ПСИХОДРАМА

ПСИХОДРАМА

https://gerganageorgieva.com/

 

"Действието и спонтанността като ключ към реализма" Морено

Психодрамата е метод както за индивидуална, така и за групова терапия. В основата си тя е преживелищна терапия, която използва играта като терапевтичен подход. Психодрамата разграничава мислене и преживяване. На чисто преживелищно ниво трябва да успеем да докоснем онези емоции и чувства, които ще се окажат ключови за откриването на причината за даден проблем. Не трябва само мислим как и кога да действаме. Чрез действието, ние развиваме своята креативност и спонтанност.

Създателят на психодрамата – Джейкъб Морено (1892-1974) я определя като “изследване на вътрешния свят и социалните отношения на човек със средствата на ролевата игра”. Психодрамата има своите корени в Театъра на спонтанността. Морено се противопоставя на подхода на Фройд като изкуствен свят на сънища и думи, а вместо това подчертава актовете или поведенията в естествена среда, включително методи за трениране на отделни роли.

Използва техники от драмата, чрез които се изиграват минали, сегашни или очаквани житейски ситуации и роли, опитвайки се да ги разбере по-пълно и да постигне катарзис. „Катарсис“ в древногръцката трагедия означава пречистване, прозрение чрез страданието. В психоанализата Фройд използва концепцията за катарзис в смисъл да разкрие причините за неврозата чрез интензивни емоционални смущения.

Психодрамата е вид терапия, която се стреми да решава проблемите чрез театрална демонстрация. Човекът се  разглежда като спонтанно действащо, креативно и социално същество, затова в центъра на психодрамата стои именно спонтанната игра. В класическата психодрама механизмът на драматичната импровизация се използва за изучаване на вътрешния живот на субекта.

Морено твърдо вярва, че изиграването на проблемите има по-голяма терапевтична стойност, отколкото ако просто се говори само за тях. Това създава по-голяма терапевтична стойност в сравнение с обикновеното обсъждане. Това помага на човек по-добре да опознае себе си и околните, да се види как изглежда отстрани, както и да стигне до нови идеи.

Психодрамата се определя и като възможност за експериментиране в живота, без да бъдем наказани за грешките си след това.

Когато имаме проблеми, понякога е трудно да ги осмислим и дори да ги разберем. Да знаем точно какво се случва с нас. Така чрез психодрамата тези мисли и емоции, които ни карат да се чувстваме по даден начин, придобиват някаква форма. Психодрамата насърчава личното ни израстване чрез симулиран директен опит. Също така, приканвайки ни към това да живеем в настоящия момент тя разширява хоризонтите ни. Тоест, психодрамата съсредоточава вниманието ни тук и сега. С различните ролеви игри, участниците могат да разпознават и изживяват скрити чувства, потискани до този момент, да съумеят да ги изразяват напълно и свободно и да изпробват ново, по-ефективно поведение. Този метод се използва както при провеждане на индивидуални сесии, така и при участието на човек в груповите процеси.

Психодраматичното разиграване демонстрира ученето през тялото и през действието. Има много неща, които няма как да научим чрез книгите. За да преживееш е нужна помощ, ориентирана към тебе самия. През разиграването разбираме, че каквото допринася на един, може да е безполезно за друг. Съдържанието на играта трябва да се фиксира върху личностните проблеми, което допринася за свободното изразяване на чувства, но само в контролирани от терапевт импровизации. По този начин за Морено действието се явява по-изцелително и полезно лекарство отколкото говоренето. За него то е ключът към реализма.

По този начин се възпроизвеждат значими житейски събития в драматичен акт, играят се сцени, които са свързани с конкретна проблемна ситуация. Психодрамата изследва интерперсоналните отношения в действие. Действието активира асоциативния поток и на едно психомоторно, физиологично ниво.

Методите на психодрамата могат да се използват като независими психотерапевтични техники. Нейните техники –  вътрешният монолог, дублирането, размяната на роли, са създадени въз основа на  вече натрупан психологически опит, а не са просто„изобретени”. Това прави гещалта и психодрамата днес толкова популярни. Те не са само методи на психотерапия или набор от техники. Важно е също, че областите на използване на психодраматичните методи и гещалт подхода нямат практически граници. Те могат да бъдат приложени еднакво ефективно, както в психологическите практики, така и в социалната работа с хора. Чрез психодрамата се учим да чуем детето в нас, което знае отговорът на всяка една задача, пред която се изправяме.

Детската психодрама е фокусирана върху създаването на творческа и естествена личност от детето. Тя не се ограничава до елиминиране на разстройствата, а вижда собствената си ключова задача в насърчаването на развитието на една изразителна, креативна личност. Детската психодрама служи за стимулиране и подкрепа на спонтанността, естествеността и творческата активност у едно дете. Психодрамата предоставя възможност на децата да се „родят отново“. Тук понятието спонтанност отразява способността на едно дете да реагира адекватно на нова ситуация или да има нова реакция, но на стара ситуация.

Ако кажеш на едно дете: "Нарисувай ми нещо за мама", то няма да мисли какво да нарисува, а веднага ще грабне любимият си цвят молив и ще започне да рисува веднага . Ако пък е под 6 години, това, което нарисува няма да има форма – то просто ще бъде красиво. Това е спонтанността.

 В основата на метода е ролевата игра. Децата изпитват удоволствие от играта. В своята същност играта е и творческа дейност.

Психодрамата е истината, която крием от себе си някъде скрита вътре в нас самите, защото тя може да бъде болезнена, но и изпълнена с опит и смисъл тук и сега. Тя може да доведе до решения, които отлагаме да вземем отдавна и за които се иска малко кураж и няколко крачки спонтанност. Психодрамата е начин да се докоснеш до това, което не е осъзнато и да видиш колко безгранични ммогат да бъдат възможностите ти. Колко лесно успяваш да правиш онова, което до вчера си смятал за страшно или невъзможно за теб. Психодраматани учи именно как да бъдем спонтанни. Да се доверяваме на собствените си импулси и желания. Спонтанността може да ни покаже отговорите и на най-сложните  и заплетени въпроси. Тя може да се пребори с най-страшните ни мисли, но да доведе до най-желаната ни промяна. Много неща могат да се кажат и да се напишат за психодрамата, но нито едно от тях няма да може да даде пълна представа за нея. Психодрамата най-добре се преживява. Бъди този, който наистина си. Светът има нужда от теб такъв, какъвто си.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог