НАРЦИСТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА

НАРЦИСТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА

https://gerganageorgieva.com/

"Нарцисистите не са това, което са, докато имат неотложна нужда да получават одобрението на другите"

Нарцисизмът е вид разстройство на личността, при което индивидът е обсебен от своята власт, суетност и престиж. Този вид разстройство произлиза от името на Нарцис – древногръцки герой,  влюбил се в своето отражение в едно езеро, като тази любов се оказала пагубна за него. Този тип личностно разстройство разрушава личното щастие на човек. Засегнатите не изпитват съчувствие към останалите, не търпят и на-малките критики по техен адрес и вярват в своята уникална неповторимост. Зад обикновено манипулативна и чаровна маска на човек със свръхсамочувствие обаче, се крие дълбока свръхкомпенсация на душевни проблеми и страдания, които замаскират това по този начин. Нарцисистите са хора, които считат, че околните винаги са им длъжни за нещо – да ги харесват, да изпълняват волята и желанията им, да не им противоречат. Те не са в състояние да видят собствената си роля и принос в много от личните и социалните си взаимоотношения, защото обикновено нямат такъв. Смятат, че допринасят за една връзка само с присъствието си и не са длъжни да дават нищо от себе си, като другият трябва да е благодарен за това, че нарцисиста изобщо го е забелязал и избрал. Тези личности не са в състояние да осъзнаят негативните ефекти, които поведението им причинява не само на тях самите, но и на другите. Те са непълноценни и в работната сфера, където не понасят команди и задачи или налагат собствено мнение.

 

Как се диагностицира нарцистично личностно разстройство?

Критериите за нарцистично личностно разстройство са дефинирани от DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) и за поставяне на диагноза са необходими поне пет от критериите, типични за нарцистично разстройство. Те са описани по-долу в симптоматиката на разстройството. Много специалисти използват въпросници за измерване на неща като власт и сила. Хората с нарцистично разстройство на личността не възприемат, че самите те могат да имат проблем, който обикновено се прехвърля на другите. По този е трудно да получат своята оценка, повлияване или обратна връзка. Освен това, за да се постави диагноза нарцистично личностно разстройство, нарушенията и изразяването на симптомите трябва да бъдат относително стабилни във времето.

 

Симптомите на този тип личностно разстройство обикновено са:

  • Демонстрация на липсваща емоционалност и емпатия;
  • Арогантно или високомерно поведение, изискване за постоянно внимание и положителна подкрепа.
  • Заядливи към околните, защото считат, че те им завиждат. Обидчивост;
  • Възползване от другите за постигане на собствени егоистични цели. Незачитане;
  • Прекомерно възхищение и силно чувство на собствено право. Обсебеност от себе си;
  • Търсене на власт, която смятат, че им се полага;
  • Демонстрация на силно превъзходство пред останалите;
  • Поставяне на нереални цели, изискване за най-доброто от всичко;
  • Възползват се от другите, за да продължат напред в живота и / или да получат това, което искат, без угризения;
  • Високи нива на ревност и обидчивост и ниски нива за усещане на отхвърляне.

 

Такъв тип личностно разстройство много рядко се диагностицира още в ранна детска възраст, защото дете тийнейджър са с постоянни промени в личността. Важно е да се помни, че всички тези прояви на нарцистичното разстройство, са една хиперкомпенсация, която има дълбоки психологически корени на проблеми и неудовлетворение, които прерастват в това личностно психично страдание.

По статистика от нарцистично разстройство страдат по-често мъжете, но се среща и при жени, макар и само 6% от световната им популация да е засегната.

 

Лечение или повлияване

Няма известно повлияване на този тип разстройство, но както и при останалите разстройства на личността, психотерапията играе съществена роля за модифициране на този модел. Тя се провежда от квалифициран терапевт, като засегнатият се учи да поема отговорност за своите действия, да развие по-добро чувство за пропорция и да изгради по-здрави отношения с околните. Някои лечения за NPD са адаптирани към лечение на гранично разстройство. Много от страничните проблеми, породени от разстройството, като зависимости, депресия, алкохолизъм, тревожност, могат да бъдат предотвратени с помощта на психотерапевтичните процедури.

Повлияването може да включва използването на различни методи на психотерапия като:

- Трансферно-фокусираната психотерапия (TFP) като вид психодинамично лечение, което започва с договор за словесна терапия и определя ролите и отговорностите както на засегнатия, така и на терапевта. TFP набляга на връзката между клиент и терапевт, защото тук се проявяват симптомите на индивида и могат  така или иначе да се обработят. Терапевтът следи отблизо преживяването и поведението на пациента по време на терапевтичните сесии и отдава  специално внимание на нарушените междуличностни поведения, както по отношение на терапевта, така и в текущите взаимоотношения на пациента.
- Схема-фокусираната терапия (SFT) съчетава психодинамичната психотерапия с когнитивно-поведенческата терапия и помага на хората с NPD да заменят съществуващите си нездравословни схеми. Това са често постоянни отрицателни възприятия за себе си и другите.
- Базирана на ментализацията терапия (MBT) е също психодинамично лечение, което помага на хората с NPD да разсъждават върху мислите и чувствата на другите - и да видят връзката между двете различни психични състояния и поведение.
- Диалектическата поведенческа терапия (DBT) e форма на когнитивно-поведенческа терапия и се фокусира върху вниманието, емоционалната регулация, поносимостта към дистрес. DBT „помага на клиента да разпознае собственото си мислене“.


Насърчаването на промяната при пациента включва показването на индивидите „че техните идеи не е задължително да отразяват реалността и че ситуациите могат да бъдат разбрани по различен начин, но трябва да се гледат от и под друг ъгъл“.

 

Причини за нарцистично личностно разстройство

Няма конкретни и изяснени причини за възникване на нарцистичното разстройство, но има някои предполагаеми такива като:

  • Генетика – свръхчувствителен темперамент и наследени характеристики от родителите;
  • Травми – детските травми са често наблюдавани при диагностициране на разстройство на личността, особено при ранно насилие;
  • Семейна среда – средата, в която израства всеки един човек, оказва голямо влияние върху личността му като възрастен. Едно от предположенията е, че нарцистично разстройство се развива по-вероятно при деца, отгледани и възпитавани от свръхпротективни и обгрижващи родители, както и при злоупотреби от тях или близки.

Фройд определя нарцисизма за черта от характера, която е присъща на всеки един от нас и необходима за оцеляването ни. Но той също така признава съществуването на така наречения „вторичен нарцисизъм“, където либидото се отдръпва от околната среда и се съсредоточава единствено в Его-то. Ото Кернберг смята, че когато нуждата на детето да бъде центъра на света не бъде преодоляна след влизането му в зрелостта, то не успява да изгради и уменията да общува нормално с околните.

 

Центъра на света на нарцистичната личност се свежда до една-единствена дилема – собственото усещане за величие и болезнената нужда то да бъде потвърдено от околния свят. И за да получи това затвърждаване, нарцисиста е готов на всичко. И именно последното показва уязвимата природа на нарциса. Защото ако наистина вярваше в това, което е, то той не би търсил постоянно одобрение от другите.

 

Има ли надежда за хората с NPD и съответно за хората, които ги обичат? Има ли нещо, което можем да направим, ако установим ранни симптоми на нарцисизъм? Може ли хората, които отговарят на симптомите за личностни разстройства, да се отворят за нови и по-добри отношенията с околните? Те могат да бъдат модел за взаимодействие, а не просто да бъдат „такива, каквито са всъщност“. Хората, диагностицирани като нарцисисти трябва да преформулират „кои са“. Промяната идва от модификацията на тяхното уязвимо Аз, а това означава отваряне на самите чувства, които са се научили да избягват на всяка цена. И не само - да имат ресурса да приемат и преминат през и със травмите напред, без зад това да стои свръхкомпенсация.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог