ДА ПРЕМАХНЕМ СРАМА ОТ СЕБЕ СИ

ДА ПРЕМАХНЕМ СРАМА ОТ СЕБЕ СИ

https://gerganageorgieva.com/

 

" Най-страшното нещо, което съм виждал е човек, който е толкова уверен в себе си. Не го ли е срам от това?" А.Д.

 

Срамът е едно от най-силните и болезнени усещания, които могат да бъдат изпитвани. Дали се срамуваме от своята външност, работа и дори от близките си хора, срамът подмолно управлява живота ни, оставяйки ни едно усещане за дефектност или че никога не правим нещата както трябва.

Той може да породи не само гняв и вина в нас, но и да ни накара да се крием от самите себе си и от другите. Пречи на увереността ни, на социалната ни комуникация, на истинската връзка с реалността и ни носи една постоянна критичност към собствената ни личност и действия.

Това чувство се формира още в детството и съпровожда човек през целия му живот, ако не го отработи здравословно и навреме.

Какво способства за неговата поява? Как можем да се избавим от него и да започнем да живеем друг, по-различен живот, без да се съобразяваме с мнението на околните?

 

Срамът се корени в детството

Родителите сами провокират това чувство с реплики от рода „Как не те е срам?” и „Срам ме е от теб”. Критикувайки постъпките на детето, то започва да вярва, че с него нещо не е както трябва.

Постепенно това чувство на собствена непълноценност се превръща в централно за детската личност и детето не може вече да се държи непринудено, да бъде активно и уверено в себе си.

Неговата самооценка се понижава при общуване с другите, сякаш вътрешно се свива в очакване на провал, критика, осъждане, защото е предубедено, че не може да направи нищо добре.

Затова децата с вече формирано чувство за срам, избягват да контактуват с другите и не са активни.

Срам е чувство, изискващо продължителна работа с психолог, но има и начини, с помощта на които и сами можем да се избавим от него.

Веднага щом се появи усещане от рода на „Нещо с мен не е както трябва” и „И аз не съм толкова добър колкото другите”, следва да се спазват следните препоръки.

 

Похвала за малките неща

Срамежливият вижда и болезнено усеща всеки свой недостатък, без изобщо да забелязва нещата, които прави добре. Обикновено такъв човек може да постигне много в живота.

И към това го тласка желанието да заслужи одобрение отстрани. Но когато изпитва срам, е възможно и да не забелязва своите успехи.

В такива случаи човек е полезно да се изгради навик да хвали себе си за по-дребни неща и по-често да си казва колко добре се е справил.

Станали сте по-рано, приготвили сте вкусна закуска, нахранили сте цялото семейство, успокоили сте детето – всички тези действия са достойни за похвала.

 

Грижа за себе си

Срамът се проявява и в усещането на човек, че не може да се грижи сам за себе си. Това може да доведе до вредни навици и нервно изтощение.

Да се погрижим за себе си, когато тялото и душата го изискват, е важно личностно качество и един от начините да се пребори срама.

За да направим това, трябва да разбираме своите желания и потребности – да си почиваме, когато сме уморени, да спим, когато усещаме че имаме нужда, да не гладуваме и да си позволяваме малки радости, както и да си правим подаръци.

 

Постижения и успехи

Когато се срамуваме от себе си, сме склонни да подценяваме своите достижения и успехи. При депресия, например, когато се чувстваме неспособни да се справим с проблемите и трудностите, неудовлетвореността от живота е най-силна.

В такова състояние е полезно да си спомняме предходните преживявания и да изброяваме какво сме успели да постигнем и какво да направим.

 

Да прощаваме грешките си

При постоянен срам се стремим към постигане на илюзорен образ на идеално АЗ. Човек не си позволява да греши, всяка неправилна стъпка се определя като грандиозен провал, за която се обвинява.

Трябва да се научим да прощаваме грешките си, да се приемаме такива каквито сме. За тази цел следва да сме неясно, че хората по природа не са идеални и това е нормално.

 

Общуването като начин за победа над депресията

При срам човек губи способност активно да оценява себе си. Затова могат да му помогнат приятели и близки хора, с които има отношения на доверие. В период на депресивно настроение той може да ги попита какви положителни качества притежава, какви са постиженията му.

Получаването на обратна връзка връща в реалността, понижава болезнеността на чувствата и помага за успокояване.

Гергана Георгиева - Клиничен психолог