ЗАВИСИМО ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО

ЗАВИСИМО ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО

https://gerganageorgieva.com/

 

В основата на зависимото личностно разстройство стоят черти като крайното чувство на безпомощност, непълноценност и страх от изоставяне. Тревогата и притеснението вървят паралелно с останалите характеристики, които са много по-задълбочени от нормалното и касаят притеснението от собствената несигурност и това да останат сами. Като добра новина тук можем да споменем, че зависимото разстройство е най-близо до осъзнаването и най-критичен към собственото си поведение, в сравнение с останалите разстойства на личността. Като стратегия за справяне с тревожността, хората обикновено заучават поведение на избягване.

Зависимото разстройство на личността (DPD) се характеризира с прекомерна нужда от внимание и грижи, а това създава у човека със зависимо личностно разстройство чувството за покорност. Често определяни като песимисти и с ниска самооценка, не понасят неодобрение и критика от другите, като това затвърждава убеждението им за безполезност и за доминиране над тяхната личност.

Те често са съпътствани от депресивност и тревожност и обикновено не могат да вземат самостоятелно решения, без човекът, от когото зависят.

Изолирането от околният свят и фокусирането изцяло върху мнението, отношението и желанията на другите, прави изключително трудно свързването им със собствените им нужди и самите тях. Случва се да правят редица неща, които са в контраст с потребностите им, за да угодят на тези, към които са се „закрепили“.

Какви са симптомите на зависимото личностно разстройство?

Зависимите личности търсят грижа и подкрепа от другите, изпадат в безпомощно състояние когато останат сами, винаги търсят грижа и лично отношение, особено когато вече са приключили такива с различни близки хора. Страхуват се, че могат да бъдат изоставени, защото не могат да се грижат за себе си. Други симптоми на зависимо личностно разстройство могат да бъдат:

  • Страх от неодобрение, а от там идват и трудностите им при изразяване на несъгласие;
  • Необходимост другите да поемат отговорност за много от основните области в живота вместо тях;
  • Саботиране на развитието;
  • Перфекционизъм;
  • Толериране на лошото държание и злоупотреба с тях;
  • Свръхчувствителни са към критиката в заобикалящия ги свят - оттук произлиза и липсата на инициативност;
  • Липса на самочувствие, а от там и невъзможност за започване на работа или различни други проекти. Те чакат други хора да направят това по-добре, не са убедени в способността си да се справят самостоятелно. Склонни с в краен случай да се справят и сами, но при условие, някой ги наблюдава;
  • Лесно се поддават на това, което другите искат, като често тези искания са неразумни спрямо тях;
  • Чувстват се силно разстроени и безпомощни, когато дадена връзка или отношения приключат.

При този тип личностно разстройство рядко може да се достигне до спорове с останалите, които могат да породят конфликт. За повечето хора те изглеждат като нуждаещи се от внимание и постоянни грижи и напътствия, което често подхранва гнева на околните.

Какви са корените на зависимото разстройство на личността?

Точната причина за появата на този тип разстройство все още не е известна. Вероятно се корени още от детството на човека.

Най-често включва много и най-различни биологични и психологически фактори. Раздяла в детството или юношеството на човека го предразполага към развитие на такъв тип личностно разстройство. Податливи на зависимо разстройство на личността са онези индивиди, при които се наблюдава авторитарен стил на техните родители и прекомерно покровителство от тяхна страна. Много често DPD се проявява в семейство с фамилна анамнеза за тревожни разстройства. Съществуват рискови фактори за появата на зависимото личностно разстройство като:

  • Насилствено и принудително създаване на връзка;
  • Дългосрочно и насилствено възпитаване;
  • Пренебрегване.
  • Зависимо личностно разстройство могат да развият и хора, които имат някакво друго тежко заболяване или увреждане.

Какво е повлияването?

Терапията помага за изграждане на нови здравословни модели и отношения с останалите, както и осъзнаване и коригиране на поведението. Завишаване на самооценката, подтикване към поемане на отговорности и вземане на решения и оценяване на собствената себестойност. Като методи за повлияване много добре работят когнитивно-поведенческата психотерапия, схема терапията, психодрама. Психодинамичната терапия анализира ранното развитие и премоделиране на личността. Медикаменти се използват само в краен случай, основно за намаляване на тревожността и симптомите на депресия. Всички те ще работят успешно за намиране на дезадаптивни ранни модели на поведение, коригиране на негативните мисли и научаване на себеизразяване и спазване на здравословни граници. Терапевтът трябва да бъде достатъчно деликатен и опитен, за да избегне получаването на зависимост в работния процес.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог