АНТИСОЦИАЛНО ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО

АНТИСОЦИАЛНО ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО

https://gerganageorgieva.com/

 

Хората с антисоциално /или диссоциално/ разстройство, обикновено са склонни към престъпления и злоупотреба с правата на другите. Често са агресивни, поведението им е извън нормите /лъжи,кражби,измами/, като проявяват безотговорност и импулсивност. Именно заради това понякога биват наричани от „социопати“ или „психопати“. Психопатните личности  / психопатия като подтип на антисоциалното разстройство/ с ASPD демонстрират и шизоидно, както и нарцистично разстройство на личността, където също е налице и разстройство на поведението.

ASPD е шест пъти по-често срещано при мъжете (4.9%), отколкото при жените (1.8%). Разстройството е по-рядко срещано във високите възрастови групи, което предполага, че хората могат да се научат с времето да променят сами поведението си. Началото всъщност може да се проследи до ранна зряла възраст или юношеството. Много често води до значително увреждане в социалните, професионалните или други области от ежедневието. Антисоциалното разстройство на личността е част от група разстройства на личността, наречени разстройства на клъстър В.

То е по-често срещано при роднини от първа степен (родители, братя и сестри и деца), отколкото сред общото население. Рискът от развитие на това разстройство се увеличава както при осиновени, така и при биологични деца на родители с това разстройство.

Какви са симптомите на антисоциално личностно разстройство?

Най-честите симптоми на антисоциално разстройство на личността са липса на зачитане на правата на останалите, както и обширен модел на тяхното нарушаване. За да имаме диагноза антисоциално разстройство на личността, човек трябва да има прояви поне на три от следните симптоми:

- Многократно извършване на незаконни действия;
- Лъжа с цел печалба;
- Многократен физически побой или нападения;
- Пренебрегване на безопасността на себе си или на другите;
- Безотговорност по време на работа или при погасяване на финансови задължения;
- Липса на угризения, когато извършват насилие на другите;

Като деца хората, които развиват това разстройство, често изпитват бурни изблици на гняв, жестокост към животните и са описвани като насилници от своите връстници. При възрастни индивиди, разстройството може да бъде разрушително както за страдащия човек, така и за тези, които влизат в контакт с него. Често биват описвани като хора без съвест и не изпитват съжаление за своите вредни действия. Хората с ASPD са с по-висок риск от злоупотреба с различни вещества.

Въпреки, че антисоциалното разстройство е част от личността, при някои хора определени симптоми - особено криминалното поведение, могат да намалеят с течение на времето, което е често срещано както при мъжете, така и при жените. Но не е ясно дали това редуциране на някои от симптомите е резултат от остаряването на индивидите с годините.

Как се диагностицира антисоциалното разстройство?

За да може да се определи антисоциално разстройство на личността, хората трябва да имат поне три от горе изброените симптоми. Диагнозата на ASPD не може да бъде поставена при лица под 18 години. Лицата над 18 години могат да бъдат диагностицирани с ASPD само ако имат анамнеза за разстройство в поведението преди 15-годишна възраст. Въпреки, че няма лабораторни тестове за установяване и диагностициране на антисоциалното личностно разстройство, специалистите могат да използват различни диагностични тестове, за да изключат наличието на физическо заболяване като причина за наличните симптоми. Ако не бъде открита такава, човек е добре да посети психиатър или психолог. Психиатрите и психолозите използват специално разработени инструменти и методики за оценка.

Какво е повлияването?

Хората с антисоциално разстройство на личността рядко търсят самостоятелно помощ, дори и да усещат необходимостта от такава. Когнитивно-поведенческата терапия може да влезе в борба с ASPD, където личността съумява да саморефлексира своето поведение и да коригира вредните когниции и модели. Ефективни резултати обикновено се наблюдават само след продължителна психотерапия. Антисоциалното разстройство на личността се терапевтира с внимателното проследяване в дългосрочен план и може да бъде ефективно в съгласуване със заявителя. То зависи от конкретиката на личността, нейната дейност и от желанието и да участва в процеса.

Съществува ли превенция на антисоциалното разстройство?

Работата с деца и младежи, които са изложени на риск, както и техните семейства, показват осъществената прeвенция на този тип личностно разстройство. Важна роля тук играе срещата със специалист още при появата на пърите симптоми и съмнения, че човек проявява симптоми на ASPD или друг вид личностно разстройство.

Как се диагностицира?

ASPD не принадлежи нито към групите за първична, нито в тези за вторична помощ и грижа. Именно защото хората с ASPD трудно сами ще потърсят нуждата от облекчение на своите трудности, предизвикани от тяхното разстройство. Специалистите следва да могат да разпознават пациентите в риск. Трябва да се вземат предвид и други състояния на психичното здраве (например депресия) при тези пациенти, когато става въпрос за диагностициране на ASPD. Диагнозата антисоциално разстройство на личността може да се постави само при възрастен индивид, а не при дете, но трябва да се поставя само от психиатър или психолог, който е успял да разпознае тези отличителни черти у човека за определен период от време.

Каква е причината за антисоциалното личностно разстройство?

Дисфункционалният семеен живот увеличава вероятността от ASPD. То може да има наследствена основа, факторите на околната среда допринасят също за неговото развитие. Конкретната причина или множество от причините за антисоциално разстройство на личността (ASPD) са неизвестни.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог