НЕСТИХВАЩА АЛАРМА - ГЕНЕРАЛИЗИРАНА ТРЕВОЖНОСТ

НЕСТИХВАЩА АЛАРМА - ГЕНЕРАЛИЗИРАНА ТРЕВОЖНОСТ

https://gerganageorgieva.com/

„ Човек влиза в неврозата с това, с което е дошъл на света и това, което светът му е привнесъл“ З.Фройд

Когато се случи нещо непредвидено, лошо или притеснително, всички започваме да се тревожим малко или в по-голяма степен.

При генерализираното тревожно разстройство (ГТР) отново има тревожност, но няма ситуация. Именно липсата на обстоятелство, което да го предизвиква, го прави цялостно, неопределено безпокойство. Тази плаваща тревожност е неизменен спътник на хората, страдащи от ГТР и не е необичайно да се проявява дори в най-спокойните периоди, когато има значителна липса на проблемни събития.

Тревожността, както и повечето други човешки проявления, са естествени реакции на всеки индивид. Когато те са с прекомерен интензитет и пречат на хармоничното съществуване, говорим за проблем. Всички преживяваме светът и обстоятелствата около нас по различен начин, характерен за нашата личност и темперамент. Да сме тревожни, когато има причина за това е необходимост, която ни помага да се справяме.

Разбира се, има хора, които понасят по-високи нива на тревожност, и други, за които това е непосилна задача. Генерализираната тревожност обсебва страдащия през цялото време, дори когато има радостна ситуация. Независимо какво се случва около него, той мисли постоянно за бедите, които могат да се случат и това върви паралелно с телесен дискомфорт.

Състоянието може да се развие както в детска, така и в по-зряла възраст, като при жените е по-разпространено. Генерализираното тревожно разстройство има симптоми, които са близки до тези на Паническото разстройство, Обсесивно-компулсивното и другите видове тревожни разстройства, сякаш обединява цялата им тревога и страх в себе си. За разлика от тях обаче, при ГТР няма период, освободен от симптоми.

Основни симптоми на ГТР

Симптомите при Генерализирано тревожно разстройство могат да се различават, но най-често срещаните включват:

- Постоянно притеснение и тревога относно редица неща, които са непропорционални на влиянието им върху дадени събития;
- Прекалено осмисляне на планове и решения за всички възможно най-лоши сценарии, които могат да се случат;
- Възприемането на ситуации и събития като застрашаващи, дори когато не са;
- Затруднение при справянето с несигурността;
- Нерешителност и страх от вземане на грешни решения;
- Усещане за страх от нещо лошо, което може да предстои;
- Невъзможност за релаксация и постоянно стоене „в готовност“;
- Затруднение при концентрацията и паметта.

При физическите признаци са установени:

- Умора и проблеми със съня;
- Потене и гадене;
- Напрежение, болки в мускулите и главоболие;
- Треперене;
- Сърцебиене и задух;
- Синдром на раздразнените черва;

Има случаи, в които притесненията не поглъщат напълно страдащите, но въпреки това постоянно присъства един порочен кръг от проявления в тялото, мислите или поведението. Например, може да чувстват непреодолимо притеснение за сигурността на близките или пък да имат плаващо тревожно чувство, че нещо лошо предстои да се случи.

Какви са причините за  Генерализирано тревожно разстройство?

Въпросът с причинителите при всички видове разстройства почти винаги е комплексен, а не са изключени и ситуации, в които първоизточника не отговаря на нито един от предполагаемите фактори. Това е така, защото преди всичко хората са строго индивидуални и житейският им и преживелищен път са различни. Опознаването за причините винаги може да ни даде един по-широк поглед върху нещата, но за преодоляването на проблема ние трябва да се съсредоточим върху спецификата на личността и нейния едноличен способ за отстраняване.

Тревожните разстройства биват разделени на дългосрочни, където спада наследствеността; краткосрочни при стресови фактори и поддържащи причини, при които спадат личностовите характеристики като погрешни убеждения, тревожен вътрешен монолог, липса на самоувереност и др. 

Усещанията на страдащият са сякаш е заобиколен от един опасен свят, къето винаги и по всяко време може да се случи нещо лошо и той трябва да бъде "нащрек". Неговата тревожност засяга всички аспекти от живота и тези страхови опасения превземат и контролират мисловния процес през цялото време, като пречат на ежедневната дейност и отношенията.

Ето и най-разпространените причини за ГТР, които извират от комплексно взаимодействие, но изпъкват няколко основни такива:

- Биологични фактори ;
- Генетична предиспозиция;
- Преживян травматичен стрес;
- Психологически фактори, развитие и личност.

Рискови фактори

Някои фактори могат да повишат риска от развитие на ГТР. Те включват:

- Генетичен характер – установена е връзка между комбинацията на гени на родственици, които водят до по-голяма вероятност от риск при тревожност;
- Индивидуални особености – неспособността на човек да отреагира адекватно на стреса, хиперболизиране на опасностите и селективно внимание към негативни детайли, са често срещани белези в поведението на тревожните хора;
- Обстоятелствени и поведенчески фактори – с развитието на тревожни разстройства се свързват тежки травматични събития в ранна възраст, свръхпротективни и критични родители, тормоз в детството и др.

Няма сигурен начин за предсказване кое и какво може да предизвика развитието на генерализирано тревожно разстройство. Макар факторите и предиспозициите да не са незначителни, нас ни вълнува не толкова пътя на развиване на тревожността и страха, колкото начина да стигнем до тях.

Повлияване на Генерализирано тревожно разстройство

Тази плаваща тревожност, в която като че ли се дави страдащия, е нелека задача за повлияване. Може би някъде дълбоко вътре в себе си личността винаги ще остане една идея по-тревожна от останалите. Но когато има възможност това безпокойство да се редуцира, сме длъжни да използваме всички възможни методи за това.

Медикаментозната терапия може да бъде включена на първо време, а в определени по-тежки случаи и по-продължително. Паралелно с нея дългосрочната полза е в психотерапията за нови стратегии, техники на поведение и промяна на мисловните модели, които поддържат тревожността.

Не на последно място е релаксацията и нейните производни методики за отпускане на мускулатурата на цялото тяло, насочване на представите към приятни неща и забавяне на дишането, което е повишено при тревожни разстройства.

Гергана Георгиева – Клиничен психолог