално неприемливо поведение и др.

 

Действията /компулсиите/ обикновено включват:

  • Изпълняването на задачи определен брой пъти;
  • Повтаряне на специфични думи и фрази;
  • Непрекъснато броене - на ум или на глас;
  • Многократно къпане или измиване на ръцете;
  • Отказ от ръкуване или докосване на различни неща;
  • Многократна проверка като - дали е изгасена лампата, изключена печката и др.

Тревожните разстройства са бичът на съвремието. Страхът, несигурността, забързаното ежедневие и рязко променящата се обстановка около нас, натоварват психиката и я принуждават да прибягва до опити да се възстанови и да върне своя баланс, като тя проявява това по различни начини. За щастие, днес има много методи за повлияване и намаляване на тревожността, най-доказаните от които е психотерапията. Чрез нея осъзнаваме какво точно се случва с нас и предприемаме действия да се активираме, като постепенно променяме нагласите, мислите си и начина на живот.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог